потънаха зад хребета.
— Никоя от вас не ме е разочаровала — отвърна той. — И двете ми казвате онова, в което сте убедени. Но Калан не е сън. Тя е не по-малко истинска от нейния дух, вграден в този камък.
Петнайсета глава
ДО СЛУХА НА РИЧАРД ДОСТИГНА ГЛЪЧКА и той се обърна, за да види как към монумента приближава група хора. От мястото си той забеляза, че зад първата група има още народ, вероятно привлечени от раздвижването или забелязали струпването на хора на площада. Начело на първата група хора бе човекът, който Ричард се надяваше да види.
— Ричард! — махна му онзи още отдалеч.
Въпреки всичко Ричард не можа да сдържи усмивката си при вида на набития мъжага с характерната си екстравагантна червена шапка си с тясна периферия. Щом мъжът видя, че Ричард го е забелязал, ускори крачка и заподтичва през тревата.
— Ричард! Ти се върна — точно както обеща!
Щом групата хора тръгна да се качва по стълбището, Ричард се завтече да ги посрещне. В същия момент забеляза, че Виктор си проправя път през уголемяващата се тълпа. Щом стъпи на площадката, Айшак изтича и сграбчи Ричард за ръката, целият сияещ.
— Толкова се радвам да те видя отново в Алтур’Ранг, Ричард. Да не би да си дошъл, за да станеш кочияш в транспортната ми фирма, а? Вече имам достатъчно поръчки. Как ще се оправя — направо не знам. Трябва ми помощта ти. Можеш ли да започнеш от утре?
— И аз се радвам да те видя, Айшак.
Айшак не пускаше ръката на Ричард.
— Значи ще се върнеш, нали? Ще те направя равноправен партньор. Ще делим всичко наполовина — каквото за мене, такова и за тебе.
— Айшак, като знам колко пари ми дължиш…
— Пари ли? Че кой ти говори за пари? Така съм затънал в работа, че изобщо нямам време да мисля за пари. Забрави за парите. Ще спечелим колкото пари искаш. Трябва ми човек с мозък в главата. Ще те направя свой партньор. Ако предпочиташ, може ти да ме направиш свой партньор — така ще имаме повече работа. Всеки пита за тебе. „Къде е Ричард?“ — интересуват се хората. Казвам ти, Ричард, ако…
— Не мога, Айшак. Опитвам се да открия Калан.
— Калан ли? — примигна онзи.
— Жена му — отвърна вместо Ричард Виктор, докато си проправяше път между мъжете зад Айшак.
Айшак зяпна срещу Виктор, после погледна пак Ричард.
— Жена ли? — Свали червената шапка от главата си. — Жена! Но това е чудесно! — Запрегръща Ричард, като в същото време се заливаше от смях и танцуваше. — Взел си си жена! Ама това е страхотна новина! Ще вдигнем банкет…
— Тя изчезна — прекъсна го Ричард, като го откъсна от себе си. — Сега я издирвам. Не знаем какво се е случило.
— Изчезнала е? — Айшак приглади назад тъмната си коса и сложи обратно на главата си шапката. — Ще ти помогна. Ще дойда с теб. — Тъмните му очи станаха сериозни. — Кажи ми какво да направя.
Това не бе предложение, направено от любезност. Човекът говореше искрено. Беше много мило, че приятелят му бе готов да зареже всичко и да се отзове на помощ.
Все пак Ричард прецени, че не му е нито времето, нито мястото да се впуска в обяснения.
— Не е толкова просто.
— Ричард, имаме проблем — прекъсна разговора им Виктор.
Айшак изгледа Виктор изпод вежди и махна нервно с ръка.
— Не чу ли — жената на Ричард е изчезнала. Защо го занимаваш с още проблеми?
— Спокойно, Айшак, Виктор знае за Калан. — Ричард вдигна ръка на дръжката на меча си.
— Е, какъв е проблемът? — попита той Виктор.
— Току-що са се върнали съгледвачи. Войски на Императорския орден приближават града.
Айшак пак свали шапката от главата си.
— Войски ли?
— Друг конвой с провизии? — попита Ричард.
— Не — тръсна глава Виктор. — Става въпрос за бойни части, идват право насам.
— Идват войници? Кога се очакват? — попита ококорен Айшак.
Новината плъзна сред насъбралото се множество.
— При темпото, с което се движат, ще са тук след два-три дни. Все още имаме време да организираме отбраната си. Но не е много.
Ничи застана плътно зад Ричард. Изпънала гръб, вдигнала високо глава, тя привлече всички погледи върху себе си. Врявата стихна. Дори онези, които не познаваха Ничи, инстинктивно замлъкнаха в нейно присъствие — някои поради смайващия и външен вид, други — защото долавяха във властната и осанка неприкрита заплаха, която се съчетаваше по уникален начин с физическата и красота. В крайна сметка всички загубиха ума и дума.
— А съгледвачите сигурни ли са, че войниците идват насам — попита тя. — Не е ли възможно просто да минат наблизо, понеже са се насочили на север?
— Те не вървят на север — повдигна вежда Виктор. Те идват от север.
Пръстите на Ричард се вкопчиха в дръжката на меча.
— Сигурен ли си, че идват от север?
Виктор кимна.
— Става въпрос за обучени бойни отряди. Още по-неприятното е, че по пътя си са взели със себе си един от ония първосвещеници.
Тълпата ахна. Новината се разнесе шепнешком от уста на уста. Някои задаваха въпроси, надигна се глъчка.
Ничи вдигна ръка, за да ги накара да замълчат. Това бе достатъчно, за да потънат каменните стълби в гробна тишина. Тогава Ничи се надвеси над мрачния ковач. Изражението на лицето и бе като на ястреб, набелязал плячка.
— С тях има магьосник? — изсъска тя.
Виктор не трепна — малцина можеха да се похвалят със същото.
— Говори се, че е първосвещеник от Братството на ордена.
— Всички братя в Братството на ордена са магьосници — отбеляза Айшак. — Новините никак не са добри. Никак.
— В това няма спор — рече Виктор. — От сведенията, с които разполагаме, няма съмнение, че въпросният човек е магьосник.
Тълпата поднови тревожните си разговори. Някои се кълняха, че каквото и да ги сполети, е без значение, защото ще отблъснат всяка атака от страна на Ордена. Други не бяха толкова убедени.
На Ничи и бе нужно време, за да осмисли получената информация. Накрая се сепна и отново погледна Виктор.
— Съгледвачите успели ли са да научат името му или нещо за него, по което да го идентифицираме?
Виктор увеси пръсти на колана си и кимна.
— Името на първосвещеника е Кронос.
— Кронос… — повтори Ничи замислено.
— Съгледвачите, които са забелязали войските, са постъпили разумно — продължи Виктор. — Не са допуснали да бъдат видени, изпреварили са войниците и са влезли в един от градовете по пътя на легиона, за да го изчакат. Войниците устроили бивака си точно преди града и останали там няколко вечери, за да си починат и да възстановят запасите си от храна. Разбира се, напълно обезкостили града. Щом се напиели, езиците им се развързвали и моите хора успели да разберат достатъчно от плановете им. А именно, да стъпчат бунта в Алтур’Ранг. При това заповедите им били да действат грубо и безкомпромисно. Казали, че
