книги — хвърли към Ан многозначителен поглед, — които виждам за пръв път през живота си.
По цял куп причини Ан също се почувства притеснена да разбере, че в тази тайна стая, скрита под гробището, има толкова много книги. Натан махна с ръка към купчините книги, натрупани върху четирите огромни маси.
— На много от книгите, включително тези, които ти показах, съществуват преписи. Повечето от тези, които открих тук, обаче са ми напълно непознати. Не познавам друга библиотека, която да разполага с толкова уникални шедьоври. Всяка библиотека се гордее със свои уникални томове — няма съмнение. Но това място само по себе си представлява един уникален свят. Почти всеки том, който се съхранява тук, е удивително откритие.
Ан застана нащрек. Изпита обезпокоителното чувство, че Пророкът най-сетне е стигнал до ядрото на лабиринта, из който се рееше съзнанието му. Изведнъж някъде в дълбините на съзнанието и изплува дума, която Натан бе споменал.
— Май те чух да казваш съвет. — Тя сбърчи подозрително чело. — Какъв съвет имаше предвид?
— Такъв, който съветва читателя, че ако неговият интерес не е от общ характер, а иска да придобие по-специфично и задълбочено познание върху дадени въпроси, следва да се посъветва с уместните томове, съхранявани с костите.
— Съхранявани с костите ли? — Челото на Ан се набразди още повече.
— Да. Тези места са наречени „централни обекти“. — Натан пак се наведе, заприлича и на перачка, натоварена с мръсни клюки. — „Централните обекти“ се споменават в редица източници, но досега успях да открия само едно — катакомбите под подземията на Двореца на пророците.
Ан зяпна.
— Катакомбите… Това е нелепо. Под Двореца на пророците не съществува подобно място.
— По-скоро на нас не ни е било известно — отвърна Натан с гробовен глас. — Това не означава, че не е съществувало.
— Но… но… — заекна Ан — това е просто изключено. Невъзможно е. Подобно нещо не може да е останало незабелязано. За всичкото време, през което Сестрите обитаваха двореца, все някак си щяхме да разберем.
Натан сви рамене.
— За всичкото това време никой не е знаел и за това място — тук, под костите.
— Но над него все пак не са живели хора.
— Ами ако онова място под двореца не е било широко известно? В крайна сметка ние знаем съвсем малко за магьосниците от онези времена, а за конкретните хора, включени в строителството на Двореца на пророците, не ни е известно почти нищо. Възможно е да са имали основателна причина да скрият подобно място, също както е скрито помещението, в което се намираме в момента. — Натан изви вежда. — Ами ако част от предназначението на двореца, а именно обучението на младите магьосници, е било да се създаде изкусна заблуда, която да прикрие съществуването на подобно тайно място?
Ан усети как лицето и пламва.
— Да не би да намекваш, че делото на живота на Сестрите на светлината е било безполезно? Как си позволяваш дори да предположиш, че всички ние сме посветили живота си на една най-обикновена измама и че животът на хората, родени с дарбата, не би бил пожертван, ако не бяхме…
— Не съм казал нищо подобно. Не твърдя, че Сестрите са жертва на жестока измама или че стореното от тях не е спасило живота на момчетата, родени с дарбата — или поне не е помогнало за запазването им. Казвам само, че според тези книги може би има и още нещо. Ами ако намерението е било не просто да се създаде място, където Сестрите да упражняват полезния си труд и да изпълняват дълга си? Ако зад построяването на двореца се крие нещо далеч по-грандиозно от това да се осигури практическо място, където те да упражняват призванието си? В крайна сметка, помисли за гробището, под което се намираме. Има сериозни основания за съществуването му, но в същото време то осигурява надеждна маскировка на книгохранилището отдолу.
Може би тези катакомби са били съзнателно заровени преди хиляди години с намерението да бъдат скрити. Ако е така, то поначало не се е предполагало, че може да узнаем за съществуването им. А след като е било тайно скривалище, едва ли има оставени писмени свидетелства за него.
Доколкото успях да разбера от информацията в книгите, имам сериозни основания да смятам, че в един момент са се появили книги, смятани за толкова смущаващи, както и книги с толкова опасни пророчества в тях, че е било решено те да бъдат скрити в няколко „централни обекта“ като предпазна мярка, за да не тръгнат да се предават от ръка на ръка и хората да започнат да ги преписват, както става с повечето пророчества. И какъв по-добър начин да се ограничи достъпът? След като в бележките се говори за „книги, съхранявани с костите“, подозирам, че и останалите „централни обекти“ може да са катакомби като онези, за които се предполага, че се намират под Двореца на пророците.
Ан бавно поклати глава, явно се опитваше да смели информацията, като в същото време се мъчеше да си отговори на въпроса дали е възможно това да е истина. Пак погледна към масата с купчината книги, посветени почти изцяло на Ричард — книги, които виждаха за пръв път.
— А онези там? — посочи друга купчина.
— Ще ми се да не можех да прочета онова, което е написано в тях.
Ан се вкопчи в ръкава му.
— Защо? Какво прочете?
Той като че се окопити. Махна с ръка, усмихна се и смени темата.
— Това, което ми се струва най-притеснително по отношение на празните места в книгите, е общото помежду им. Макар че не всичките липсващи места са свързани с Ричард, установих, че помежду им все пак има връзка.
— И каква е тя?
Натан вдигна пръст във въздуха за повече убедителност.
— Всяко от липсващите парчета се намира в пророчества, обхващащи времето след раждането на Ричард. В никое от пророчествата, отнасящи се за времето преди раждането на Ричард, не липсва нито ред.
Ан внимателно сключи ръце пред себе си, замислена над тази загадка и евентуалното и решение.
— Е, поне едно нещо може да се провери — рече тя накрая. — Мога да помоля Вирна да изпрати куриер в Магьосническата кула в Ейдиндрил. Зед е там със задачата да пази Кулата от хищническите лапи на Джаганг. Можем да кажем на Вирна да изпрати човек, който да помоли Зед да провери определени места в неговите копия на тези книги, за да видим дали липсват същите откъси.
— Добра идея.
— Доколкото познавам библиотеката на Магьосническата кула, Зед би трябвало да има достъп до голяма част от класическите пророчески книги, които открихме тук. Натан се пооживи.
— Всъщност като се замисля, би било още по-добре, ако Вирна може да изпрати човек и в Народния дворец в Д’Хара. Докато бях там, прекарах голяма част от времето си в библиотеките. Ясно си спомням, че попаднах на копия на доста от тези книги. Ако изпратим човек да ги провери, ще разберем дали нашите книги са подвластни на някакво заклинание, както ти предложи, и дали проблемът е ограничен в този район, или пък явлението е по-мащабно. Да, непременно трябва да помолим Вирна да изпрати човек и в Народния дворец.
— Това едва ли би било проблем. Вирна тъкмо се канеше да тръгне на юг. Маршрутът им несъмнено ще мине покрай Народния дворец.
Натан я изгледа изпод вежди.
— Имаш новини от Вирна? И ти е казала, че тръгва на юг? Защо?
Настроението на Ан помръкна.
— Тази вечер получих съобщение от нея — точно преди да дойда тук.
— И какво ти съобщи твоят Прелат? Защо ще пътува на юг?
Ан въздъхна съкрушена.
— Опасявам се, че новините не са добри. Каза, че Джаганг е разделил армията си. Част от войниците му са тръгнали да заобикалят планините, за да проникнат в Д’Хара от юг. Вирна тръгва с голям контингент от д’харанските части, за да пресрещне Джаганг и да се изправи срещу Императорския орден.
