— Аз казах, че съм открил контрагента — каза Джарет. — И почти открих сметката, в която се държат парите, но никога не съм казал, че Холис Банкс е свързан с някоя част от фирмата.
Лицето на Рени побледня, когато разглеждаше папката в ръцете си.
—
Джарет кимна и весело се засмя.
— Той не знаеше за това, докато не му изпратих телеграма и не го информирах. Действително откри, че в денвърската федерална банка има открита сметка на
— О, Боже мой.
— И баща ти е подписвал преводите, Рени — каза той спокойно. — Холис е отивал при баща ти с писмата, които държиш в ръцете си, като доказателство как работата напредва и баща ти е отпускал средства за проекта. Виждаш как изглежда това, нали? Сякаш Джей Мак е работил с Итън, за да ограби Североизточната железница. Това показват тези сметки.
— Никой няма да повярва на това — каза тя. Но даже в собствените й уши думите й не звучаха убедително. Тя хвърли папката така небрежно, че съдържанието й се разсипа. Някои документи се оказаха в опасна близост до огъня. — Ние трябва да ги изгорим — каза тя и започна да става. — Няма да има нищо, което…
Джарет стана и прегради пътя й. Той нежно натисна раменете й и я накара отново да седне. Коленичи и събра документите.
— Ще съм изненадан, ако Холис няма някакъв опис на цялата тази кореспонденция — каза той. — Или поне някакво доказателство за съществуването й. Ако изчезне изведнъж, това ще е още по- дискредитиращо обстоятелство за Джей Мак. — Той остави папката на фотьойла на Рени. — И двамата знаем, че няма конспирация между Итън и Джей Мак, но всички доказателства сочат обратното. И двамата сме убедени, че Холис Банкс е отговорен, обаче нямаме доказателства, които да подкрепят това убеждение.
— Холис знае това, нали?
— Планирано е по този начин.
Рени замълча. Разтри носа си с палеца и показалеца си.
— Триста хиляди долара — каза тихо тя. — Всичко на името на Итън. Но щом Холис не иска пари, тогава какво…
— … иска той? — завърши изречението Джарет. — Той иска компанията. Холис планира да стане шеф на Североизточната железница.
— Джей Мак първо ще разпусне компанията — каза тя гневно.
Джарет я остави да помисли малко върху това, което бе казала, преди да й обясни внимателно.
— Не, няма да го направи. Не може. Баща ти е много богат човек, Рени, но Североизточната компания има огромни задължения, много по-големи, отколкото Джей Мак може да плати от джоба си. Кредиторите на Североизточната железница, банките, частните инвеститори няма да позволят на баща ти просто да затвори компанията, тъй като ако тя продължи да работи, това означава връщане на заемите и инвестициите им. Знаеш добре как стават тези неща.
Рени повдигна към Джарет очи, изпълнени с болка.
— Джей Мак обмисля оттеглянето си, нали? — попита тя спокойно. — Ето защо отиде на вилата с мама. Не само смъртта на Нина е причината, за да поиска да прекара известно време извън града. — Джарет не трябваше да отговаря. Тя видя истината изписана на лицето му. — Той трябваше да ми каже… ти трябваше да ми кажеш.
— Той не искаше това да попречи на сватбата ни — каза Джарет. — А и аз не исках. До тази нощ предполагах, че ще открия нещо, така че да оправдая доверието ти. Но това няма да стане, Рени. Холис вероятно ще спечели. Джей Мак все още може да предпочете да се бори, но скандалът ще дискредитира Североизточната железница, даже може да предизвика паника. Кредиторите ще поискат заемите обратно. Баща ти ще загуби всичко. А ако предаването на властта стане гладко, тогава Североизточната железница ще продължи да получава печалба, инвеститорите ще са доволни, банките също и компанията ще продължи за се ползва с обществено доверие. Джей Мак също няма да стане за смях.
— Той ще загуби дялове за сметка на Холис.
Джарет кимна.
— Сигурно. Холис ще е глупак, ако не поиска процент от тях в замяна на това, че ще поеме железницата. — Гласът му бе сух, примирен. — Мисля, че и двамата знаем, че Холис не е глупав.
Рени сложи глава на ръката на Джарет. Ръкавът на подплатения му халат бе студен и гладък под бузата й.
— Щом Холис е планирал всичко това, за да получи контрол върху компанията, тогава защо се опита да убие Джей Мак?
— Имам някои предположения, но ако искаш да узнаеш истината, трябва да попиташ Холис.
Рени се отдръпна назад, малка бръчка се появи между веждите й и тя се намръщи, дълбоко замислена.
— Джарет — каза тя бавно, — ако преследваш някого в планините и загубиш следата му за малко, какво ще направиш? Тя вдигна ръце и за момент задържа отговора му. — Имам предвид, ако знаеш къде би отишъл той най-напред.
Джарет сви рамене. Това едва ли беше сложен въпрос.
— Ако имам добра представа къде отива, следата действително няма значение. Ще го изпреваря и ще чакам. Ако не мога да го изпреваря, ще го настигна и ще го заплаша.
Рени седна малко по-изправена, с тържествуващо лице. Смарагдови й очи бяха пълни с очакване.
— Добре — каза тя, като посочи счетоводните книги и папки. — Ти сам каза; отговорът не е в счетоводните сметки. Тук няма следа, която да ни отведе някъде. Но ти и без следа си представи всичко. Знаеш какъв е планът на Холис. Знаеш какво цели с него. — Тя се усмихна бавно, почти тържествуващо. — Всичко, което трябва да направим, е да намерим мястото, където да го причакаме.
— Рени — каза Джарет, — не мисля…
Тя не го слушаше.
— Спомняш ли си, когато търсихме подслон в изоставената мина? Изплашихме се доста от малкото мече. Тъкмо си говорихме помежду си, правехме планове, а то излезе, защото бе любопитно?
— Холис не е малко мече.
— Не е, но е любопитен. Освен това е много горд. За него не е достатъчно да е умен; той трябва да е сигурен, че другите знаят, че е умен.
Джарет не трябваше да се убеждава в това. Той отново огледа стаята, натрупаните счетоводни книги върху леглото, купчината в ъгъла, купчината до бюрото.
— Да го изплашим, а? — попита той замислено — Може и да успеем.
Тя кимна, направи му малко място във фотьойла и той се настани в него. Притиснаха се удобно един към друг, като тя седна в скута му. Роклята й се разтвори. Преди да може да я затвори, ръката на Джарет се плъзна под сатена и се задържа на извивката на бедрото й.
Той наведе главата си така, че челата им се докоснаха.
— Ти си много умна жена, мисис Съливан.
Тя го докосна с носа си.
— Ти ме вдъхновяваш.
Пръстът му се движеше напред-назад по бедрото й.
— Мисля, че това ми харесва.
Рени го целуна нежно.
— Нека си легнем.
— Тази нощ си пълна с добри идеи.
Холис Банкс стоеше на прозореца на офиса си и наблюдаваше улицата долу. Трафикът изглеждаше по- оживен, когато го гледаше от петия етаж. Това му даваше чувство на власт, почти като че ли контролираше
