подценяване. В този момент, докато стоеше, озарена от лъчите на залязващото слънце, тя бе изумителна фигура на проницателността и образования авторитет, сила, на която човек не смее да се противопостави. Ричард стоеше безмълвен и неподвижен, а тя продължи все така назидателно.
— Такова заклинание просто не е възможно, защото то води след себе си лавина от последици. Всяко мъничко нещо, което Майката Изповедник някога е правила в живота си, би се завъртяло като снежна топка със свързаните обстоятелства, в които тя може изобщо да не е участвала лично, и така да се натрупат множество събития, белязани от това заклинание. Силата, сложността и величието на всичко това излиза извън рамките на човешкия мозък.
Тези усложнения трябва да почерпят сила от заклинанието, за да се опитат да противостоят на мощния процес. Силите се подхранват от могъществото на заклинанието, което се стреми да доминира над природата на събитието. В един момент заклинание, което не притежава силата да компенсира засилващия се вихър от разрушителни събития, просто ще се пръсне и ще угасне като свещ в дъжда. Ничи пристъпи към него и заби показалец в гърдите му. — Имай предвид, че изобщо не взимам предвид очевидната несъвместимост със съня ти. В своя делириум ти си си въобразил още по-сложни схеми. Измислил си не само тази жена, тази съпруга, която никой друг не си спомня, ами в замаяното си сънно състояние си стигнал още по-далеч, много по-далеч, без да си даваш сметка за фаталните последици. Не става въпрос за някое обикновено момиче, което никой не познава. Не, ти си вкарал в бляна си известна личност. В контекста на един сън това едва ли изглежда просто нещо. Но в реалния свят известната личност създава сериозни последствия.
Ти обаче отиде още по-нататък! Всяка друга известна личност не би създала такива усложнения.
В твоето състояние обаче ти си избра самата Майка Изповедник — личност с митичен ореол, с изключителна важност и в същото време човек, когото нито Кара, нито аз, нито Виктор би могъл да познава. Майката Изповедник е от Средната земя и тъй като ние не сме, не можем да ти опонираме с факти, които да противоречат на съня ти. Това разстояние вероятно е имало някакъв смисъл в съня ти, защото благодарение на него ти си разчистил доста проблеми с противоречивостта на фактите, но в реалния живот то все пак създава невъобразимо огромен проблем — тази жена е известна. Въпрос на време е твоят внимателно конструиран свят да се сблъска с действителността и да започне да се разпада. Избирайки си известна личност, ти си обрекъл идиличния си сън на унищожение.
Ничи повдигна брадичка и го погледна право в очите.
— В своето нестабилно състояние, Ричард, ти си намерил кой да те утеши. Бил си на прага на смъртта, отчаяно си се нуждаел от човек, който да те обича, от човек, който да те кара да се чувстваш не толкова уплашен, не толкова ужасен и самотен. Това е напълно разбираемо — повярвай ми. Моето мнение за теб не се е променило — как би могло, — заради факта, че си намерил такова решение за себе си, когато си бил толкова уплашен и самотен. Но сега всичко свърши и ти трябва да дойдеш на себе си.
Ако си бе въобразил неизвестна жена, сънят ти би бил най-обикновена ефимерна абстракция. Но ти категорично си го свързал с действителността, понеже Майката Изповедник е позната на много хора. Ако се върнеш в Средната земя или попаднеш на хора оттам, сънят ти ще се сблъска грубо с необоримата действителност. За теб всеки от тези хора е дебнеща сянка, готова да стреля, но този път стрелата ще те улучи право в сърцето.
А може да стане още по-лошо. Ами ако истинската Майка Изповедник е мъртва?
Ричард се дръпна.
— Не, не е мъртва.
— Господарю Рал — намеси се Кара, — спомням си, че преди няколко години Мрачният Рал изпрати четворки да избият всички Изповедници. Четворките не се провалят в своите мисии.
Ричард погледна Морещицата.
— Нея обаче не я убиха.
— Ричард — подхвана внимателно Ничи, привличайки погледа му обратно върху себе си, — ами ако един ден се добереш до Средната земя и установиш, че истинската Майка Изповедник не е такава, каквато си си я представял, а е старица на преклонна възраст? В крайна сметка Изповедниците не избират за своя Майка Изповедник млада жена като тази, която си представяш за своя възлюбена? Какво ще стане, ако установиш, че в действителност жената е възрастна и още по-страшно — отдавна е загинала. Искам да чуя истината. Какво би направил, ако разбереш това и се окаже, че е истина?
Устата на Ричард бе толкова пресъхнала, че се наложи да оближе устните си, за да може да проговори.
— Не знам.
Ничи се усмихна тъжно.
— Най-после искрен отговор. — Тази усмивка бе най-многото, на което тя бе способна. Лицето и бързо стана сериозно. — Страхувам се за теб, Ричард, страхувам се какво ще стане в главата ти, ако продължаваш да държиш на своето, ако позволиш илюзията да превземе живота ти, а накрая се случи нещо подобно — а то неизменно ще се случи. Рано или късно ще се изправиш лице в лице с реалното положение на нещата.
— Ничи, само защото не си представяш…
— Аз съм чародейка, Ричард — прекъсна го тя. — Била съм Сестра на светлината и Сестра на мрака. Поназнайвам едно-друго за магията. Казвам ти, че това, в което се опитваш да ме убедиш, е извън възможностите на магията — поне доколкото аз я познавам. Не е извън възможностите на въображението на отчаян човек, но в действителност просто не може да съществува. Ти изобщо не би могъл да си представиш последствията, които би могъл да причини дори опит за подобно нещо, камо ли самата му реализация.
— Ничи, не оспорвам познанията и опита ти по въпроса, но ти не знаеш всичко. Фактът, че не си наясно как би могъл да се направи нещо, не означава, че то не може да стане. Просто не искаш да признаеш, че може и да грешиш.
Ръцете и се свиха в юмруци, тя примигна.
— Нима мислиш, че ми е приятно да ти опонирам по този въпрос? Така ли си мислиш? Че ми е кеф да се мъча да ти отворя очите за истината? Да не мислиш, че искам да ти опонирам във всичко?
— Знам само, че по някакъв начин някой е направил така, че всички вие да забравите, че Калан е съществувала. Аз знам, че тя е истинска, и възнамерявам да я намеря. Пък макар и това да не ви се нрави.
С плувнали в сълзи очи Ничи му обърна гръб и заби поглед в статуята, която се извисяваше над нея.
— Ако можех да превърна съня ти в реалност, с радост бих го направила, Ричард. Представа нямаш на какво съм готова, за да ти дам онова, което искаш… за да те направя щастлив.
Ричард погледна виолетовите облаци, които се рееха из тъмнеещия хоризонт. Всичко изглеждаше твърде спокойно, за да е истина. Ничи стоеше, скръстила ръце, загледана в противоположната посока, в сгъстяващия се мрак. Кара бе наблизо, не изпускаше от поглед хората, които сновяха из терена на някогашната строителна площадка.
— Ничи? — повика я накрая Ричард, като сложи край на неловкото мълчание. — Можеш ли да ми дадеш друго обяснение извън това, че съм сънувал? Има ли нещо, което ти е известно и което има макар и минимален шанс да е причинило подобен ефект? Има ли изобщо нещо, някакъв вид магия, за която се сещаш и която би могла да ни помогне да разрешим тази загадка?
Той се вторачи в гърба и, питайки се дали ще получи отговор. Над платформата, където се извисяваше гордата статуя, полегнаха удължени сенки, които му напомниха онова, което и бездруго знаеше — че денят гасне, че безценното време му се изплъзва. Най-накрая Ничи се обърна. Буйните страсти явно бяха изтлели в душата и.
— Съжалявам, че не мога да го превърна в нещо реално, Ричард. — Тя изтри една сълза, изтърколила се по бузата и. — Съжалявам, че те разочаровах.
Кара я погледна с мрачно изражение.
— Май имаме нещо общо.
Ричард внимателно погали статуята, наречена „Дух“. Гордо вдигнатата брадичка, проницателният поглед, овеществен чрез белия мрамор, изгубиха блясъка си, щом последните лъчи на захождащото слънце
