когато врагът има огромно числено превъзходство. Не само го победиха, ами и за малко да го убият.
Ничи поднесе китките си към Виктор.
— Завържи ги.
Той я изгледа гневно, но се подчини. Мърморейки си нещо под мустак, се зае да я завърже. Айшак държеше юздите на коня и ниско под главата му.
— Този кон бърз ли е? — попита тя, докато наблюдаваше как Виктор омотава въжето около китките и.
— Бърз е. Казва се Са’дин.
— Са’дин ли? Това не означаваше ли „вятър“ на древния език?
Айшак кимна.
— Ти знаеш древния език?
— Малко. Днес Са’дин наистина трябва да е бърз като вятъра. А сега ме чуйте и двамата. Нямам намерение да се оставя да ме убият.
— Никой няма такова намерение — скастри я Виктор.
— Не, не разбирате. Имам уникалния шанс да се приближа до Кронос. Щом атаката започне, ще ми бъде ужасно трудно да го открия. А дори да знам точното му местоположение, едва ли ще успея да се приближа до него. Той ще е зает да сее смърт сред невинните хора по начини, които изобщо не можете да си представите; ще всява масова паника, ужас и смърт. Поради тази причина в лагера му го ценят изключително високо. По време на битката войниците ще са нащрек за всеки опит за покушение срещу магьосника им. Трябва да го направя сега. Възнамерявам да приключа тази нощ.
Виктор и Айшак се спогледаха.
— Искам всички да сте готови — продължи Ничи. — Когато тръгна да се връщам, очаквам да ме последва отряд разярени мъже.
Виктор приключи с възела и я погледна.
— Колко души?
— Предполагам, че ще повлека цялата войска по петите си.
Айшак нежно погали Са’дин по бузата.
— Ако мога да попитам — защо ще са толкова разярени?
— Освен, че възнамерявам да посегна на магьосника им, ми се ще да разтърся добре това гнездо на стършели.
Виктор изсумтя възмутено.
— За готови — ще сме готови да посрещнем атаката им. Но силно се съмнявам, че ти ще успееш да се измъкнеш от лагера им.
И Ничи не беше сигурна. Не бе забравила времето, когато се впускаше в изпълнението на плановете си, без да се интересува дали ще загине или ще оцелее. Сега обаче не и беше все едно.
— Ако не се върна, просто дайте всичко от себе си. Да се надяваме, че дори да ме убият, ще успея да повлека след себе си и Кронос в отвъдния свят. При всички положения сме им подготвили достатъчно изненади.
— Ричард знае ли какво си намислила? — присви очи насреща и Айшак.
— Предполагам, че се е досетил. Но бе достатъчно любезен да не ме кара да се страхувам допълнително, като спори с мен дали трябва да правя нещо, което съм убедена, че е правилно. Това не е игра. Всички ние се борим за живота си. Провалим ли се, ще загинат толкова много невинни хора, че ви е бедна фантазията. Доста време съм се била от другата страна на барикадите. Знам какво предстои. И се опитвам да го предотвратя. Ако не желаете да ми помогнете, поне не ми пречете.
Ничи погледна първо единия, после другия. Огорчени, двамата мълчаха.
Виктор довърши омотаването на китките и. Извади нож от колана си и отряза излишното въже.
— Кой искаш да те заведе при войниците, които те очакват?
— Мисля, че е по-добре да си ти, Айшак. Виктор може да се заеме с разгласяването на плановете ни и да провери за последно как вървят приготовленията. През това време ти ще влезеш в ролята на представител на „кмета“.
— Съгласен съм — отвърна той и се почеса по бузата.
— Добре — кимна Ничи и грабна юздите.
Преди да е успяла да продължи, Виктор се прокашля.
— Има още нещо, което бих искал да ти кажа. Но понеже и двамата бяхме доста заети… — Нетипично за него, Виктор отклони поглед.
— Слушам те.
— Виж, в друг случай едва ли бих повдигнал въпроса, но сега мисля, че е важно да го знаеш.
— Какво да знам?
— Хората започват да се съмняват в Ричард.
— Да се съмняват! — сбърчи чело Ничи. — Какво имаш предвид? В какъв смисъл?
— Тръгнаха слухове около причините, поради които Ричард замина. Хората се притесняват, че той изоставя тях и каузата, за да преследва призраци. Питат се дали си струва да вървят след такъв човек. Чуват се гласове, че той е… така де, че е разстроен или нещо такова. Какво да им кажа?
Ничи въздъхна дълбоко и се опита да си събере мислите. Точно от това се страхуваше. Именно затова и се струваше важно той да не напуска града — особено по този начин, точно преди атаката.
— Припомни им, че Господарят Рал е магьосник, а магьосниците виждат в бъдещето, прозират скрити, далечни заплахи, невидими за останалите. Един магьосник не си губи времето да обяснява поведението си на обикновените хора.
Върху плещите на Господаря Рал лежат още безброй задължения, той не е прикрепен само към Алтур’Ранг. Ако хората тук искат да живеят на свобода, да правят, каквото искат с живота си, трябва да го сторят в името на самите себе си. Трябва да вярват, че Ричард, в качеството си на Господаря Рал и на магьосник, се старае да прави най-доброто за нашата кауза.
— А ти вярваш ли го? — попита ковачът.
— Не. Но има разлика. Аз мога да следвам идеалите, които той разкри пред мен, като в същото време се опитвам да върна разума на Ричард. Двете неща не са несъвместими. Но хората трябва да вярват на водача си. Ако решат, че си е изгубил ума, ще се уплашат и ще се предадат. А точно в момента не можем да си позволим да поемем този риск.
Дали Ричард е с всичкия си или не, каузата ни си остава все същата. Истината си е истина — с или без Ричард.
Ордите, настъпващи насам, за да ни избият, са съвсем истински. Ако победят, оцелелите сред нас ще бъдат поробени и върнати под игото на Императорския орден. И този факт няма да се промени, независимо дали Ричард е жив, мъртъв, побъркан или не.
Скръстил ръце, Виктор кимна.
Ничи стисна краката си и насочи Са’дин по-близо до стената. Извърна се с гръб към ковача, който все още беше качен на зида.
— Дръпни ми роклята надолу до кръста. Побързай, слънцето скоро ще започне да залязва.
Айшак поклати глава и извърна очи. Виктор се поколеба за миг, после въздъхна уморено и изпълни волята и.
— Хайде, Айшак, да вървим. Ти водиш. — Хвърли поглед през рамо към Виктор. — По залез слънце ще ти доведа врага.
— Какво да кажа на хората? — попита Виктор.
Ничи нахлузи върху себе си студената маска, която бе носила почти през целия си живот — леденото спокойствие на Господарката на смъртта.
— Кажи им да се заредят с мрачни и свирепи мисли.
За първи път гневното изражение на Виктор се разтегли в зловеща усмивка.
Двайсет и шеста глава
ВОЙНИЦИТЕ, яхнали огромните си бойни коне, зяпаха Ничи с ококорени очи, докато Айшак отвеждаше
