Той не разбираше как е възможно Ничи, бидейки магьосница, да не прозре истината.
— Напротив, много е смислено. Благодарение на магията хората забравят Зед. След като се запознах с Калан в гората, тя ми разказа, че търси великия магьосник, но никой не може да си спомни името му, понеже е направил заклинание, за да ги накара да го забравят. Сигурно и при Калан е използвана подобна магия.
— Която влияе на всички, освен на теб, така ли? — повдигна вежда Ничи. — Явно що се отнася до теб, магията не действа, понеже ти явно си я спомняш прекрасно.
Ричард очакваше подобно възражение.
— Възможно е магията да не ми въздейства, понеже само аз притежавам различен вид дарба.
Ничи за пореден път въздъхна дълбоко и търпеливо.
— Твърдиш, че тази жена, Калан, е дошла да издирва изгубен велик магьосник, така ли?
— Да.
— Нима не съзираш проблема, Ричард? Тя е знаела, че търси стария магьосник.
— Да, така е.
— Никак не е лесно да се направи подобен род заклинание — надвеси се над него Ничи, — трябва да се вземат предвид редица възможни усложнения, но като се изключи този факт, не е нищо забележително. Трудно — да, но не и забележително.
— Значи това е сторено и с Калан. Някой, може би някой от магьосниците на Императорския орден, които пътуват с конвоя с провизиите, я е похитил и е използвал такова заклинание, за да ни накара да я забравим, за да не тръгнем след тях да я търсим.
— И защо му е на някого да си докарва толкова главоболия на главата? — намеси се Кара. — Защо просто да не я убие? Какъв е смисълът да я залавя, а после да търси начини да накара другите да я забравят?
— Не знам точния отговор. Може би просто са искали да си осигурят възможност за бягство, без да рискуват някой да ги последва. Или пък намерението им е било да я скрият, а по-късно, когато решат, да я покажат на хората си, за да демонстрират своята сила, да им докажат, че са способни да похитят всеки, който им се опълчи. В крайна сметка истината е, че нея я няма и че никой друг освен мен не си я спомня. На мен ми звучи логично, че е била използвана някаква магия, както онази, с която си е послужил Зед, за да накара хората да го забравят.
Ничи потърка носа си с вид, който сякаш искаше да покаже на Ричард, че говори такива глупости, че чак главата я е заболяла.
— Всички са търсили този велик магьосник. Помнели са, че е могъщ и силен, че е важен, реализиран човек, дори това, че е бил от Средната земя. Само дето не помнели името му и как изглеждал. И така, понеже не знаели името му и не разполагали с негово описание, им било доста трудно да го намерят.
— Да, точно така — кимна Ричард.
— Нима не виждаш, Ричард? Те са знаели, че той съществува, знаели са, че е стар магьосник, вероятно са пазели редица спомени за сътворени от него неща, само дето не си спомняли истинското му име — заради заклинанието. Това е всичко — името му. Те не помнели името му, въпреки че знаели, че такъв човек е съществувал.
Докато тази твоя съпруга не я помни никой друг освен тебе. Не знаем името и, не знаем абсолютно нищичко за нея. Не пазим никакви спомени за нея или за нещо, което сме направили заедно. Не знаем нищо за нея. Нищичко. Тя съществува само и единствено в твоето съзнание.
Ричард видя разликата, но продължи да държи на своето.
— Може би това заклинание е по-силно, знам ли. Сигурно по същество е същото, само че по-мощно, за да накара всички да забравят не само името и ами всичко, свързано с нея.
Ничи го стисна за раменете толкова силно и съчувствено, че чак го заболя.
— Ричард, признавам, че за човек като тебе, който е израсъл без никаква представа от магия, тази история може да изглежда смислена. Да, тя наистина е оригинална, няма спор. Но в действителността просто не става така. За човек, който няма представа как действат тези сили, може да звучи напълно логично, поне на повърхността. Но загледаш ли се по-надълбоко, разликата между заклинание, което може да накара всички да забравят нечие име, и заклинание, което заличава спомена за някой от съзнанието на хората е като разликата между това да запалиш лагерен огън и да запалиш още едно слънце на небето.
Ричард разпери ръце, напълно объркан.
— Но защо?
— Защото първото променя само едно нещо — спомена за нечие име. И трябва да допълня, че подобно нещо, колкото и простичко да изглежда на повърхността, е изключително трудно и е във възможностите на шепа от най-надарените магьосници. А дори и те бая трябва да се потрудят, за да го постигнат. Под въздействието на това заклинание всички знаят, че са забравили името на великия магьосник, така че дори докато ги кара да забравят, заклинанието работи само в тази ясна и определена посока. Трудността при подобен род заклинания е в какъв периметър се прилага то, но в случая, за който говорим, това е без значение.
Докато при първия случай заклинанието променя едно нещо — името на изчезнал магьосник, второто променя почти всичко. Именно този факт го прави повече от трудно. Прави го направо невъзможно.
— Продължавам да не разбирам. — Ричард закрачи напред-назад по платформата, ръкомахайки. — На мене ми се струва, че в общи линии прави едно и също.
— Помисли си за всички аспекти, в които един човек, особено влиятелен човек от ранга на Майката Изповедник, докосва живота на почти всички останали. Добри духове, Ричард, тя стои начело на Общото събрание на Средната земя. Взема решения, които касаят всички страни по света.
Ричард пристъпи към нея.
— Какво значение има това? Зед е бил Първи магьосник. И той е бил влиятелна личност, намесвал се е в живота на много хора.
— И хората просто са забравили името му. Не и самия човек. Само за момент се опитай да си представиш какви биха били последствията, ако дадено заклинание накара всички да забравят дори един- единствен човек. — Ничи се отдалечи на няколко крачки, после внезапно се закова на място и се обърна. — Да речем, Фавал, въглищарят. Не само да забравят името му, а и човека изобщо. Да забравят, че съществува и че изобщо някога е съществувал, също както твърдиш, че е станало с тази жена, Калан.
Какво би станало? Как би постъпило семейството на Фавал? Какво ще си помислят децата му — кой е техният баща? Ами жена му — как е забременяла, от кого са децата и, след като не си спомня Фавал? Къде се е дянал този загадъчен човек, създал семейството им? Дали съзнанието и ще си измисли друг мъж, за да успокои паниката и и да попълни празнината? Ами приятелите и — те как ще реагират и какво ще си помислят? Изобщо, какво ще си кажат хората, без да разполагат с истината, на която да се опрат? Какво ще стане, ако съзнанието на хората си въобразява парчета, които да запълват дупките в спомените, а се окаже, че парчетата не пасват? При положение, че навсякъде из къщата има пещи за въглища, как ще обяснят жена му и децата му тяхната поява и откъде са се взели всичките тези въглища? А какво ще стане в леярната, където Фавал продава въглищата си? Какво ще си помисли Приска — че чувалите с въглища са се появили в склада му ей тъй, от нищото?
Това е само един щрих от повърхността на събитията, които биха се случили, ако върху Фавал падне такова най-обикновено заклинание за забравяне. Изобщо няма да влизам в подробности за счетоводство и пари, за организация на работа и отношения с дървосекачи и други работници, за документи, обещания и всичко останало. Помисли си за всичкото объркване и хаос, до които би довело едно подобно нещо. А все пак говорим за един обикновен човечец, който живее в мъничката си къщичка на забутана задна уличка.
Ничи вдигна ръка, сякаш се канеше да направи тържествено изявление.
— А жена като самата Майка Изповедник? — Отпусна ръка. — Изобщо не искам и да си помисля заплетените последици, до които би довело едно подобно необяснимо събитие.
Русата грива на Ничи се открояваше на фона на тъмните дървета, плъпнали по хълмовете зад широката, равна поляна. Дължината на косата и и вълнообразните и кичури изглеждаха нехайно, дори някак уютно близки, и допълваха елегантната и фигура, пристегната в черна рокля, но силата на присъствието и не бе за
