Лавинен огън

многочислена армия да разполагаше, изкусният пълководец не прахосваше хората си в обречени на неуспех зимни военни походи. Не че го интересуваше животът на самите войници. По-скоро го водеше неистовото му желание да завладее Новия свят. Затова предприемаше военни походи само тогава, когато времето позволяваше. Джаганг не поемаше безсмислени рискове. Той смазваше врага си бавно, сигурно и безапелационно. За него имаше значение да покори света, не го интересуваше колко време би отнело това. Гледаше на живия свят през ценностната призма на Братството на ордена. Животът на отделния индивид, включително и неговият, нямаше значение. Важен бе само приносът, който можеше да направи конкретният човек към каузата на Ордена.

При положение, че в Новия свят бе нахлула толкова многочислена вражеска войска, съдбата на Д’Харанската империя зависеше от следващата крачка на пътешественика по сънищата. Вярно, д’харанските сили бяха страхотни, но със сигурност не биха могли да се опълчат, камо ли да отблъснат цялата тежест на сякаш безчетните войски на Императорския орден. Поне не преди Ричард да направи нужното, за да обърне хода на войната в правилната посока.

Според пророчеството Ричард бе „камъкът в езерото“, с други думи, той причиняваше вълните, които се разпространяваха навсякъде, влияеха върху всичко. В редица различни пророчески текстове и по различен начин бе посочено, че шансът за победа съществува само при положение, че Ричард застане начело в битката.

Ако не ги поведеше в тази последна битка, всичко щеше да бъде загубено.

Усетила внезапна болка в слънчевия сплит, Ан притисна с юмрук мястото, извади писалката от гръбчето на дневника, чиято съответстваща половина от чифта носеше Вирна.

Тук съм, Вирна, написа тя, но сега ти си Прелатът. Ние с Пророка отдавна сме мъртви.

Ан и Натан бяха принудени да прибягнат до тази измама, за да имат възможност да спасят живота на мнозина. На моменти на Ан и липсваше работата и като Прелат и обкръжението на Сестрите. Тя бе силно привързана към много от тях — всъщност към всички, които не бяха преминали в редиците на Сестрите на мрака. Изгарящата болка на това предателство, което бе не само към нея, а и към самия Създател, никога нямаше да изтлее.

От друга страна обаче, освобождаването и от тази тежка отговорност и даде възможност да се обърне към други, не по-малко важни задачи. Макар предишният и начин на живот да и липсваше, макар да тъгуваше за времето, когато бе Прелат и ръководеше Двореца на пророците, нейното призвание бе по- възвишено. Тя бе предопределена за нещо повече от това да живее зад каменните стени на двореца, заровена в административни дела, и да се занимава с обучението на послушници и млади магьосници. Нейното истинско призвание бе да помогне за опазването на живота на земята. За да изпълни онова, което се искаше от нея, бе по-добре всички, включително Сестрите на светлината, да смятат, че тя и Натан са мъртви.

Отговорът на Вирна започна постепенно да изплува върху страницата и Ан изправи гръб.

Радвам се, че сме пак заедно, Ан, па макар и само чрез дневника. Останахме толкова малко. Признавам, че понякога страдам за някогашните спокойни времена в Двореца на пророците, когато всичко изглеждаше толкова по-лесно и толкова по-смислено, нищо че ми се струваше трудно и сложно. Откакто Ричард се роди, светът определено стана по-различен.

По този въпрос нямаше спор. Ан пъхна в устата си хапка сирене, наведе се напред и започна да пише.

Всеки ден се моля онзи мир и онова спокойствие да се върнат на земята и ако има от какво да се оплакваме, то да е от лошото време.

Трябва да ти призная, Вирна, че съм много объркана. Какво имаше предвид, като каза, че май сте се справили твърде успешно с охраняването на проходите? Моля те, обясни ми по-подробно. Чакам отговора ти.

Ан се облегна назад и докато чакаше, задъвка парченце круша. Тъй като нейният дневник бе сдвоен с този на Вирна, всичко, което тя пишеше, в същия момент се появяваше в другата книжка. Това бе един от малкото древни магически предмети, останали от Двореца на пророците.

По празната страница започнаха да се появяват думите на Вирна.

Нашите съгледвачи и следотърсачи докладваха, че Джаганг е предприел действия. Тъй като не успя да премине през проходите, императорът раздели войските си и една част от хората му се придвижват на юг. Генерал Мейферт се опасяваше, че Джаганг може да предприеме нещо подобно.

Всъщност не е голяма философия да се предугади стратегията му. Джаганг несъмнено е решил да поведе голяма част от хората си през долината Керн и после да заобиколи планините от юг. Веднъж оставил зад гърба си всички препятствия, ще заобиколи през южните части на Д’Хара и оттам ще се качи на север.

Това за нас е възможно най-лошият вариант. Не можем да престанем да охраняваме проходите, защото част от хората на Джаганг са се притаили в очакване от другата страна на планината. От друга страна, не бива да позволяваме на императора да проникне в Д’Хара от юг. Генерал Мейферт предлага да остави достатъчно войници да охраняват проходите, а основната част от армията ни да тръгне на юг, за да посрещне нашествениците.

Нямаме избор. При положение, че половината войска на Джаганг е разположена от другата страна на проходите, а другата половина е тръгнала да заобикаля планината и да ни изненада от юг, Народният дворец остава неохраняван точно по средата. И Джаганг несъмнено се облизва в очакване да се сдобие с лесна плячка.

Опасявам се, че нямам достатъчно време, Ан. В лагера цари суматоха. Току-що научихме новината, че Джаганг е разделил армията си. Тук трескаво се подготвят да поемат на юг.

Това означава, че трябва да разделя и Сестрите. А изгубихме толкова много от тях, че почти не остана какво да деля. Понякога имам чувството, че с Джаганг участваме в някакво съревнование, чиято крайна цел е да видим при кой ще остане последната Сестра. Страх ме е да си помисля какво ще стане с всичките тези добри хора, ако не оцелее никоя от нас. Ако не беше това, с радост бих напуснала този свят, за да се присъединя към Уорън в света на духовете.

Генерал Мейферт казва, че нямаме нито минута за губене и трябва да тръгнем още призори утре. Цяла нощ трябва да организирам нещата, за да съм сигурна, че тук ще останат достатъчно войници и Сестри, за да охраняват всичките проходи. Освен това трябва да проверя дали е наред всичко с щитовете. Ако северните части на армията на Ордена успеят да преминат през постовете ни, ще ни сполети доста по- бърза смърт.

Ако няма нещо важно, което смяташ, че трябва да обсъдим, май се налага да вървя.

Докато четеше, Ан закри устата си с ръка. Новините определено бяха обезкуражаващи. Незабавно написа отговор, за да не създава допълнително неудобство на Вирна.

Не, скъпа моя, за момента няма нищо важно за обсъждане. Знаеш, че завинаги ще те нося в сърцето си.

Вирна и писа почти веднага.

Проходите са тесни, така че не беше проблем да ги охраняваме. Многобройната армия на