ще превърнат местните жители в примери. Явно не смятат, че ще е сериозен проблем. Нещо повече — дори чакат с нетърпение да се позабавляват, след като извоюват победа.
Тълпата за пореден път притихна.
— Ами магьосникът? — попита Айшак.
— Слуховете са, че тоя тип Кронос бил фанатик. Среден на ръст, сини очи. Не участвал в запоите на войниците. Запълвал си времето, като изнасял пространни лекции на местното население, най-вече на тема колко е важно да се следват истинните пътища на Създателя, като се правят саможертви в името на добруването на ближния, на Императорския орден и на обичания император.
Когато обаче не държи лекции, се занимава с разврат. И май изобщо не го интересува каква е жената и дали изобщо иска да е с него. Веднъж, след като разгневен баща вдигнал голяма врява, понеже дъщеря му била взета направо от улицата по заповед на Кронос, добрият брат излязъл и с магьоснически огън подпалил наметалото на клетия баща, както било на гърба му. Кронос оставил човечеца да пищи и да се гърчи и най-спокойно си влязъл, за да продължи работата си с дъщерята. Клетникът брал душа няколко часа. Моите момчета казаха, че никога в живота си не били виждали по-ужасна гледка. След този случай никой не смеел да каже нито гък — която и жена да си избере Кронос.
Тълпата изригна в коментари. Разказът разгневи и шокира всички. Мнозина се уплашиха до смърт от казаното, че магьосникът идва не само да ги разгроми, но и да ги превърне в примери.
Ничи не изглеждаше изненадана от сведенията за проявената жестокост. След като обмисли чутото, тръсна рязко глава.
— Не познавам този брат от Ордена, но те вече станаха много.
Тревожните очи на Айшак зашариха между Ничи и Ричард.
— Какво смятате да правите? Войски и магьосник. Не е на добре. Но вие сигурно имате някакви идеи, нали?
Мнозина от хората подкрепиха шумно Айшак, започнаха да питат Ричард какво смята да предприеме. Според него нямаше какво много-много да се обсъжда.
— Всички вие се борихте и извоювахте свободата си — започна Ричард. — Предлагам ви да не се предавате.
Хората масово закимаха. Всички прекрасно знаеха какво е да живееш под игото на Ордена. Вече бяха научили и какво е да живееш собствения си живот. Но, от друга страна, в настроението на тълпата започваше да се прокрадва страх.
— Но сега ти си тук, за да ни поведеш, Господарю Рал — обади се един от мъжете. — Сигурни сме, че си се сблъсквал с по-страшни проблеми. С твоя помощ можем да победим врага.
Ричард огледа изпълнените с очакване физиономии, които започваха да тъмнеят на фона на настъпващата вечер.
— Опасявам се, че не мога да остана. Трябва да се заема с нещо изключително важно. Налага се да си тръгна утре призори.
Посрещна го стена от напрегнато мълчание.
— Но войниците ще са тук след броени дни — осмели се да каже един от мъжете. — Не може да не изчакаш толкова кратко време, Господарю Рал.
— Ако можех, с готовност бих останал да се бия редом с вас срещу войниците на Ордена, както вече съм го правил. Но точно сега не мога да си позволя за се забавя нито ден повече. Чака ме друга битка. Всъщност битката е една, така че духом ще бъда с вас.
Мъжът, който се осмели да проговори, остана като гръмнат.
— Но става въпрос за два-три дни…
— Нима не разбирате, че нещата са много по-дълбоки? Ако остана и победим ордите, които идват насам с намерението да ви изтребят, след известно време ще дойдат нови. Трябва да се научите сами да се справяте с проблема. Не можете да разчитате на мен и да искате да съм вечно до вас, за да ви помагам да отвоювате свободата си всеки път, щом Джаганг изпрати войници, за да си върне Алтур’Ранг. Светът е пълен с места като вашия град, изправени пред същите опасности. Рано или късно ще трябва да поемете отговорността да се изправите сами пред заплахата. Защо да не го сторите още сега.
— Значи ни изоставяш, когато имаме най-голяма нужда от теб? — чу се глас накъде сред тълпата.
Никой не изрази съгласието си с това изявление, но беше ясно, че хората си го мислят. Кара пристъпи напред. Преди да е успяла да мине пред Ричард, той и направи таен знак с ръка, за да и покаже да остане на мястото си.
— Я ме чуйте всички — обади се Виктор, — Ричард не изоставя никого и аз няма да допусна подобни приказки. — Доловили откритата заплаха в гласа му, хората инстинктивно се дръпнаха назад. Само разгорещеният поглед на ковача бе достатъчен, за да накара два пъти по-силни от него мъже да се свият като паленца. — Досега той е направил за вас повече, отколкото всеки друг за всички времена. Той ни показа, че можем сами да поемем юздите на живота си и именно тези негови думи промениха всичко. Всички вие цял живот сте живели под ботуша на Ордена. Ричард ни показа от какво тесто сме замесени, даде ни да разберем, че всъщност сме горди хора, които могат да живеят достойно дните си. Ние сами трябва да поемем отговорност за своя живот и да извоюваме свободата си. Той не ни е поднесъл нищо на тепсия — ние сами си го извоювахме.
Над мъжете, които се бяха струпали на стълбите и по ширналите се ливади, надвисна тишина. Мнозина се почувстваха засрамени и подириха погледите на своите другари. След малко се надигнаха гласове в подкрепа на казаното от Виктор.
Докато мъжете се впуснаха в спорове как трябва да постъпят, Ничи дръпна Ричард за ръката и го отведе по-назад, за да поговорят насаме.
— Битката тук е по-важна, Ричард.
— Не мога да остана.
— Мястото ти е тук. — В сините и очи се четеше сдържан гняв. — Ти трябва да поведеш тези хора. Ти си Господарят Рал. Те разчитат на теб.
— Аз не нося отговорност за техния живот. След като решиха да вдигнат бунт, те всъщност избраха своя път. Направиха го по своя воля и спечелиха битката. Всички ние се бием за каузата, в която вярваме. Всички ние се бием за едно и също нещо — за правото да живеем живота, който ни харесва. Аз правя онова, което смятам за нужно.
— Ти бягаш от битката, за да гониш призраци.
Жилото на думите и увисна във въздуха. Отговор не последва. Ричард просто заобиколи чародейката и се обърна към тълпата.
— Старият и Новият свят са във война. — Множеството постепенно притихна, хората изпружиха шии да видят по-добре оратора и да чуят думите му. — Ордите, които са се отправили към вашия град, са от изпитани в боя войници, взели участие в тази война. Докато върлуваха из тези земи, те не се поколебаха да използват своите мечове, брадви и бухалки както срещу въоръжени, така и срещу невъоръжени хора от Новия свят. Тези войници имат богат опит в превземането на градове и избиването на населението им. Щом пристигнат тук, те ще изтезават, изнасилват и убиват наред, точно както направиха с населението на по- северните градове… Освен ако вие не ги изненадате и не им попречите.
Но дори да го сторите, това няма да е краят. Орденът ще изпрати още войници. Ако победите и тях, след известно време ще дойдат още.
— Какви ги говориш, Ричард? — наруши вечерната тишина Айшак. — Да не би да се опитваш да ни кажеш, че няма надежда — че трябва да се предадем?
— Не. Казвам само, че е време да осъзнаете истинския мащаб на борбата срещу Императорския орден — истинската същност на всичко това. Ако искате да сте свободни хора, не е достатъчно да стоите тук и да защитавате града си.
Никоя война не е спечелена чрез защита.
Ако искате да сте наистина свободни, трябва да се биете, за да спрете онези, които искат да изкоренят свободата. Ако искате да сте наистина свободни, трябва да приемете като своя каузата за окончателната победа над Императорския орден. Д’Харанската империя, начело, на която стоя аз, е единствената сила, опълчила се срещу Императорския орден. — Ричард бавно поклати глава. — Сама, тя няма никакъв шанс за успех. Падне ли Д’Харанската империя, император Джаганг ще може да насочи цялото си внимание и
