Лицето на Натан внезапно стана бяло като платно.
— Какво каза?
Ан се вцепени пред облещеното му лице.
— Ами казах, че Джаганг е разделил армията си.
Ан не вярваше, че това е възможно, но лицето на Пророка стана още по-бяло.
— Добри духове, помогнете ни — прошепна той. — Твърде скоро е. Не сме готови.
Ан усети как ужасът се прокрадва през пръстите на краката и и пълзи нагоре по тялото и. По бедрата и пробягаха иглички.
— Какви ги говориш, Натан? Какво има?
Той се обърна и започна като обезумял да рови из книгите, натрупани на масите. Накрая откри, каквото търсеше по средата на една от купчините и дръпна рязко книгата, като остави другите да се строполят свободно. Трескаво запрелиства страниците, като си мърмореше нещо нечленоразделно.
— Да, тук трябва да е, ето… — рече накрая и заби пръст в страницата. — Открих цял куп пророчества, записани в книги, за които никога не бях чувал. Тези пророчества около последната битка са забулени за мен, тоест не ми изплуват като видения, но думите са достатъчно ужасяващи. Това тук е достатъчно красноречиво.
Наведе се към свещта и зачете на глас.
— „В годината на цикадите, когато защитникът на жертвите и страданията, под знамето на човечеството и Светлината, най-накрая раздели ордите си, това ще бъде знак, че пророчеството е пробудено и финалната решителна битка наближава. Внимавайте, защото всички истински разклонения и техните производни са оплетени здраво. От този ствол израства само един клон. Ако фуер гриса ост драука не застане начело на тази битка, светът, който вече е застанал на ръба на мрачната бездна, ще падне под угнетяваща сянка.“ Фуер гриса ост драука бе едно от имената, с което пророчествата наричаха Ричард. Името идваше от широко разпространено пророчество на древен език, наречен високо Д’харански. В превод означаваше онзи, който носи смърт. Назоваването му с това име в пророчеството бе начин да се свържат две пророчества в едно разклонение.
— Ако цикадите се появят тази година — рече Натан, — това ще потвърди, че пророчеството не само е автентично, ами и действа.
Ан усети как коленете и омекват.
— Цикадите започнаха да излизат днес.
Натан я изгледа така, както самият Създател би погледнал чедо, за да произнесе присъдата си над него.
— Значи хронологията е ясна. Пророчествата си дойдоха по местата. Краят е близо.
— Скъпи Създателю, спаси ни.
— Трябва да намерим Ричард — рече Натан и пъхна книгата в джоба си.
— Да, прав си — закима Ан. — Нямаме време за губене.
Натан се огледа.
— Ясно е, че не можем да вземем всичките тези книги с нас, пък и няма време да ги четем. Трябва пак да запечатаме мястото, да го оставим както си беше и да изчезнем оттук незабавно.
Преди Ан да е изразила съгласието си, Натан протегна ръка. Свещите мигом изгаснаха. Само фенерът в ъгъла на една от масите остана да свети. Пътьом Натан го грабна с огромната си ръка.
— Хайде — подкани я.
Ан заситни енергично след него, като се опитваше да не напуска малкия светъл кръг на фенера, който остана единствената светлина в тъмното помещение.
— Сигурен ли си, че не трябва да вземем още някоя от тези книги?
Пророкът хукна нагоре по стръмната стълба, отнасяйки фенера със себе си.
— Не можем да си позволим товарът им да ни забави. Пък и кои ще изберем? — Спря се за секунда, за да я погледне през рамо. Лицето му бе като изсечено от камък на оскъдната светлина. — Вече знаем какво казва пророчеството, а и сега за пръв път сме наясно с хронологията. Трябва да намерим Ричард. Когато армиите се срещнат на бойното поле, той трябва да е там. Иначе всичко е загубено.
— Да, и трябва да се погрижим той да е там, за да осъществи казаното в пророчеството.
— Е, значи постигнахме съгласие — рече той и като се обърна, хукна нагоре по стълбата. Тунелът беше толкова тесен, че той едва се провираше.
Изведнъж излязоха в нощта, огласяна от пронизителното жужене на цикадите. Натан повика Дженсън и Том. Дърветата се люлееха плавно на влажния ветрец. Докато стояха в очакване на отговора, сякаш мина цяла вечност. Изведнъж Дженсън и Том изскочиха между тревите.
— Какво става? — попита Дженсън, останала без дъх.
— Проблем ли има? — Тъмната сянка на Том изплува до нея.
— Сериозен проблем — потвърди опасенията им Натан. Ан си помисли, че не би било зле Натан да прояви малко повече дискретност, но при сериозността на ситуацията може би беше безпредметно. Пророкът извади от джоба си книгата. Отвори я на празната страница с липсващото пророчество.
— Кажи ми какво пише тук — посочи той към Дженсън.
— Какво пише ли? Страницата е празна, Натан — намръщи се тя.
Той изръмжа недоволно.
— Това означава, че има намеса на Субстрактивна магия. Субстрактивната магия идва от отвъдния свят, тя е силата на смъртта, така че влияе и на нея, също както на нас.
Натан пак погледна Дженсън.
— Открихме пророчество, което касае Ричард. Трябва да го намерим, иначе войната ще приключи с победа за Джаганг.
Дженсън ахна. Том подсвирна тихичко.
— Знаеш ли къде е той? — продължи Натан.
Без секунда колебание Том вдигна ръка и посочи някъде в далечината. Връзката му подсказваше онова, което тяхната дарба не можеше да долови.
— Намира се някъде в тази посока. Не е много далеч, но не е и съвсем близо.
Ан напрегна поглед в тъмнината.
— Трябва веднага да си съберем багажа. Тръгваме призори.
— Той е в движение. Съмнявам се, че когато пристигнете на мястото, той все още ще е там.
Натан изруга под мустак.
— Не се знае какво е намислило това момче.
— Предполагам, че е тръгнал обратно към Алтур’Ранг — обади се Ан.
— Добре, ами ако не се задържи там? — Натан стисна Том за рамото. — Ще трябва да дойдеш с нас. Ти си сред тайните защитници на Господаря Рал. Важно е.
Ан видя как Том стиска здраво ножа на колана си. Сребърната дръжка на оръжието бе орнаментирана с красива буква „Р“, която бе символ на династията Рал. Това бе рядък нож, който малцина имаха честта да носят — хора, които работеха незабелязано в закрила на живота на Господаря Рал.
— Разбира се — отвърна Том.
— И аз идвам — додаде трескаво Дженсън. — Само да…
— Не! — прекъсна я Натан. — Ти си нужна тук.
— Защо?
— Защото ти си връзката на Ричард с тези хора — изпревари отговора на Пророка Ан. Тя искаше да омекоти суровия тон на Натан. — Те имат нужда от помощ, за да осъзнаят широкия свят, който се откри пред погледа им съвсем наскоро. Те са уязвими от Императорския орден. Освен това има риск да бъдат вербувани срещу нас. Току-що направиха своя избор да споделят нашата кауза и да застанат на страната на Д’Харанската империя. Ти си нужна на Ричард тук, а точно в този момент мястото на Том е с нас, за да изпълни дълга си към Ричард.
Тя погледна Том с паника в очите.
— Но аз…
— Погледни тук, Дженсън — продължи Натан, обгърнал раменете и с ръка. Посочи и стълбата. — Знаеш какво се крие там, долу. Ако нещо се случи с нас, Ричард също трябва да узнае какво сме открили. Ти
