тъмно, когато е на непознато място. Пъхна се под завивките и втренчи очи в мухлясалия от влага таван. Отправи гореща молитва към добрите духове, въпреки че бе сигурна, че не биха откликнали за подобно нещо. Затвори очи и се помоли и за дъщерята на магьосника Зорандер. Молитвите й бяха прекъсвани от талази страх, безмилостно впиващи във вътрешностите й остри нокти.
Нямаше представа колко време е лежала будна в очакване на утрото. Изведнъж вратата бавно проскърца. По отсрещната стена изпълзя дълга сянка.
Аби замръзна, ококорила очи и затаила дъх. Прегърбената фигура започна да си проправя път към леглото й. Не бе съдържателката — тя й се бе сторила по-висока. Ръцете й се вкопчиха в опърпаното одеяло, помисли си, че може да го хвърли върху неканения гост и да избяга към вратата.
— Не се тревожи, скъпичка. Дойдох само да проверя как мина в Кулата.
Аби си пое дълбока дъх и седна в кревата.
— Мариска? — Беше старицата, с която цял ден чакаха на опашката. — Изплаши ме до смърт!
Слабият пламък на лампата подскочи във втренченото око на старицата, с което тя огледа внимателно Аби.
— Има и по-лоши неща от личната безопасност.
— Какво искаш да кажеш?
Мариска се усмихна. Не за утеха.
— Получи ли каквото искаше?
— Видях се с Първия магьосник, ако това питаш.
— И какво каза той, скъпичка?
Аби спусна крака на пода.
— Това си е моя работа.
Лукавата усмивка се разтегли.
— О, не, скъпичка, наша работа е.
— Моля?
— Отговори на въпроса ми. Не ми остава много време. На семейството ти не му остава много време.
Аби скочи на крака.
— Откъде…?
Старицата сграбчи Аби за китката и я дръпна да седне.
— Какво ти каза Първия магьосник?
— Че не може да ми помогне. Боли! Остави ме.
— О, скъпичка, това е ужасно, нали? Жалко за мъничката Джана.
— Откъде… откъде знаеш за нея? Никога…
— Значи магьосникът Зорандер отхвърли молбата ти. Какви тъжни новини. — Тя зацъка с език. — Бедната нещастна малка Джана. Предупредиха те. Цената на провала ти бе известна.
Пусна китката на Аби и се обърна. Затътри се към вратата, мисълта на Аби заработи трескаво.
— Не! Моля те! Утре ще го видя пак. По изгрев слънце.
Мариска й хвърли поглед през рамо.
— Защо? Защо се е съгласил да те види пак, след като веднъж ти е отказал? С лъжа няма да спечелиш време за дъщеря си. Нищо няма да й спечелиш.
— Истината ти казвам. Кълна се в душата на майка си. Говорих с чародейката — с онази, която ни въведе вътре. Говорих с нея и с Майката Изповедник, след като магьосникът Зорандер отхвърли молбата ми. Съгласиха се да го убедят да се срещне с мен на четири очи.
Старицата сбърчи чело.
— Че защо ще го правят?
Аби посочи торбата си, оставена в края на леглото.
— Показах им какво нося.
Мариска повдигна торбата с един разкривен пръст. Надникна вътре, остана за миг втренчена в съдържанието, докато накрая се плъзна към Аби.
— Значи тепърва ще покажеш това на магьосника Зорандер?
— Да. Ще ми уговорят среща с него. Сигурна съм. Утре той ще ме приеме.
Мариска заровичка в издутия си колан и измъкна нож. Размаха го бавно пред лицето на Аби.
— Твърде дълго те чакахме, започна да ни писва.
Аби облиза устни.
— Но…
— Утре сутринта тръгвам за Заево. Отивам да потърся уплашената ти малка Джана. — Ръката й се плъзна към тила на Аби. Пръсти като дъбови корени се вкопчиха в косата й и я сграбчиха за главата. — Ако го доведеш веднага след мен, тя ще е свободна, както ти бе обещано.
Аби не успя да кимне.
— Ще го направя. Кълна се. Ще го убедя. Той е обвързан с дълг.
Мариска вдигна ножа толкова близко до очите на Аби, че закачи миглите й. Аби не смееше да мигне.
— Само да закъснееш, ще вкарам ножа си в окото на малката Джана. Ще я пронижа. Другото ще й оставя, за да може да види как прерязвам гърлото на баща й и да разбере колко ще я боли, когато дойде нейният ред. Разбра ли ме, скъпичка?
Аби простена в знак на потвърждение, по бузите й се изтърколиха сълзи.
— Това се казва добро момиче — прошепна Мариска толкова близко до лицето й, че Аби бе принудена да вдъхне възкиселата миризма на наденицата, която старицата бе яла за вечеря. — И само да заподозрем, че ни кроиш номер, всички те ще умрат.
— Няма! Ще бързам. Ще го доведа.
Мариска я целуна по челото.
— Каква всеотдайна майка. — Пусна косата й. — Джана те обича. Плаче за теб денем и нощем.
След като Мариска затвори вратата, Аби се сви на трепереща топка в леглото и зарида, притиснала кокалчета в устните си.
Докато прекосяваха широкия вал, Делора се наведе плътно към нея:
— Сигурна ли си, че всичко е наред, Абигейл?
Вятърът рошеше косата й и я хвърляше пред лицето й на кичури. Аби я приглади и погледна ширналия се долу град, който постепенно изникваше от сумрака. Произнесе мълчалива молитва към духа на майка си.
— Да. Просто имах тежка нощ. Не можах да мигна.
Плътно до другото й рамо вървеше Майката Изповедник.
— Разбираме. Добре поне, че се съгласи да те приеме. Мисли си за това. Той е добър човек — наистина.
— Благодаря — засрамено прошепна Аби. — Благодаря и на двете ви, че ми помагате.
Отпред вече се бяха събрали хора — магьосници, чародейки, офицери и други. Всички изведнъж замлъкнаха и сведоха глави пред Майката Изповедник. Сред неколцината познати лица от предишния ден Аби мерна магьосник Томас, който си мърмореше нещо с крайно нетърпелив вид и разтваряше куп листа, изпъстрени с някакви фигури, които Аби разпозна като магически символи.
В далечния край на крепостната стена стигнаха до каменната фасада на кула. Веждата, където софитът се срещаше с ръба на стръмен, покрит с плочи покрив, бе надвиснала над ниска, заоблена в горния край врата. Чародейката потупа лекичко, после, без да дочака отговор, повдигна резето и отвори тежката дъбова врата. Забеляза учудената гримаса на Аби.
— Не чува, когато му чукаш — обясни й шепнешком.
В уединената стаичка се криеше цяла съкровищница. Имаше безброй рафтове, претъпкани с колби, буркани и цветни стъкленици, които Аби реши, че са пълни с магически субстанции.
Множество богато украсени кутийки бяха подредени из ъгълчета и високи лавици, скрити от погледа,
