— Пропуснете поне половината! — изкрещя тя достатъчно силно, за да я чуят те, но не толкова, че да привлече вниманието на преследвачите си.
Видя как единият и отвърна с кимване. Надяваше се да са я разбрали. Ако дръпнеха шиповете пред първите редици на кавалерията, преграждайки пътя им, щяха да успеят да обстрелят само тях, а кавалеристите по-назад щяха да се измъкнат без нараняване и щяха да имат време да се прегрупират. И тогава шансът да разцепят вражеските сили щеше да е загубен. За Ничи бе важно защитниците да пропуснат през бариерата с шиповете по-голямата част от отряда.
Тя се обърна и видя как едрите мъжаги с извадени мечове прелитат покрай тухлената сграда. Повечето минаха безпрепятствено покрай сградата, но в един момент се чу страхотен трясък, оградата с шиповете се вдигна и част от конниците се набучиха върху остриетата. Задните коне не успяха да спрат навреме и връхлетяха върху пронизаните животни отпред. Ездачите изкрещяха от болка и ужас.
В следващия миг върху тях се изсипа дъжд от стрели, изстреляни от прозорците на сградата. Така кавалеристите не успяха да дадат знак на напиращите отзад конници и да ги спрат. Атаката на стрелите дойде от няколко посоки. Повечето мъже инстинктивно вдигнаха ръце да защитят лицата си, за да осъзнаят в същия миг, че биха си помогнали повече, ако бяха използвали времето да се скрият зад щитовете си.
Докато и последните кавалеристи връхлитаха върху неочакваната блокада, Ничи стигна до разклона по-надолу и зави надясно. Преследвачите от първите редици бяха по петите и и завиха след нея.
— Изчакайте да минат половината! — извика тя на скритите зад ъгъла мъже, които дебнеха, готови за следващата блокада.
След малко се чу познатият трясък, животни и хора завиха от болка и ужас, най-неочаквано пронизани или разчекнати от острите колове. Ездачите не успяваха да се задържат на седлата. Иззад сградата изскочиха мъже, въоръжени с копия, и пронизаха вражеските войници, без-изобщо да им дадат време да се окопитят, да станат на крака и да отвърнат на удара. След като приключиха атаката си, мъжете заграбиха от повалените войници брадви, мечове и бухалки, за да ги използват срещу Императорския орден.
Оцелелите кавалеристи, изиграни за втори път, не възнамеряваха да бъдат вкарани в този сценарий за трети път и препуснаха с всички сили след Ничи, някои се отклониха по улицата вляво. Други избраха тесния път вдясно.
Тези, които останаха зад нея, нямаха време изобщо да помислят какво ще правят оттук насетне, когато Ничи освободи третата бариера от железни шипове. Конете, които препускаха на броени метри зад нея, връхлетяха върху острите колове. Тя чу зад себе си неописуемо ужасния трясък от стоварването на огромните туловища на забързаните коне върху предните редици животни, които вече се бяха блъснали в шиповете. Претърпели пълен разгром, кавалеристите нададоха нечовешки писъци. Почти в същия момент ездачите, които бяха избрали да заобиколят отляво или отдясно, се озоваха в очакващите ги там железни капани. Врагът бе заклещен в тесен пролом без изход, само че не от скали, а от тухли и желязо.
Сблъсъкът на конете, препускащи в устремен галоп, с хаотичната камара хора и животни, която блокираше главния път, бе ужасяващ. Плът се блъскаше в плът, чупеха се кости. Конете пищяха от болка. Сблъсъкът бе толкова мощен, че пропука стената с шиповете и през теснината изригна кървава пихтия от трупове. Огромни бойни коне, някои с брони по главите, други — не, се изляха през процепа и започнаха да се хлъзгат върху кръвта на посечени други животни.
От съседните улички заприиждаха въоръжени с копия мъже, които с неистови усилия се опитаха да запълнят внезапно появилата се дупка в барикадата. Конете, вече изпаднали в шок от кръвопролитието и потресаващото унищожение на толкова много техни събратя, останаха втрещени от връхлитащите насреща им многобройни редици мъже, които надаваха бойни крясъци и мятаха остри копия. Животните започнаха да се гърчат в ужасяващи, отчаяни писъци и падаха, безмилостно промушени. Падналите коне възпрепятстваха прииждащите отзад нови редици кавалеристи. Вечерта бе огласена от палитра от звуци, кой от кой по- покъртителни и безнадеждни.
Ничи се съмняваше, че войските на Императорския орден биха предприели подобно нападение над Алтур’Ранг и биха действали по този начин, ако не бяха подмамени с хитрост. Коне като тези имаха друго предназначение. Те не бяха предвидени за маневри из тесни пространства и така полето за действие на ездачите им се ограничаваше значително. И за да се усложнят нещата още повече, защитниците се бяха постарали да си осигурят достатъчно скривалища, от които да изненадват внезапно натрапниците и да осуетяват ефективността на атаката им. Поначало кавалерията вероятно бе имала за цел да смаже всяка организирана съпротива от страна на местното население, излязло да посрещне враговете, преди да са стигнали града. Войниците на Ордена щяха да се справят чудесно с тази задача, да покосят всеки, който се опита да избяга, а накрая да нахлуят победоносно в града. Ако командирите бяха получили възможност да вземат контрола над ситуацията в свои ръце, едва ли биха допуснали подобна дивашка атака из улиците на града. Ничи, естествено, бе наясно с всичко това, когато тръгна да разбунва гнездото на стършелите.
Грубата грешка на кавалерията ставаше съвсем явна и доста болезнена. Враговете биваха посичани поголовно и безкомпромисно. Потресаващата гледка на камарите трупове на хора и животни чак изглеждаше нереална. Вонята на кръв бе задушаваща.
Ничи забеляза групичка вражески войници да прави опит да избяга, като завие по странична уличка. Тя мигновено призова своя Хан и като съсредоточи силата си в мощна концентрирана мълния, я изпрати срещу водача на групичката. Предните крака на животното се подгънаха, а конете, които препускаха зад него, връхлетяха отгоре му и понеже нямаха никакво време да реагират, повечето останаха на земята с изпочупени крайници. Само последните коне в групата успяха да избегнат препятствието, създадено от другарите им, и да го заобиколят. Ничи видя как част от вражеските войници приближават края на уличката и са на една крачка от спасението си.
Зави рязко, за да се опита да изпревари конниците и да предотврати бягството им. Тъкмо заобикаляше последната сграда, когато попадна на неколцина войници, успели да избегнат острите копия на местните хора. Ничи изпрати насреща им съскащо огнено кълбо, което се заби насред улицата и изригна в пламъци между конете. Уплашени и обгорени, конете се вдигнаха на задните си крака и свалиха ездачите от седлата.
Ничи се спусна между сгушените една в друга сгради, за да се озове в гръб на централния капан, където бяха впримчени огромен брой вражески войници. Местното население вече се бе ориентирало и битката кипеше с пълна сила. Поне един път кавалеристите на Ордена да бъдат по-малко от противниците си, дезориентирани и уплашени, в невъзможност да избегнат кървавата атака. Мъжете, които се бореха за свободата си, имаха сериозен мотив и се биеха с хъс, какъвто враговете им не бяха очаквали да срещнат.
Вече мръкваше, но Ничи успя да мерне Виктор, който стоварваше удар след удар с тежкия си боздуган върху всеки вражески войник, попаднал пред погледа му. Тя насочи Са’дин нататък.
— Виктор!
Той я изгледа с кръвнишки поглед.
— Какво! — успя да надвика врявата на битката, от стоманените остриета на оръжието му капеше кръв.
Ничи приближи коня си още повече.
— Зад кавалерията идват пехотинци. Те ще бъдат истинското изпитание. Не бива да допускаме да се разколебаят и да се откажат да атакуват сега. За всеки случай смятам да им подам апетитна примамка, на която да нямат сили да устоят и да хукнат да преследват в града.
— Добре — усмихна се мрачно Виктор. — Ще ги чакаме. Нахлуеше ли армията в Алтур’Ранг, нямаше да имат друг избор, освен да се разпръснат. Щяха да се разпределят по уличките. След това защитниците щяха да се погрижат да разцепят и тези вече разделени отряди. За всяка група вражески войници щеше да се погрижи отряд стрелци или копиеносци, както и неизброимо количество специално приготвени капани.
Алтур’Ранг бе огромен град. С падането на нощта мнозина от нападателите щяха да загубят ориентация и да се изгубят. Поради лабиринта от малки улички те нямаше да могат да вървят вкупом и да организират стройна атака. Нямаше да им се позволи да вървят накъдето и както пожелаят и да нападат безпомощни люде. Щяха да бъдат преследвани и гонени. И така отрядите им щяха да губят числеността си, едно поради непрекъснатите нападения на местните, друго, защото войниците щяха да се пръснат из уличките в търсене на повече сигурност. А Ничи се бе погрижила да не намерят такова място.
— Цялата си в кръв — подвикна след нея Виктор. — Добре ли си?
