Ничи го изгледа слисано, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Нямам представа къде би могъл да чуеш подобна теза, Ричард, но нещата не стават така.
— Знам, знам. И Калан смята, че съм на много погрешен път. Тъй като е израсла сред магьосници, тя знае доста за магията и неведнъж ме е убеждавала, че не съм прав. Но аз знам, че съм. Знам го от личен опит. Използването на дарбата по нови и оригинални начини ме е измъквало от капани и ситуации, от които иначе не бих могъл да се спася.
Ничи се взираше в него, изучавайки всяко изражение на лицето му. Изведнъж той разбра защо. Не беше само заради изказването му за магията. А защото пак спомена Калан. Несъществуващата жена. Жената, родена от въображението му. В изражението на Кара се криеше няма загриженост.
— Както и да е — махна с ръка той, за да продължи мисълта си. — Това, че Джаганг не притежава дарбата, не означава, че не може да си измисля разни неща, да създава кошмари — като Николас. Именно така, от оригинални идеи, са създадени повечето смъртоносни оръжия, срещу които няма стандартно противодействие. Подозирам, че именно по този начин магьосниците от древни времена са превръщали хора в оръжия.
Ничи едва сдържаше нервите си.
— Магията просто не работи по този начин, Ричард. Не можеш просто ей така да си измислиш нещо и да го създадеш. Магията действа според законите на своята природа, както всяко друго нещо на света. Не е достатъчно само голо желание, за да се превърне едно дърво в талпа — трябва да положиш усилия, за да постигнеш желаната форма. Ако искаш да имаш къща, няма да я построиш, ако само си пожелаеш тухлите и дъските за нея да отидат по местата си. Трябва да запретнеш ръкави и да се потрудиш здраво.
Ричард се наведе към нея.
— Да, но човешкото въображение прави тези конкретни действия не само възможни, а и ефективни. Повечето хора, които се занимават със строителство, са пълни с идеи за къщи и плевни. Те правят онова, което се е правило преди тях, защото стъпват върху предишния опит. Не им се налага да се замислят и да изобретяват нови неща и обикновено си остават само с повтарянето на познатите модели. Ограничават самите себе си в повторението и за да се оправдаят, обясняват, че трябва да се прави именно така, понеже така е било правено преди тях. При магията нещата стоят по същия начин — родените с дарбата просто повтарят онова, което вече е направено преди тях, като вярват, че трябва да постъпват по този начин, и не търсят повече обяснения на причините.
Преди да бъде построен голям дворец, той трябва да бъде измислен във въображението на човек, който е достатъчно дързък, за да си го представи. Дворецът не може да изникне ей така, от нищото, за всеобща изненада, докато хората се опитват да построят най-обикновена плевня. Само актът на съзнателно оформяне на идеи има силата да трансформира действителността.
За да може актът на творческо въображение да доведе до съществуването на дворец, той не бива да нарушава никой от законите за природата на използваните материали. Напротив, онзи, който чертае във въображението си величествен дворец, трябва да познава изтънко всички материали, които ще бъдат използвани в неговото построяване. Не е ли наясно, дворецът ще се срути. Такъв предприемач би трябвало да познава структурата на материалите по-добре от човека, заел се да построи обикновена плевня. Не става въпрос да искаш нещо, което надскача природните закони, а за оригинално мислене, основаващо се именно на тях. Израсъл съм в планините около Еленовата гора, никога в живота си не бях виждал дворец. — Ричард разпери ръце, сякаш за да и покаже колко много неща бе видял, откакто напусна дома си. — Докато не видях двореца в Тамаранг, Магьосническата кула, Двореца на Изповедниците в Ейдиндрил, Народния дворец в Д’Хара, изобщо не си бях и помислил, че съществуват подобни места — че изобщо е възможно да съществуват. Навремето те бяха извън границите на въображението ми.
И въпреки това, макар да не си и помислях, че е възможно да бъдат построени подобни сгради, други хора са ги измислили и са ги построили. Според мен една от важните функции на великите творения е, че вдъхновява хората.
Ничи сякаш не само бе погълната от обясненията му, но разсъждаваше най-сериозно върху думите му.
— В такъв случай да не би да твърдиш, че дадена форма на изкуство може да роди такова важно нещо като функционирането на магията?
Ричард се усмихна.
— Ничи, самата ти не беше способна да осъзнаеш смисъла на живота, преди да видиш статуята, която изваях в Алтур’Ранг. Когато видя идеята ми в осезаема форма, най-после успя да подредиш цялото познание, натрупано през досегашния ти живот, и в крайна сметка да разбереш неговия смисъл. Душата ти бе докосната от едно произведение на изкуството. Това имам предвид, като казвам, че най-важната функция на великите произведения е да вдъхновяват.
И ето, скулптурата те вдъхнови с красотата на живота, с благородството на човека, и ти направи усилие да извоюваш свободата си — нещо, което не бе и помисляла, че е възможно. И понеже хората в Алтур’Ранг също видяха в тази статуя какво може и трябва да бъде сътворено, те се обединиха и решиха да отхвърлят хомота на тиранията, който ги задушаваше. Това не стана чрез копиране на други статуи, чрез следване на приетото за норма в правенето на статуи в Стария свят, чрез произведения, които показват човека като слабо и лишено от способности създание, а чрез идеята за красота, чрез представата за благородство, която аз въплътих в мрамора.
Аз не упражних насилие върху същността на материала, който използвах, а по-скоро употребих природата на камъка, за да постигна нещо по-различно от направеното преди мен. Изучих качествата на камъка, научих се да го обработвам и се опитах да разбера какво повече бих могъл да постигна с него, за да осъществя целта си. Поръчах на Виктор да ми изработи най-фините инструменти, които да ми дадат възможност да свърша работата така, както се полага. По този начин създадох онова, което си представях и което никога преди не бе създавано.
Мисля, че магията би могла да работи по същата схема. Убеден съм, че подобни оригинални идеи са били положени в основата на превръщането на хора в оръжия. В крайна сметка, след като били създадени тези оръжия, те се оказали доста ефективни, понеже били оригинални, първи по рода си. Така противниковата страна във войната била принудена да изобрети тотално нови оръжия, направени с помощта на магията, за да отвърне на удара. В редица случаи едната страна успявала да обезвреди новосъздадените оръжия чрез противодействащо магическо средство. Тогава от другата страна запретвали ръкави, за да надскочат постигнатото с поредното нечувано оръжие. Ако не беше възможно магията да се използва творчески, тогава как са успели древните магьосници да създадат оръжия с нейна помощ? Не можеш да твърдиш, че са придобили съответното познание от книгите или че са се опирали на опита на предшествениците си. Откъде и как са се взели първите подобни оръжия, ако не са били създадени от оригинална идея? Значи някой все пак е използвал творчески магията.
Мисля, че сега Джаганг се опитва да направи точно това. Добил е известна представа за правеното по време на Голямата война и е взел пример. В някои случаи той се разпорежда да бъдат направени вече известни оръжия, като например Николас. Друг път обаче въображението му чертае никога несъществували неща, надхвърлящи всичко познато и осъществени от хора, които знаят как да използват магията така, че да бъде осъществена идеята на Джаганг.
Най-забележителното в тези творчески актове не е самото творение, а идеята, поставена в основата на бъдещия труд. Също както дърводелците и зидарите, които строят къщи и плевни, биват наети, за да построят дворец. Забележителен е не толкова техният труд, а творческият акт, който го направлява.
Ничи кимна замислено.
— Започвам да разбирам, че онова, което се опитваш да ми кажеш, не е толкова безумно, колкото си мислех в началото. Никога не бях разсъждавала от такава гледна точка. Ще трябва да обмисля нещата по- сериозно. Може да се окаже, че ти си първият, който е разгадал механизмите на действие на Джаганг. А оттам и на магьосниците от древността. Това би обяснило много проблеми, над които съм си блъскала главата през годините.
Ничи говореше с уважението на начетен човек към чужда идея, която и бе нова, но която прекрасно разбираше. Нямаше човек, разговарял с Ричард на тема магия, който да се бе отнасял с по-голямо уважение и разбиране към идеите му. Той имаше чувството, че за пръв път някой разбира дълбокия смисъл на думите му.
