— Точно това ми харесва. — След това разтвори уста и го целуна страстно.
Джарет я притегли по-близо. Ръката му почиваше на бедрото й, палецът му премина по гладката й кожа. Целувката им стана по-спокойна, почти летаргична. Той се отдръпна, като я гледаше, и се засмя бавно, когато натежалите й клепки се затвориха.
— Женени сме само от един ден — прошепна той — и вече любовта ти доскучава.
— Не ми доскучава — каза тя, без да направи усилие да отвори очи. — Само съм изморена… шампанското е причината за това. Знаеш, имам слаба глава за пиене. — Тя се намръщи, когато той целуна върха на носа й и леко се усмихна. — Това беше хубава церемония, нали? — Тя пъхна стъпалата си под неговите крака, за да ги затопли. Постави леко ръката си на гърдите му. — Мисля, че ми харесва да съм омъжена за теб, мистър Съливан.
Той хвана ръката й.
— Добре. Защото хич не ме интересувам кого познаваш — няма да ми се измъкнеш. — Забеляза, че Рени не се засегна от изявлението му. Вместо това сънливата й усмивка стана по-широка, когато тя се настани по-близо до него, успокоена, а не разтревожена от думите му.
Рени бе силно учудена, когато се събуди и не намери Джарет до себе си. Навън беше тъмно. Лунната светлина проникваше през прозорците там, където нямаше пердета, и осветяваше пода. Рени седна, като се ослуша за шум в съседната стая и банята. Не се чуваше нищо. Вече нямаше огън в камината, само догаряща жарава. Сенките на стената изглеждаха зловещи. Рени почувства, че я облива първата вълна от тревога, и се опита да не се поддаде на нарастващата паника. Съзнателно успокои дишането си, като седна на края на леглото. Роклята лежеше на близкия стол. Облече и завърза колана здраво около талията си. Той не беше на терасата или в съседните стаи. Рени запали лампата и излезе в коридора. До стълбите тя се ослуша внимателно за шум долу. Обикновеното поскърцване и шумовете на къщата сега не звучаха успокояващо. Рени се завъртя на първото стъпало, след това се върна, като не можеше да се застави да слезе по стълбите. Облегна се на стената, лампата трептеше в ръцете й, а сърцето й беше чак в петите.
— Страхливка — каза си тя. Това бе достатъчно, за да се придвижи по-напред в коридора. Не се стараеше да търси Джарет във всяка стая; търсеше светлина в пролуките под вратите. Най-после я откри под вратата на своята бивша стая. Рени загаси лампата и я остави в коридора.
Имаше намерение да му покаже, че е сърдита за това, че я бе изоставил, но когато влезе в стаята и го видя, разбра, че той бе забравил за присъствието й. Гневът и страхът й просто се стопиха. Сърцето й се устреми към него.
Той бе седнал на стол с твърда облегалка, раменете му надвесени над малкото секретарско бюро, което бе пренесено наскоро в стаята. Столът бе твърде малък, за да побере тялото му, бюрото бе твърде миниатюрно, за да събере всички счетоводни книги и папки. Лежаха на пода в краката му и под бюрото, разпръснати и неподредени в един ъгъл и натрупани в безпорядък на леглото. Една папка лежеше отворена пред Джарет. Той я разглежда дълго, след това въздъхна. Облегна се на стола, опъна крака и разтри очите си.
Рени се приближи зад него. Видя, че се вцепени, когато почувства нечие присъствие, след това се поотпусна малко когато разбра, че това е тя. Рени постави ръцете си на схванатите му рамена и започна да ги разтрива. Тръпка премина през мускулите му. Тя премахваше болката и напрежение с върха на пръстите си. Рени се наведе напред и целуна слепоочието му. Той посегна и постави ръката си върху нейните.
— Много е късно — каза тя нежно. — Трябва да си легнеш.
Той поклати глава:
— Няма да мога да заспя.
Рени започна да разтрива раменете му отново, като го разтоварваше от напрежението.
— Може би аз не искам да го правиш.
Уморена, но разбираща усмивка се появи на лицето на Джарет.
— Обаче не бих могъл да правя нищо друго.
Пръстите й стискаха раменете му и леко го щипеха. Тя го пусна, когато той се престори, че потръпва от силна болка.
— Не трябваше да правиш това тази вечер — каза тя по сериозно. — Тези счетоводни книги ще са тук и утре.
Джарет се изви в стола и отмести успокояващите го ръце.
— Няма значение колко дълго ще са тук — ден, седмица, месец, — отговорът няма да дойде по този начин. Аз не съм добър в този вид работа, Рени, или поне не съм толкова добър колкото Холис. Не мога да открия нищо в тези сметки, което да го уличава. Или той напълно е прикрил следите си, или пък не е имало никакви следи за прикриване.
Рени отстъпи крачка назад.
— Как е възможно? — каза тя. Отиде до камината и поразрови горящите въглища. — Трябва да има нещо. Не мислиш, че Холис е невинен, нали?
Той сви рамене.
— Може би — по някакъв начин.
Пръстите й стиснаха силно ръжена.
— Не разбирам.
— Зависи от обвинението. От тези счетоводни книги не можем да докажем нищо за катастрофата при Джъглър Джъмп. Винаги сме знаели, че дори Холис да е отговорен за катастрофата, той не е изтеглил болтовете сам.
— Той е платил на някого — каза тя. — Може би даже на повече от един човек.
— Но не от сметките на Североизточната железница. Това ни води в задънена улица. — Той отгърна страницата и прокара пръста си през сметките. — Твърде много пари са отишли за договаряне на оборудване в Денвър. Предполага се, че тази компания е ръководила проекта в Куинс Пойнт и е отговаряла пряко пред Холис.
— Тогава — каза тя, като остави ръжена — аз ще се обзаложа, че когато се опиташ да намериш контрагента, ще откриеш, че такъв няма. Холис е отклонявал пари за доставчици, заплати и кой знае още за какво към компания, която в действителност не съществува. Тези пари най-вероятно са на банкова сметка в Денвър на името на Холис.
— Вече открих контрагента. Ти си права, това е фасада.
Очите на Рени се разшириха.
— Но това е прекрасно, Джарет. Как може да си толкова обезкуражен, когато вече си научил толкова много. Знае ли нещо Джей Мак засега?
— Да. Казах му веднага щом открих това. Преди няколко седмици.
Рени се намръщи. Тя не можеше да разбере защо Джарет не й беше казал по-рано или защо не бе споделил вълненията си.
— Тогава това е почти уредено, нали? — попита тя. Потъна бавно в големия, богато тапициран фотьойл и скромно оправи роклята си около краката си. — Трябва само да покажем, че Холис е получавал пари чрез фиктивната компания.
Джарет се наведе и взе една папка от пода до краката си. Подаде я на Рени.
— Тук е кореспонденцията от фирмата контрагент до Североизточната железница. Част от нея е писмена, но в по-голямата си част това са телеграми. Съдържа много информация за изпълнението на проекта. Някои от тях са искания за отпускане на допълнителни средства. Можеш да видиш, че всичко това е адресирано до Холис като отговорен за операциите тук в Ню Йорк.
— Всичко това изглежда съвсем законно.
Той кимна.
— Сигурен съм, че Холис ще се защити с това, че и той е мислил, че всичко е законно. — Той продължи спокойно, когато Рени го погледна учудено. — Подозирам, че Холис ще се опита да докаже, че той е
Тя се намръщи още повече, когато отново запрелиства папката с кореспонденцията, като този път гледаше по-внимателно имената на контрагента и компанията.
