Кронос. Напрегна всичките си сили, за да си поеме дъх. Сякаш тялото и бе забравило да диша.
Изненада се, че липсата на въздух причинява болезнена пулсация в ребрата и. Не би се досетила, че може да се случи точно това. Въпреки отслабващите си, отчаяни опити да си поеме дъх, той, жизненоважният дъх, просто не се вливаше в дробовете и. Оставаше и само да предполага, че онзи, който и бе нанесъл съкрушителния удар в гърба, е успял да я рани сериозно. И тя никога повече нямаше да може да диша.
В следващия момент Кронос стисна зъби и сграбчи гърдите и в смазваща, отровна хватка, подплатена от шипове, напоени с отровна магия, предвидени да и причинят неимоверно страдание.
Внезапната остра болка я принуди да си поеме дъх, без изобщо да осъзнава, че го прави.
Въздухът, който дробовете и всмукаха, и се стори горещ и пълен с живот. Без да се замисля, тя инстинктивно насочи Хана си към източника на пронизващата болка.
Кронос извика и се отдръпна разтреперан, стиснал наранената си ръка. Китката му внезапно плувна в кръв, която шурна изпод ръкава му.
Макар че го принуди да я пусне и дори успя да го нарани, Ничи все още бе прекалено объркана, за да събере нужната сила, да се справи с изключителните защитни способности на магьосника и да го убие. Задъхана, тя гълташе жадно въздуха, макар че всяко следващо поемане и причиняваше болка. Но знаеше, че невъзможността да диша е далеч по-болезнена.
— Ах, ти, мръсна кучко! — изруга магьосникът. — Как се осмеляваш да използваш силата си срещу мен! Нима смяташ, че можеш да ми бъдеш достоен противник с жалката си дарба! Скоро ще ти дам да разбереш къде ти с мястото.
Лицето му пламтеше от ярост. С помощта на една тъничка нишка от своя Хан Ничи усещаше мощните щитове, които Кронос бе издигнал около себе си. Преди да го стори обаче, тя бе успяла да прогори плътта по пръстите му. Той притискаше треперещата си ръка към гърдите. Ничи ясно съзнаваше, че той възнамерява да я накара да си плати дълго и мъчително.
Започна да фучи насреща и, да я ругае и обижда, да и обяснява какво смята да и причини и на какво ще прилича тя, след като той приключи с нея. Чули тези споделени планове, тълпата от зяпачи грейна в обща усмивка.
Магьосникът продължаваше да я мисли за чародейка, чиято сила спокойно може да победи с дарбата си. Явно не бе разбрал, че тя е далеч повече, че е станала Сестра на мрака. Дори и да го знаеше, Кронос едва ли би разбрал — малцина разбираха — истинския и пълен смисъл на това понятие. Сестрите на мрака умееха да си служат не само със собствената си дарба, но и с Хана на магьосниците. Неговата дарба щеше да бъде завзета преди той да прекрачи през воала на смъртта.
И сякаш съчетанието между силата на чародейка и магьосник не бе достатъчно забележително, в този коктейл се добавяше и Субстрактивната магия, придобита, докато воалът е разкъсан, в мига на смъртта на донора магьосник. Неговият собствен Хан играеше ролята на проводник, а тя съхраняваше вътре в себе си тази сила, когато Субстрактивната субстанция се процеждаше през воала.
Малцина можеха да си служат със Субстрактивна магия: Ричард бе роден с тази дарба, а Сестрите на мрака я бяха придобили. Сега всички Сестри на мрака, освен Ничи и още неколцина други — три от някогашните учителки на Ричард от Двореца на пророците, както и тяхната предводителка, Сестра Улиция, — бяха пленнички на Джаганг.
Кронос и се закани с кървав юмрук.
— Всички в Алтур’Ранг са предатели! Те оскверниха едно свято място! Като обърнаха гръб на каузата на Императорския орден, те загърбиха самия Създател. Чрез нашите ръце Създателят ще си получи отмъщението и ще затрие от лицето на земята тези грешници. Ще прочистим Алтур’Ранг не само от тяхната плът, а и от скверните им пътища! Императорският орден пак ще управлява Алтур’Ранг, а оттук Джаганг Справедливия ще управлява света според справедливите доктрини на Създателя!
Ничи едва се сдържа да не се засмее. Кронос нямаше и представа, че говори на човека, който лично бе дал на Джаганг прозвището „Справедливия“. Тя бе убедила императора, че добавянето на това прилагателно към името му би убедило мнозина в неговата справедливост, без изобщо да се налага да влиза в бой с тях. Той копнееше да влезе в битка с целия свят; Ничи успя да го убеди, че е много по-важно да успее да убеди враговете си сами, по собствена воля, да се присъединят към каузата му и да я приемат в сърцата си като своя. Ничи каза на Джаганг, че името, което му измисли, ще доведе хората при него.
И се оказа съвсем права. Мнозина слагаха равенство между намеренията и реалните действия. Титлата, с която тя увенча Джаганг, бе приета на доверие от голям брой хора, които нямаха достатъчно информация нито за него, нито за Императорския орден. Тя не можеше да престане да се удивява как самото изричане на някакво твърдение, независимо че може изобщо да не е вярно, може да убеди огромен брой хора в нещо конкретно. Ничи предполагаше, че обикновените хора са свикнали някой друг да мисли вместо тях и просто да им предоставя смляната информация.
Конското, което Кронос и дръпна, и осигури достатъчно време за възстановяване на силите. Дошла на себе си, тя не можеше да си позволи да губи повече време.
Изпружи ръка към него и я сви в юмрук. Искаше да плъзне силата си по дължината на цялата си ръка, за да и даде възможност да се натрупа и да се съсредоточи в областта на юмрука и. Макар да не бе крайно наложително, тя реши да го направи, защото щеше да и достави огромно удоволствие Кронос да осъзнае надвисналата заплаха.
Уверен в способностите си и в изградените около себе си щитове, той видя какво се кани да направи тя и изригна в нов пристъп на ярост.
— Как се осмеляваш да заплашваш…
Тя изстреля към него мощна мълния, сплетена от Субстрактивна и Адитивна магия, която премина през защитите на магьосника като светкавица през хартия и проби дупка с големината на пъпеш точно в средата на гръдния му кош.
Кронос внезапно се облещи. Устата му зяпна в ням ужас в мига, когато мисълта му регистрира невъзвратимото.
През дупката Ничи съзря небето. Почти веднага вътрешното налягане оказа натиск върху околните органи, които изригнаха през дупката, докато безжизненото тяло на магьосника се свличаше на земята.
Човекът нямаше как да знае, че силата му не може да се сравнява с нейната. Неговите способности бяха ограничени в рамките на Адитивната магия. Щитовете му бяха почти безполезни срещу Субстрактивната магия.
Войниците около нея вече бяха вдигнали оръжията си. Стрелците долепиха лъковете до бузите си. Ръце, стиснали копия, се засилиха назад, остриетата на мечове и ятагани се прицелиха в нея.
Без нито миг почивка, Ничи избълва мощен ураган от магическа сила, който помете палатките и хората околовръст и не остави на хълма жива душа. Унищожителното сътресение набра шеметна скорост и вълните му пометоха всичко по пътя си, превръщайки телата в една обща пихтия. Земята подгизна от внезапно разлялата се кръв.
Жегата, нагнетена в мощния удар, бе толкова силна, че близките дървета се подпалиха. Дрехите на мъжете, които се втурнаха да неутрализират заплахата, също пламнаха. Тези, които бяха по-близо, изгоряха като факли. А намиращите се в непосредствена близост до Ничи бяха взривени на парчета. С отдалечаването от епицентъра силата и отслабваше, така че войниците в периферията само бяха повалени на земята.
Подобно мощно усилие бе малко рисковано, понеже изтощаваше силите и почти напълно. Но в случая имаше желания ефект. В един-единствен миг ситуацията се промени — примитивите от армията на Ордена, които обикаляха като озверели хищници около пленената жена, се превърнаха в подплашени и паникьосани момчета.
От страх да не изгуби контрола над ситуацията Ничи нагорещи до пръсване стволовете на дърветата, които бяха разположени покрай брега на потока зад мъжете. По този начин тя използва малко сила, която обаче щеше да даде добър резултат. Нагорещената смола запуши почти веднага и огромните дървета се пропукаха с трясък. Сред тълпата заваля дъжд от отломки и клони, които помитаха войниците на цели групи.
Ничи изпрати вълна от течен огън, който бързо заля лагера и създаде масова паника, подпали мъже, коне и оборудване, навсякъде се виждаха огромни бушуващи пламъци. Крясъците на хора и животни се
