Дъхът му бе топъл, устата влажна. Тя чувстваше движението на нежните устни върху кожата си, възбуждащото засмукване и грубия влажен връх на езика му. Извърна глава и устните й срещнаха неговите. Целувката сякаш взе дъха й.
Пръстите на Рени галеха тила му, разрошваха кичурите тъмноруса коси и пак ги приглаждаха. Прекара линия около врата му, точно над яката му, и когато кръгът се затвори, прекъсна целувката им и започна да разкопчава копчетата на ризата му. Устните й докосваха неговата плът, така както се показваше под ризата му, и той й позволи да го стори бавно, наслаждавайки се от очакването толкова, колкото и на допира на нежните й пръсти.
Джарет свали сакото си. Рени му помогна да съблече ризата си. На светлината на огъня кожата му запазваше бронзовия си тен. Тя го погледна и очите й потъмняха, докато се движеха по раменете и гърдите му. Когато се спуснаха към плоската равнина на корема му, тя видя, че кожата му се свива, сякаш го бе докоснала там. Струваше й се, че не го бе докосвала от много отдавна. Беше нетърпелива и в същото време свенлива.
Той наблюдаваше играта на чувствата върху лицето й. В съзнанието си знаеше какъв ще е резултатът, но очакването имаше собствена еротична мощ. Когато най-после тя се наведе напред и допря устните си до неговата кожа, той щеше да излезе извън нея. Гледаше приведената й глава, разкошната й коса. Ароматът й, трайният мирис на портокалов цвят и лавандулов сапун стана част от спомена му за тези мигове. Пръстите му разрошиха копринените нишки на косата й. Тя се завиваше около пръстите му и по ръката му като ручейчета топла вода и оставяше следите на нежността и Мириса си запечатани върху кожата му.
На гърба на роклята й имаше дванадесет копчета, покрити с тънък плат. Корсетът и дългите ръкави прилепваха плътно, паяжина от бродерия и коприна върху кожата й. Джарет опита да откопчее едно от копчетата. Не успя. Придвижи дланта си от талията до лакътя й и до рамото.
Той въздъхна. Рени погледна нагоре. Момчешкото разочарование върху лицето му я караше да го обича, непринуденото желание върху лицето му я вълнуваше.
— Можеш да повдигнеш полите ми — прошепна тя. Тя обви ръце около врата му и го зацелува бързо по брадичката и точно под ухото. Притискаше носа си във врата му, дразнеше го с приглушения си смях и натиска на тялото си.
Джарет обхвана хълбоците й и започна внимателно да повдига роклята й с върха на пръстите си.
— Мисля, че ще го направя — каза той дрезгаво.
Тя натисна раменете му. Паднаха заедно на килима, защото той не желаеше да я изпусне. Косата й се спусна напред, като образува завеса около главите им. Тя погледна надолу към него. Ръката му още я държеше за хълбоците. Бедрата му бяха обхванали нейните.
— Да не си посмял — каза тя. Целуна го по устата. Носовете им се удариха, когато отново го целуна. Те се засмяха и последните остатъци от нервност изчезнаха в заглъхващото ехо на този звук.
Рени седна и му обърна гръб, като повдигна косата си. Пръстите му разкопчаваха малките копчета. Той не бързаше и покриваше с целувки мястото на разделящата се материя. Неговото търпение бе влудяващо, но приятно. Когато завърши, той стана и изправи Рени. Взе я за ръка и я изведе от кабинета нагоре по стълбите. Бавно се движеха към стаята й. Той я целуна в началото на стълбището и на всеки няколко стъпала след това. Всяка следваща целувка траеше малко повече, а корсажът на роклята й се спускаше малко по-надолу. Когато достигнаха площадката на втория етаж, той се бе навил около талията й и извивката на гърдите й се издигаше над корсета й. Устата на Джарет следваше очертанията им.
Точно пред вратата на стаята й той вдигна Рени. Ръцете й обвиха врата му. Целувката им бе дълга, бавна и дълбока, и в следващия момент бяха пред леглото, свалиха дрехите си с пълно безразличие към изяществото им. Рени се отърси от бялата си рокля. Седна на края на леглото, за да свали обувките и чорапите си. Погледна настрани към Джарет и се усмихна бавно. Той я гледаше като омагьосан.
— Сирена — каза той. Усмивката му стана порочна, когато попи с поглед очертанията на тялото й. Изрита настрани панталоните си.
Рени усети, че дишането й стана малко по-бързо. Тя неумело развързваше корсета си.
— Нужна ли е някаква помощ? — попита той.
Стоеше точно до нея и тя не знаеше как се бе озовал там. Тя кимна. Бе трудно да се говори точно сега.
Пръстите на Джарет издърпаха връзките. Целуна голото й рамо и врата й. Ръцете му гладеха следите, оставени върху кожата й от стегнатия корсет от китова кост. Тя се обърна и го целуна право в устата. Той отметна завивките, докато тя се освободи от последната си дреха. С края на очите си.
Джарет видя, че тя прелетя, извита като дъга, над края на леглото. Порочната му усмивка се загуби в падината между гърдите й. Почувства биещото й сърце.
Гърдите на Рени се повдигаха от допира на Джарет. Той описваше спирали с пръстите си. Зърната й се втвърдиха. Покри ги с устата си, попиваше изгарящата им топлина с езика си. Удоволствието я накара да се задъха. Ръцете му се плъзнаха между техните голи тела и погалиха вътрешната страна на бедрата й. Тя си мислеше, че никога няма да овладее дишането си. Цялата й кожа се бе превърнала в ненаситно сетиво.
Пръстите на Джарет опипваха, дразнеха. Бедрата й се разтвориха. Тя галеше гърба му от раменете до бедрата и чувстваше възбудата му, топлината и твърдостта му срещу себе си. Той шепнеше в ухото й. Тя едва ли разбра дрезгавото му разпореждане и отговори както на своите, така и на неговите желания. Повдигна бедрата си и го насочи в себе си. Устата му намери трапчинките на шията й. Тя изви врата си, а в следващия момент и тялото си. Петите й се забиха в леглото. Пръстите й оставиха малки отпечатъци върху плътта му.
Влезе силно в нея, цялата му твърдост я изпълваше. Тя се притискаше около него навсякъде. Краката й притискаха хълбоците му, а ходилата галеха бедрата му. Ръцете го прегръщаха, бедрата й го обгръщаха.
Течната топлина в центъра на Рени преля и се разпространи към върха на пръстите й. Тялото й тръпнеше от зараждащото се напрежение, което стягаше плътта й. Джарет чувстваше топлината й, нейното освобождение, и я прие като прилив на енергия. Чувстваше я като необходимост.
Тя наблюдаваше лицето му, чертите, които бяха се втвърдили от желанието му. В дълбоката синева на очите му имаше всичко. Имаше известна строгост в линията на устата му. Той я остави да види колко е желана, колко е обичана. Не се страхуваше да й го покаже, и в очите на Рени неговата разголена страст бе неговата сила. Тя го подтикваше и умоляваше с пресипнал шепот. Тласъците му станаха по-слаби и по- бързи. Той се притисна към нея, докато пръстите й се вплетоха в неговите. Кокалчетата на пръстите му побеляха. Той беше част от нея, изпълваше я. Горещата му уста бе върху нейната, когато тя прие семето му.
Малко по-късно Джарет хвърли чаршаф върху запотените им тела. Дишането им вече се бе нормализирало. Клепките на Рени бяха натежали, усмивката й бе сънлива. Когато той се наведе през нея, за да изгаси лампата, тя целуна лакътя му. Той обичаше това.
Джарет постави две възглавници под главата си така че да вижда по-добре Рени. Тя се обърна на една страна. Пръстите й леко галеха гърдите му. Кожата й изглеждаше блестяща даже в затъмнената стая.
— Мисис Съливан — каза той.
— Да?
Той се засмя.
— Само проверявах дали ще отговориш.
Тя го ощипа и каза важно:
— Ще отговарям, ако това ми харесва, мистър Съливан.
Джарет се наведе към нея. Той наклони глава, така че устата му се оказа точно над нейната.
— Така ли? — попита той. Гласът му успя да прозвучи достатъчно заплашително. Смехът в очите му разваляше това въздействие.
— Да.
Стегнатата, сериозна форма на устата й го интригуваше. Тя явно подтискаше усмивката си. Той я изчака, опря нос в нейния, целуна я в ъгълчето на устата и по слепоочието.
— Мисис Съливан — каза той.
Тя се усмихна блестящо.
