безмозъчните фанатици, които сляпо следват пътя на Ордена, но по-важното е, че трябва да се опитате да изтръгнете из корен и да унищожите тези, които разпространяват доктрините на Императорския орден.
Именно те са хората, които заразяват и отравят безмозъчните и слабите. Ако не бъдат спрени, те ще продължат да създават нови и нови безмозъчни последователи, които ще преследват и убиват вас и семействата ви. Хора, чиито сърца са изпълнени с такава омраза, не познават граници. Те не биха ви позволили да съществувате, защото вашето развитие и щастие разкрива лъжовната същност на тяхното учение.
Ако искате да живеете свободни, трябва да се погрижите тези възпитаници на омразата да разберат, че не съществува сигурно място, където да се скрият, че никой цивилизован човек няма да прави компромиси с тях и че няма да имате нито миг покой, докато не избиете всички тях, до последния човек, защото сте наясно, че единствената им цел е унищожаването на цивилизацията. Не бива да им позволявате да постигнат онова, което желаят.
Всички вие направихте първата смела крачка напред и скъсахте оковите. Никой от вас не е нужно да ми доказва себе си. Но тук не става въпрос за спечелването на една битка. А за вашето бъдеще, за това, как ще живеете оттук насетне — как ще живеят децата и внуците ви. Бихте се смело. Мнозина вече пожертваха живота си в името на общата ни цел — и те няма да са последни. Но победата над злото е възможна, тя е по силите ви. Вие спечелихте битка в името на нещо велико: да живеете живота си така, както смятате за добре. Дано сега не изпаднете в заблуда, че битката за този идеал е приключила.
Вие извоювахте правото си на свободен живот днес. Сега трябва да имате достатъчно сили, за да спечелите това право завинаги.
Свободата трудно се опазва и винаги може да бъде загубена. Достатъчно е малко безхаберие и леност.
Ричард вдигна ръка към статуята, която гордо се извисяваше над главите на множеството.
— Волята да запазите живота си, да бъдете свободни е духът на тази статуя, на която всички ние се възхищаваме.
— Но, Господарю Рал — оплака се някой, — тази задача не е лъжица за нашата уста. Ние сме най- обикновени хорица, не сме воини. Може би, ако ни поведете в боя, би било различно.
Ричард вдигна ръка към сърцето си.
— Когато осъзнах, че е време да приема предизвикателствата, които ми отправи съдбата, аз бях най- обикновен горски водач. На мен също не ми се искаше да се изправям пред непобедимото зло, надвиснало над главата ми. Но една мъдра жена — жената, вдъхновила тази статуя — ми помогна да разбера, че съм длъжен да го направя. Аз не съм по-добър, нито по-силен от вас. Аз съм човек, осъзнал необходимостта да се изправи безкомпромисно срещу тиранията. Приех тази кауза, защото повече не исках да живея в страх, копнеех да заживея своя живот.
Хората в Новия свят се борят и умират ежедневно. Те също са обикновени хора като вас. Никой от тях не желае да се бие, но се налага, защото иначе със сигурност ще умрат. Тяхната днешна съдба утре ще сполети и вас. Те нямат никаква надежда за победа, ако останат сами в борбата. Когато настъпи вашият час, това ще важи и за вас. Те имат нужда от вашата помощ, от желанието ви да станете част от свободния свят и да се опълчите на онези, които искат да затулят света под сянката на една мрачна епоха.
— Но защо думите ви много напомнят на казаното от хората на Ордена — обади се един мъж от предните редици. — Нали и те ни учат, че трябва да се жертваме за висшето добро на човечеството?
Ричард се усмихна.
— Тези, които се стремят да наложат идеята за висшето добро, просто ненавиждат доброто. Това, което ме подтиква да вдигна меч срещу Императорския орден, е моят просветен личен интерес. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че причината да се включите в борбата е само и единствено вашият личен интерес — вашият и този на вашите близки. При това да се включите в борбата така, както прецените, че ще помогнете най-добре на общата ни цел. Аз не ви принуждавам да се биете в името на някакво абстрактно висше благо, а се опитвам да ви убедя, че това е битка за собствения ви живот.
Не допускайте грешката да смятате, че е лошо да се бориш в името на собствените си интереси. Те са оцеляване. Те са същността на живота.
В името на вашия разумен личен интерес ви предлагам да се вдигнете и да се опълчите на Ордена. Едва тогава ще постигнете истинската свобода.
Днес очите на Стария свят са вперени във вас.
Тъмните силуети на хората, които едва се различаваха във все по-гъстия мрак, се простираха, докъдето поглед стигаше. За него бе облекчение да види, че мнозина кимат одобрително.
Виктор също огледа множеството, после се обърна към Ричард.
— Мисля, че всичко е ясно, Господарю Рал. Ще се погрижа нещата да потръгнат.
Ричард стисна ръката на Виктор — жест, който бе посрещнат с бурни овации. Накрая, щом хората, изпълващи Площада на свободата, се разприказваха помежду си и започнаха да обсъждат възможните стратегии за посрещане на новото предизвикателство, Ричард хвана Ничи за ръката и я отведе встрани. Кара ги последва.
— Ричард, знам колко е ценно това, което направи току-що, но въпреки това тези хора имат нужда от теб, за да…
— Ничи! — прекъсна я той. — Налага се да тръгна утре рано сутринта. Кара тръгва с мен. Няма да ти казвам какво да правиш, но смятам, че няма да е зле да останеш тук и да помогнеш на тези хора. Сам по себе си сблъсъкът с войниците е достатъчно сериозно предизвикателство, а в случая с армията пътува и магьосник. Ти много по-добре от мен знаеш как да се справиш с подобно предизвикателство. Би могла да им окажеш незаменима помощ.
Тя се втренчи задълго в очите му, преди да отклони поглед към тълпата.
— Искам да остана с теб — изрече с премерен глас, който обаче въпреки всичко прозвуча като молба.
— Както казах, животът ти си е твой и нямам намерение да ти казвам какво да правиш. Също както не желая ти да определяш моето поведение и действия.
— Ти трябва да останеш и да помогнеш — рече тя. Не издържа на погледа му и сведе очи. — Но животът си е твой и трябва да постъпиш така, както смяташ за редно. В крайна сметка нали си Търсач. — За пореден път огледа мъжете, които вече се тълпяха плътно около Виктор и крояха планове. — Тези хора едва ли са готови да възразят на онова, което им каза тази вечер. Но те ще се замислят над думите ти и вероятно по-късно, след като се изправят срещу войниците, след като влязат в първата кървава битка, ще решат, че не искат да го правят повече.
— Надявах се, че ако останеш да им помогнеш да се справят с този магьосник и с приближаващите орди, ще подсилиш думите ми с делата си и ще успееш да ги убедиш в правотата на действията им. Мнозина от тях са наясно колко добре познаваш природата на Ордена. Те ще са склонни да ти повярват, особено след като току-що си им помогнала да спасят града си и да запазят в безопасност семействата си. — Преди да продължи, Ричард я изчака да го погледне. — След това можеш да ни настигнеш.
Скръстила ръце пред гърдите си, тя го прецени с поглед.
— Искаш да кажеш, че ако помогна на тези хора да се справят с легионите на Ордена, които заплашват да затрият града им, ще ми позволиш да дойда с теб?
— Просто споделям с теб мнението си и ти казвам, че по този начин би помогнала най-много в борбата за смазване на Императорския орден. Не ти нареждам какво да правиш.
Тя пак отвърна поглед.
— Но би ти харесало да направя, каквото предлагаш и да помогна на тези хора.
— Признавам, така е — сви рамене Ричард.
— В такъв случай ще остана, както предлагаш — въздъхна нервно Ничи, — и ще им помогна да се справят със заплахата, която ще ги връхлети след няколко дни. Но ако го направя, имам предвид, ако им помогна да победят армията на Джаганг и да елиминират магьосника, тогава ще ми позволиш ли да дойда при теб?
— Вече ти казах — да.
— Съгласна съм — кимна тя накрая, макар и с неохота.
— Айшак? — подвикна Ричард и се обърна.
