всичките си сили към заглушаването на самотните гласове, извисили се срещу каузата на Ордена.

Алтур’Ранг ще бъде сред първите в списъка му. Това е неговият роден град. Той не би допуснал черната дамга на свободата да затъмни сляпата му вяра. Джаганг ще изпрати насреща ви най-свирепите си войници — синовете на Стария свят. Ще се постарае да ви изолира и да ви откъсне от вашите съюзници. Ще измрете до крак, синовете ви ще бъдат изтребени, жените и дъщерите ви ще послужат за награда на вандалите, наложили властта на Императорския орден.

Тълпата го слушаше като замаяна. Всички бяха вцепенени от ужас. Това не бяха дръзките и нахъсани слова, които очакваха да чуят в навечерието на битката.

— Опитваш се да ни кажеш нещо, така ли, Ричард? — покашля се Виктор.

Ричард кимна и плъзна поглед над притихналото множество от хора, втренчили очи в него.

— Да. Искам да ви кажа, че когато врагът пристигне, няма да е достатъчно само да се опълчите и да защитите себе си. Няма да успеете да спечелите тази война. Нужно е да ударите директно Императорския орден и да помогнете за неговото погубване.

— За неговото погубване ли? — недоразбра Айшак. — И по какъв начин?

— Както прекрасно знаете, животът под игото на Императорския орден носи само развала и упадък. Няма работа, няма храна, няма бъдеще… Съществува само обещанието за слава в някакъв отвъден живот — но само в замяна на безрезервната ви вярност в този. Свещениците от Братството на ордена могат да ви предложат само и единствено мизерия, затова обявяват страданието за добродетел, а в замяна щедро ви обещават изобилие от облаги в следващия свят. Облаги, които няма как да пипнете и помиришете предварително, награди, които ще получите в един свят, за който никой нищо не знае — освен те, по собствените им думи. Никой от вас не би заложил дори кучето си срещу подобни празни обещания и въпреки това цели легиони с готовност жертват живота си — единствения живот, който някога ще имат, — за да участват в тази нечестна сделка.

Джаганг тръби, че се бори в името на Създателя, в името на бъдещето на човечеството. Той иска да унищожи хората, родени с дарбата, и превръща това в благородна причина за завоевателските си апетити спрямо Новия свят. Надъхва поданиците си с речи за безнравствените и недостойни твари, които живеят на север и които, в името на Създателя, следва да бъдат смазани.

На практика всичко това има една цел — да отклони вниманието от непосилната бедност и безработица, до която водят доктрините на Императорския орден. Провалът на Стария свят, където се шири бедността и вилнее смъртта, се приписва на изменници — разбирайте хората като вас — и на уж покварените им братя, които живеят на север. Джаганг дава на обезнадеждените млади мъже обект, върху който да излеят наслоената в сърцата им омраза, да потърсят възмездие за нещастния си и мизерен живот.

По този начин Джаганг успя да създаде в редиците на своята армия от Стария свят орди от ревностни фанатици. Вие лично познавате тази сган от безскрупулни млади мъже, които напуснаха Алтур’Ранг, за да се присъединят към „благородната“ кауза. Тези мъже нямат ясни цели в живота си и затова са прегърнали страстно проповедите на Ордена.

Джаганг им осигури обект, върху когото да изсипват всичките си обвинения за своите злочестини — хората, които не прегърнаха идеите на Императорския орден. Копоите на Джаганг са тренирани да убиват безнаказано и да се нахвърлят безмилостно върху хората, които държат на свободата, личната реализация и — най-омразното за враговете ни — човешкото щастие. Повечето от тези мъже са превърнати в безмозъчни марионетки.

Като ги принуждава да се бият далече от дома, Джаганг дава възможност на тези примитиви да плячкосват и грабят на воля, с надеждата, че това ще ги накара да забравят беднотията и злочестия живот, който ги чака у дома. В името на Създателя и Ордена те потъпкват всеки, който надигне глава, и заграбват нови и нови територии. Благодарение на своята многочисленост те са способни да покосят всяка вражеска армия. Те разгромяват всичко по пътя си. Мнозина не издържат на напрежението да стоят и да чакат да бъдат връхлетени от кървавите орди на Джаганг. Затова, надявайки се да получат милост, не един град и селище се предават и дават писменото си съгласие, че се присъединяват към каузата на Императорския орден.

— Значи твърдиш, че е безнадеждно да се бием с тях? — чу се глас в мрака.

— Опитвам се да ви разкрия истинското лице на врага, пред който сме изправени — продължи Ричард. — Разберете ли същността на битката, борбата ви няма да е безсмислена.

Първо, Императорският орден още не е осъзнал пагубната сила на огромното разстояние, което откъсва войниците от техния дом. Колкото и да плячкосват и грабят, те пак се нуждаят от постоянни доставки на всичко — от брашно, за да месят хляба си, до пера, за да тъкмят стрелите си. Те са толкова многобройни, че е невъзможно да заграбят толкова храна, колкото им е нужна за изхранването. Освен това са им нужни майстори и работници, които да се грижат за оборудването на войниците, както и постоянен прилив на нови сили, за да заменят големия брой жертви, които падат във всяка битка. Не е лесно да се биеш в далечна и непозната земя. Броят на жертвите, покосени от болести, е умопомрачителен. Но тъй като постоянно прииждат попълнения, армията успява да поддържа редиците си пълни и дори да ги умножава, като превръща Императорския орден в могъща и удивителна сила. Но това, от друга страна, означава, че нарастват и нейните нужди.

Конвоите с провизии, които непрекъснато пътуват на север, са жизненоважни за усилията на Императорския орден да завладее Новия свят. На вас Новият свят може да ви се вижда далечен проблем, но като се замислите за войските, които са на няколко дни път от града ви, проблемът става ваш. След като онези зверове, които вилнеят на север, приключат с избиването на моя народ, те ще се отправят насам, за да смажат и вас. Спечели ли Императорският орден, губим всички ние. Няма значение кой къде живее. Няма да има място, където да се скрием.

Ако искате да сте живи не само утре или в деня след като победите непосредствения враг, който приближава към града ви, ако копнеете да доживеете до следващото лято, до другата и до по-другата година, ако мечтаете да създадете семейство, да се изхранвате от собствения си труд и той да ви помага да се развивате все по-нагоре и по-нагоре, да осигурите живота на децата си, трябва да унищожите възможностите за оцеляване на Ордена.

Виктор и хората му вече проправиха пъртината, но засега те само шепнат, вместо да реват неистово. Нужни са още и още хора, които да ги подкрепят в усилията им. Вие сте длъжни да им помогнете в един организиран съкрушителен удар срещу конвоите с провизии на Ордена. Да избиете мъжете, тръгнали да се включат във войната. Да прекършите възможностите им да продължат. Трябва да лишите Ордена от брашно, пера и попълнения. Всеки, който умре от глад в непристъпните северни планини, е войник, който Орденът няма да може да изпрати във вашия град, за да забие ножа си в корема ви. Освен това има и други начини за победа. — Ричард посочи Кара и Ничи. — Тези две жени, които сега стоят редом до мен, някога бяха срещу мен. Те бяха враждебно настроени към моите убеждения — убеждения, в които днес и вие вярвате. Но когато им помогнах да разберат, че аз се боря за живота, за ценностите в живота, те постепенно прозряха истината и се превърнаха в бойци за същата кауза.

Ричард плъзна ръка над тълпата, която се бе събрала на ливадите.

— Огледайте се. Не толкова отдавна вие бяхте врагове на Новия свят. Ала щом зърнахте сияйното пламъче на истинския живот, такъв, какъвто би трябвало да бъде, вие проявихте достатъчно разум, че да изберете живота. Днес аз стоя рамо до рамо със свои някогашни врагове, насред вражеска територия. Ето че вече всички ние вярваме в една обща кауза — че животът трябва да се живее заради самия живот. Мнозина от нас станаха близки приятели. Сега ние с вас сме от една и съща страна на барикадата във великата борба за собствения ни живот.

Възможно е да накараме част от хората, които се борят за успеха на Императорския орден, да прозрат чудото и красотата на този живот. Ако съумеете да сторите това, хората, които искат да ви убият, ще станат с един по-малко. Ако зависеше от мен, бих искал да спечеля всички тях на страната на истината и да живея в свят, където хората съществуват в мир и разбирателство.

Разбира се, има и такива, които са изгубени навеки за истината и разума. Те ненавиждат факта, че вие избрахте да отворите сърцата си за хубавото в живота. Ако не успеете да спечелите тези последователи на Ордена на своя страна, ще трябва да ги убиете. Помнете, че при първа възможност те ще побързат да убият вас и да унищожат всичко, на което държите. Трябва да разпрострете битката надлъж и нашир, да не оставите нито кътче, в което да могат да се приютят онези, които сеят смърт. Да, ще се наложи да убивате

Вы читаете Лавинен огън
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату