Рал.
Ан понечи да му отговори, но от устата и не излязоха думи.
— Тогава ми кажи — продължи той със същия объркващ и разтърсващ глас, който сякаш можеше да разтроши и камък — един-едничък ред от любимата си книга. Кажи ми за кого става въпрос в нея. Кажи ми как започва или как свършва, или нещо от средата.
В съзнанието и бе зейнала дупка.
Докато се взираше в проницателния поглед на Натан, Пророкът се надвеси още повече към нея.
— Кажи ми едно-единствено нещо, което си спомняш от тази книга.
— Натан… — успя най-сетне да прошепне тя, облещила очи, — ти често държеше тази книга в покоите си. Познаваш я по-добре от мен. Какво помниш от „Събрани произходи“?
— Нищо… нито думичка…
Дванайсета глава
АН ПРЕГЛЪТНА.
— Как е възможно и двамата да не си спомняме нито дума от толкова любима книга? И защо се получава така, че точно местата, които не помним, съвпадат с празнините в книгите?
— Виж, това вече е хубав въпрос.
Внезапно и хрумна нещо. Направо ахна.
— Заклинание. Върху тези книги сигурно тегне заклинание.
Лицето на Натан се разкриви.
— Моля?
— За да се предпази информацията, някои книги се запечатват със заклинания. Не съм го срещала точно при книги с пророчества, но се среща често в наръчници за боравене с магия. Това място е било предвидено за скривалище. Вероятно съхраняваната вътре информация също е скрита.
Подобен вид заклинания се задействаха, когато книгата бъде отгърната от човек без нужната сила. Тези заклинания понякога биваха прикрепвани към определени личности. Обичайният защитен механизъм, в случай че до книгата се докосне грешният човек, бе изтриването от паметта на човека на всичко, което той е видял. Вижда и в същия момент забравя видяното. Така в съзнанието се получава празнина.
Натан не отговори, но смръщената му гримаса се поотпусна, докато разсъждаваше над чутото. По изражението му Ан виждаше, че няма много вяра на теорията и, но точно в момента не му се спори, вероятно, защото има да сподели с нея нещо по-важно и предпочита да продължи.
Така че протегна ръка и потупа с пръст една купчина книги, отделена встрани.
— Тези книги — подхвана с плътен глас — са предимно за Ричард. Повечето ги виждам за пръв път. Вижда ми се малко притеснително, толкова ценни книги да са били пазени на това място. В повечето от тях има доста бели страници.
Съществуването на толкова много пророчески книги, особено книги за Ричард, които да не са били в Двореца на пророците, бе наистина смущаващо. Цели пет века Ан бе кръстосвала света, за да търси преписи на всевъзможни книги, в които да се съдържа каквато и да било информация за Ричард.
Замислена, Ан се почеса по веждата.
— Успя ли да научиш нещо?
Натан взе най-горната книга и я отвори.
— Ами, да започнем с ей този символ, който много ме притеснява. Това е изключително рядка форма на пророчество, предприета, докато Пророкът е бил обладан от могъщо откровение. Такива графични пророчества се рисуват по време на мощно видение, когато писането би отнело твърде много време и би прекъснало потока, който бушува в съзнанието на съответния Пророк.
Ан познаваше бегло този тип пророчества. Спомняше си няколко от подземията на двореца. Натан никога преди не и бе обяснявал какво точно представляват те, а едва ли някой друг е бил наясно. Още една от хилядолетните тайни на Пророка.
Тя се наведе и се вгледа в сложната рисунка, която заемаше почти цялата страница. Почти нямаше прави линии, само спирали и дъги, които се преплитаха в сложно кръгово изображение, на вид едва ли не живо. На места си личеше как писалката е дълбала яростно по повърхността на пергамента, за да остави паралелни ивици от разделеното на две при натиска връхче на писеца. Ан приближи книгата до свещта и внимателно огледа точно това място. Видя засъхналата локвичка мастило, излято от фина сребърна перодръжка. Едната половина от двуострото перо на писалката се беше счупила при натиска и се бе забила в пергамента. Още си беше там. Веднага след това започваха ясни и свежи следи, оставени от нова писалка, макар че и там явно бе приложена немалко сила.
Мастилената рисунка не представляваше никакъв различим обект — сякаш в нея нямаше нищо конкретно. В същото време въздействието и бе толкова силно, че Ан усети как косъмчетата по врата и настръхват. Имаше чувството, че вижда нещо ужасно познато, но смисълът на нарисуваното сякаш бе увиснал на ръба на съзнанието и и не успяваше да прекрачи вътре.
— Какво е това? — попита, като остави книгата на масата, отворена на рисунката. — Какво изобразява?
Натан поглади с пръст силната си челюст.
— Малко е трудно за обяснение. Няма точни думи, с които да ти опиша какво се появява в съзнанието ми, когато гледам тази рисунки.
— Мислиш ли, че ти е възможно — попита тя някак твърде спокойно, скръстила ръце на гърдите си — да направиш усилие и да ми опишеш, доколкото можеш, онова, което виждаш?
Натан я изгледа накриво.
— Единствените думи, които се оформят в главата ми, са: звярът идва.
— Звярът ли?
— Да. Не знам какво означава нарисуваното. Пророчеството е частично закрито — или нарочно или защото би трябвало да изобразява нещо, което не съм срещал, или пък, защото по някакъв начин е свързано с празните страници и без текста, който те съдържат, рисунката не може да ми се разкрие напълно.
— И какво ще направи този звяр?
Натан бутна книгата към нея, за да и покаже заглавието.
— „Камък в езерото“.
По челото и избиха студени капки пот.
— Този символ е графично предупреждение.
В пророчествата Ричард често биваше наричан „камък в езерото“. Текстът на тази книга сигурно бе от несравнимо значение. Само дето липсваше.
— Искаш да кажеш, че това е предупреждение към Ричард за приближаването на някакъв звяр?
— Това е почти всичко, което успях да разбера — кимна Натан. — Получих и смътна представа за ужасната аура на това същество.
— Звяра ли имаш предвид?
— Да. Текстът преди рисунката би ни дал безценна информация, би ни помогнал да разберем природата на звяра. Само че текстът липсва. Разклоненията са празни, освен това няма как да разположим предупреждението контекстуално или хронологически. Мен, ако питаш, може да е нещо, с което вече се е сблъскал и е победил, а може и да е нещо, което ще го разгроми, когато Ричард стане на преклонна възраст. Без помощта на допълнителни пророчества и без контекст няма начин да преценя.
Хронологията бе от съществено значение за разгадаването на пророчествата, но заради ужаса, който Ан изпита, когато погледна картинката, тя си каза, че едва ли е нещо, което той вече е преживял.
— Може би има метафоричен смисъл. Армията на Джаганг се държи като звяр и със сигурност може да се опише като ужасна. Те посичат каквото им падне пред очите. За свободните хора и особено за Ричард Императорският орден е звяр, който идва да унищожи тях и всичко, на което те държат.
Натан сви рамене.
— Възможно е и това обяснение. Наистина не знам. — Замълча за момент, след това продължи: — Има още един притеснителен и неясен съвет, който трябва да открием не само в тази, но и в няколко други
