намаляването му, нарастването му и променящия му се ритъм. Той го правеше наистина. Североизточната железница движеше страната, а той бе част от нея. Бе само въпрос на време да я контролира изцяло.
Това направи съобщението на бюрото му по-смущаващо. Рени желаеше да го види. Като се оттегли от прозореца, той отново взе бележката. Тя бе написана набързо, толкова настъпателно и победоносно, че Холис в началото се съмняваше, че бе написана от ръката на Рени. По-внимателното й изучаване действително го убеди в автентичността на писмото, ако не в съдържанието му.
— Блъфираш, Рени — каза той тихо. Смачка хартията в голямата си ръка и я пъхна в джоба на сакото си. — Не знаеш и половината неща.
Той се отпусна тежко на стола и се обърна назад, за да погледне отново през прозореца. Ранното пролетно небе бе чисто, изпълнено със слънце и нещо обещаващо. Остави топлината му да загрее лицето му, като се облегна назад и опря крака на перваза на прозореца. Няма да е лошо да я види. Джей Мак бе извън града. Трябва да е осъзнала, че контролът върху Североизточната железница се изплъзва от ръцете й. Съобщението й не изглеждаше толкова спешно, колкото отчаяно.
Холис повика секретарката си.
— Плановете ми се променят. Отложи срещата ми със Стрингър. Тази вечер ще си отида рано.
Тъй като не оставяше нищо на случайността, Холис пристигна в църквата тридесет минути преди срещата с Рени. Широката дъбова врата на „Сейнт Грегъри“ се отвори леко. Вестибюлът бе празен. Обувките на Холис леко потропваха по полирания дървен под, макар че той едва ли мислеше за шума. Отиде до страничната стая и надзърна вътре. Нямаше никой. Доволен, той бързо затвори вратата.
Богомолка погледна през рамото си, когато той влезе в църквата. Холис потопи пръсти в купела, коленичи и седна на последния ред от пейките. Не след дълго коленичилата жена стана, запали няколко свещи в дъното на църквата и си тръгна. Веднага щом тя си отиде, Холис се качи на горния етаж, определен за органа, и се огледа. Нямаше никой. Коленичи на пода и огледа под пейките, както при площадката на хора, така и в църквата. Редовете бяха чисти.
Нямаше никой скрит около олтара или в ризницата. Като влезе в това помещение, Холис си помисли за времето, когато Джарет го бе съборил тук на пода. Това не беше приятен спомен. Той се върна отново в църквата и се огледа. Бе сам. Цареше пълна тишина, която покриваше всичко, сякаш самият въздух поглъщаше, а не произвеждаше звук. Тъй като вън стана по-тъмно, цветните стъклени прозорци загубиха своите блестящи цветове и станаха почти толкова тъмни, колкото и преградите между паната.
Холис регулира някои от газовите лампи. Тяхната светлина се отразяваше в полираното дърво на трите кабини за изповед. Съобрази, че имаше още места, където не бе проверил. Тръгна към тях.
Вратата на средната кабина, тази на свещеника, се отвори. Холис се спря. Свещеникът излезе и затвори вратата. Той се прозина широко, като не се постара да прикрие устата си. Забеляза Холис едва когато се обърна, за да отиде в дъното на църквата.
Свещеникът повдигна очилата си нагоре и се опита да изглежда разтревожен. Там, където се беше облягал на вътрешната стена, докато бе спал, косата му се бе разрошила, а бузата му се бе набръчкала. Закръглените му и нежни черти пламтяха в румен оттенък.
— Почти ме заварихте да спя, нали, синко? — попита той, усмихвайки се малко виновно. — Обикновено не дремя в изповедалнята.
Холис се усмихна широко и леко.
— Вярвам ви, отче.
— Има ли нещо, което да мога да направя за вас?
— Не, влязох само за малко.
Свещеникът огледа църквата и кимна, доволен от отговора.
— Тогава ще ви оставя — каза той. — Моята прислужница прави лимонова торта тази вечер. — Той потупа едрия си корем и поглади усукания колан на расото си.
— Може и да я прибере, ако закъснея. — Той пристъпи напред, след това се спря, тъй като вратата на църквата се отвори. — Изглежда, че все пак няма да сте сам, сине мой. — Тъмните му вежди се повдигнаха малко. — Освен ако не сте планирали среща с тази дама.
Холис погледна над рамото му и видя Рени, застанала на прага. Тя, изглежда, се колебаеше, когато видя, че той не беше сам.
— Всичко е наред, отче. Не съм я виждал по-рано. Не използваме църквата ви като място за срещи.
Свещеникът кимна:
— Приятна вечер тогава.
Холис кимна вежливо с глава:
— Приятна вечер.
Седна на пейката и зачака. В дъното на църквата чуваше нежният глас на Рени, която разговаряше със свещеника. Минаха няколко минути, преди тя да седна до него.
В църквата бе хладно, затова Рени не съблече палтото си. Копринен шал с цвят на слонова кост покриваше напълно косата й. Тя гледаше право напред, а когато заговори, гласът й бе почти шепот.
— Не бях сигурна, че ще дойдеш — каза тя.
Холис трябваше да наведе глава, за да я чува.
— Аз ти изпратих отговор.
— Зная. Получих го. Но пак не бях сигурна.
— Трябва да говориш по-високо — каза той. — Едва те чувам.
Рени погледна неспокойно наоколо.
— Няма никой. Проверих вече.
Тя се намръщи и се обърна за първи път към него.
— Ти си проверил? Какво означава това?
— Това означава, че не ти вярвам, Рени. Не съм сигурен защо ме повика тук. О, зная какво пишеше в бележката, но да зная, че трябва да говориш с мен, не е същото като да зная за какво искаш да говориш.
Холис се опита да протегне дългите си крака под пейката пред тях. Не се чувстваше удобно. Приближи се до края на пейката и простря краката си в пътеката между редовете. Гледаше я подозрително, като почти я предизвикваше да се плъзне към него по пейката.
— Ние се оженихме в тази църква, Рени — каза той с иронична усмивка.
— Не бива да ми го припомняш. Ако не бяхме направили венчавка, нямаше да е необходимо да искам анулиране на брака в съда и църквата.
— Това не беше много голяма пречка — каза той, като я гледаше с ироничен, потаен поглед. Постави едната си ръка на облегалката на пейката. Пръстите му почукваха по дървото, като почти докосваха рамото на Рени. Той изчака, за да види дали ще се отмести по-далеч. Не го направи. — Имаш някои много влиятелни приятели. Срещал съм съдията Холси, разбира се, но кой беше този епископ, който ти даде толкова бързо църковния указ?
— Епископ Голдън. Моят кръстник.
— Мисля, че направих грешка, като предпочетох Нина пред тебе. — Смехът му заглъхна и тъмнокафявите му очи побледняха. — Не, това не е вярно. Аз исках Нина. Нейната смърт… — Гласът му стана далечен. Настъпи дълга тишина, докато Холис гледаше някъде в пространството. Той се обърна изведнъж към Рени и каза нетърпеливо: — Какво искаш, Рени?
— Същото като теб — каза тя. — Североизточната железница.
Едната от гъстите вежди на Холис се изви в дъга. Пръстите му спряха да почукват за малко, след това започнаха отново.
— Наистина ли? И как точно предполагаш, че ще ти помогна да постигнеш амбицията на живота си?
— Аз виждам написаното на стената, Холис. Ти ще отнемеш контрола на баща ми.
— Наистина ли?
Чертите на Рени бяха много сериозни, очите непоколебими. Тя кимна напрегнато, като го наблюдаваше отблизо.
— Освен ако Джарет не открие нещо в счетоводните документи, което да те уличава, ти си успял много добре да дискриминираш Джей Мак.
