Отгърна корицата и първата празна страница.
— Виж ти, виж — отрони удивено, щом зърна заглавието. — „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“. Толкова е прекрасно отново да държа тази книга в ръцете си. Затвори корицата и притисна книгата към гърдите си. — Все едно стар приятел е възкръснал от мъртвите.
Това бе една от любимите и книги за разклонени пророчества. Тъй като бе наистина основен източник на информация за Ричард, Ан я бе изучавала толкова подробно и се бе опирала на нея толкова често през изминалите векове, докато го бе чакала да се роди, че практически я знаеше наизуст. Когато разбра, че и тя е унищожена заедно с останалите книги от библиотеките на Двореца на пророците, се почувства дълбоко съкрушена. В тази книга се съдържаше още много информация за възможностите, които бъдещето би могло да предложи.
Натан измъкна друго томче от едната купчина и го размаха пред погледа и, повдигнал вежда.
— „Предимство и бинарни инверсии“.
— Не! — изтръгна я тя от ръцете му. — Това е невъзможно!
Никой източник не даваше категоричен отговор на въпроса дали тази неуловима книга наистина съществува. По желание на Натан Ан я бе издирвала дълги години при всичките си пътувания. Освен това бе поставяла тази задача на свои доверени Сестри, изпратени на различни мисии. От време на време бяха надушвали следа, но в крайна сметка все стигаха до задънена улица.
Вдигна очи към високия Пророк.
— Истинска ли е? Повечето източници твърдят, че изобщо не е съществувала.
— Други споменават, че е изчезнала. Според трети е просто мит. Зачетох малко и като гледам какви разклонения от пророчеството запълва, мога да твърдя, че е истинска — или гениално копие. За да кажа категорично кое от двете е, ми е нужно още малко изследване, но засега съм по-склонен да вярвам, че е истинска. Пък и защо някой би си правил труда да укрива копие? Копията обикновено се правят с цел размяна срещу злато.
Така си беше.
— Значи през цялото време си е била тука, заровена под скелети и кости.
— Заедно с цял куп книги, които са не по-малко ценни.
Ан зацъка с език, оглеждайки бавно книгите, сякаш искаше да се наслади изцяло на величествения миг.
— Натан, ти откри безценно съкровище.
— Може би — отвърна той и в отговор на озадачения и поглед продължи, като взе друга книга от поредната купчина. — Няма да повярваш какво е това. Заповядай. Отгърни я и сама прочети заглавието.
Ан с неохота остави „Предимство и бинарни инверсии“, за да поеме от Натан една доста тежка книга. Сложи я на масата и се наведе да я погледне отблизо. Примигна, изправи се.
— „Седмата задача на Селерон“! — Зяпна срещу Пророка. — Но нали имаше само един екземпляр, който бе унищожен.
Натан се подсмихна накриво. Подаде и следващата книга.
— „Дванайсет бележки, оставени с основание“. Открих още и „Двойникът на съдбата“. — Посочи една от купчините. — Някъде там е.
Известно време устата на Ан работи на празни обороти, преди да произведе звук.
— Мислех, че сме изгубили тези пророчества за вечни времена. — Натан я наблюдаваше мълчаливо, с все същата дяволита усмивка. Тя протегна ръка и го стисна за китката. — Възможно ли е да сме извадили такъв късмет и някой да е направил копия?
Натан кимна, за да потвърди предположението и. Усмивката му угасна.
— Прегледай тази книга, Ан — рече той и и подаде „Дванайсет бележки, оставени с основание“, и ми кажи какво мислиш.
Озадачена от внезапно мрачното му изражение, тя сложи книгата на свободно кътче върху плота и внимателно заразгръща страниците. Буквите бяха поизбледнели, но не повече от обичайното за стара книга. Всъщност, като се има предвид възрастта и, беше доста добре запазена.
„Дванайсет бележки, оставени с основание“ съдържаше дванайсет ключови пророчества, придружавани от редица спомагателни разклонения. При внимателно припокриване и съпоставяне спомагателните разклонения свързваха реални събития с редица други пророчески книги, които иначе не би било възможно да бъдат подредени хронологично. Дванайсетте основни пророчества по същество не бяха толкова важни. Именно спомагателните пророчества свързваха останалите стволове и клонове в дървото на пророчеството и поради тази причина „Дванайсет бележки, оставени с основание“ бе от изключително значение.
Най-сериозният проблем пред хората, занимаващи се с пророчества, бе хронологията. Често пъти бе невъзможно да се определи дали дадено пророчество ще се случи на следващия ден или през идния век. Събитията се намираха в постоянно текучество. Полагането на пророчеството в контекста на времето бе много важно не само за да се знае кога ще се случи дадено пророчество, а и защото събитие, което догодина би могло да се окаже от жизнена важност, по-догодина можеше вече да се е превърнало в маловажна случка. Ако не се знаеше кога точно е предвидено да се осъществи пророчеството, нямаше да е ясно дали става въпрос за предречена опасност или просто за констатация.
Повечето пророци оставяха на идните поколения задачата да намерят точното място на направеното пророчество сред реалните събития. Нямаше категорично съгласие по въпроса дали това се прави съзнателно, по невнимание или защото Пророкът, тормозен от родилните мъки при създаването на пророчеството си, не е разбрал колко трудно и важно ще бъде един ден хронологичното ситуиране на пророчеството му. От наблюденията си върху Натан Ан бе стигнала до извода, че за самия Пророк пророчеството е толкова кристално ясно, поради което той изобщо не си дава сметка, че за останалите ще е непосилен труд да го разчетат и да определят мястото му в загадката на живота.
— Стой! — протегна ръка Натан, докато Ан отгръщаше страниците. — Върни една страница.
Тя го погледна озадачено, но се подчини.
— Ето, погледни, тук липсват няколко реда — потупа той страницата с пръст.
Ан се втренчи в мястото, — но не разбра какво толкова значимо има там. В книгите често се срещаха празнини и причините можеха да бъдат безброй.
— Е?
Вместо да и отговори, той и показа с ръка да продължи. Тя запрелиства страниците. След малко Натан пак я спря и и показа подобно празно място. После пак и даде знак да продължи.
Ан забеляза, че празнините зачестяват. Това също не беше кой знае колко необичайно. Много книги спираха по средата. Смяташе се, че Пророкът, работил върху подобни книги, е починал, а дошлите след него не са искали да му се месят в работата или са предпочели да се съсредоточат върху разклонения в пророчеството, които са им се сторили по-интересни или по-тясно свързани със самите тях.
— „Дванайсет бележки, оставени с основание“ е сред малкото хронологично подредени пророчески книги.
Тя, разбира се, го знаеше. Нали точно затова книгата бе толкова ценна. Не разбра само защо Натан го подчертава пред нея.
— Ами, сигурно е странно — рече Ан. — Какво ти говорят тези празни страници.
Вместо отговор Натан и показа друга книга.
— „Подраздел на корена на Бъркет“. Разгледай я.
Ан разгърна страниците на поредната безценна находка, търсейки нещо необичайно. Попадна на три празни страници, след което пророчеството продължаваше.
Играта на Натан започваше да я изнервя.
— Какво трябва да видя?
Натан забави отговора си. Когато най-накрая все пак отговори, гласът му прозвуча така, че тръпки я побиха.
— Тази книга я имахме в подземията, Ан.
Тя продължаваше да не разбира какво толкова важно има в книгата.
— Да, вярно. Спомням си я прекрасно.
— В нашия екземпляр нямаше празни страници.
