Холис се завъртя на пети. Едната му ръка се отпусна тежко на пейката. Върховете на пръстите му стискаха до бяло дървото.
— Парите на Нина? — попита той, като единият ъгъл на устата му се надигна насмешливо. — Тя нямаше пари, които баща ти да не контролира. Водеше всички сметки в къщата и той й даваше дребни пари.
Устата на Рени се отвори малко.
— О, точно както прави с майка ми. Това обяснява всичко. Парите нямаше да стигнат, за да се финансира убийството. — Тя отстъпи крачка назад, докато Холис я гледаше, сякаш искаше да я удари.
Той огледа още веднъж църквата, за да се увери, че са сами.
— Помниш ли какво е да чувстваш опакото на ръката ми — каза той. — Това е добре, Рени. Помни това и престани да отправяш безпочвени обвинения към мен.
— Помня
— Освен? — попита той.
— Освен ако не получа еднаква отговорност в управлението на Североизточната железница.
Тъмните очи на Холис се стесниха. Той пъхна ръцете си в джобовете и се залюля на петите си.
— И така, отново се връщаме към това.
— Това е целта на срещата ни — каза тя спокойно.
Той се замисли.
— Кой знае за чека? — попита той.
— Джарет знае, че той е изтеглен, и подозира, че ти си уредил кражбата, разбира се, но аз не съм казала, че съм го открила в сметките на Джей Мак. — Тя въздъхна. — Той беше толкова зает да намери връзката ти с Куинс Пойнт и аз се страхувам, че е пропуснал всичко останало.
— Но не и ти — каза той. — Ти си била винаги умна, Рени.
Усмивката й бе неискрена, както и комплиментът на Холис.
— Казала ли си на мъжа си, че си тук? — попита той.
— Мисля, че е по-добре да запазим това между нас.
— Еднаква отговорност в управлението на Североизточната железница — каза той замислено. — Не мислиш ли, че посягаш малко високо?
— Напротив. Може и да не посягам достатъчно високо. Ти се опита да убиеш баща ми, Холис. При дерайлирането умряха шестдесет души. Това е твоя отговорност.
Мускул заигра по квадратната челюст на Холис.
— Нека се разберем за нещо — каза той. — Джъглър Джъмп не беше моя идея. Измисли я Нина. Още от началото това беше глупав план и не бива да хвърляш върху мене отговорността за него.
Умът на Рени работеше яростно. Тя не беше подготвена за това, че Холис ще прехвърли обвинението на Нина.
— Ти я изпълни — каза тя. — Ти я финансира, макар че нямаше нужда да го правиш. Ти вече бе подготвил свалянето на Джей Мак, обаче си се съгласил с плана на Нина.
— Тази жена ме беше обвързала. — Веднага щом каза тези думи, той пожела да не ги е казвал. Видя изненадата на Рени и това го разгневи и го направи язвителен. — Ти не можеш да знаеш нищо за това, нали? Как някои могат да объркат така мисленето ти, че да правиш всичко за тях?
— Така ли беше с тебе и Нина? — попита тя. — Мисля, че ти я използваше.
— Както използвах тебе? — попита той рязко. — Не, с Нина не беше така. Добре, може би в началото, но не и след това. Започнах да я обичам… или да имам нужда от нея… вече не съм сигурен какво изпитвах. В началото мислех, че нашите цели са еднакви, че и двамата искаме да измъкнем контрола на Североизточната железница от ръцете на Джей Мак. Това бе вярно донякъде. След това Нина стана неспокойна и пожела смъртта на Джей Мак, а не просто да бъде унижен.
Рени дишаше трудно.
— Нейният метод почти успя. Ти почти спечели Североизточната железница след Джъглър Джъмп. Имаше контрола на дяловете й в компанията. Все още бе женен за мене. Така че също контролираше и моите дялове. Аз почти работех за тебе.
— Това обаче не стана. Ти намери баща си. — Очите му се спряха настойчиво върху бледото лице и блестящите очи на Рени. — Не съжалявам за това, Рени. Аз харесвам Джей Мак. Той пръв ми даде шанс. Винаги съм знаел, че някой ден ще пожелая да седна на неговото място, но никога не съм искал той да е мъртъв, за да стане това.
— Как, предполагаш, мога да повярвам в това? — попита тя. — Някой се опита да го убие на гарата в момента, в който пристигнахме. Нима ще ми кажеш, че не си имал нищо общо с това.
— Това беше Нина.
— Тя го организира.
— Тя направи това. Джей Мак го знае. Той й е казал това през нощта, когато й е поискал развод.
Рени се навъси.
— Но откъде знаеш това? — попита тя тихо. — Нина се самоуби тази нощ. — Цялото й тяло замръзна, след това очите й се разшириха малко. — Ти си бил там, нали? Тя ти е казала какво й е говорил Джей Мак. — В този момент тя видя на лицето му изписана ужасната истина, която не бе подозирал никога досега. Коленете й се подкосиха и тя седна отново на пейката. — О, Боже мой, Холис. Ти си я убил.
— Това беше нещастен случай! — каза дрезгаво той. — Спорехме за ултиматума на Джей Мак. Нина не се безпокоеше, че ще е вдовица на Джей Мак, но тя не искаше да бъде бивша съпруга. Всичко, което можех да направя, бе да не й позволя веднага да тръгне след баща ти. Тя не искаше да се вслуша в нищо. Излезе на балкона на стаята си и започна да вика. Не можеш да си представиш на какво приличаше това. Нина никога не повишава тон. Изведнъж завика толкова високо, че съседите трябва да са чули.
— Така че ти я блъсна.
— Тя падна.
— Ти й помогна.
— Тя щеше да унищожи всичко. — Той извади ръце от джобовете си и се наведе напред. Постави ръцете си на облегалката на пейката, на която седеше Рени. — Целият ми план, цялата сложна работа върху проекта Куинс Пойнт. Това не бе просташка схема, Рени. Чаках години, за да намеря подходящ проект, и тогава трябваше да се боря, за да не позволя ти да го развалиш със своите карти и с настояването си за друг маршрут.
— Всичко това би било напразно наистина — каза тя ласкаво. — Ти трябваше да я убиеш.
— Нямаше друг начин.
— Правилно.
Той затвори очи за малко, раменете му се отпуснаха. Тръпка премина през него, докато се овладя.
— Тя ми липсва, Рени — каза той тихо. — Бих искал нещата да бяха се развили другояче.
— Зная, че би искал.
Холис кимна. Усмивката му бе тъжна, почти пълна със съжаление.
— Тогава — каза той — това, което трябва да направя, става по-лесно сега.
Рени се изви на пейката, за да го погледне по-добре.
— Какво ще направиш…
Думите й бяха прекъснати от широките, могъщи ръце, затворени на гърлото й. Рени ритна предната пейка и заби нокти в китките, които държаха врата й като в менгеме. Черни вълни затъмниха погледа й. Този път мислеше, че няма да припадне. Мислеше, че ще умре.
Изповедалните от двете страни на мястото за свещеника се отвориха едновременно. От едната излезе съдията Холси, следван от униформен сержант от управлението на Джоунс Стрийт. Джарет излезе от другата. Дясната му ръка се намираше над приклада на неговия ремингтон.
— Пусни я, Банкс — каза той. Гласът му бе съвсем равен и поради това напълно студен.
Очите на Холис се местеха от Джарет към съдията и полицая. Пръстите му освободиха гърлото на Рени, но той не я пускаше.
— Къде… как… — Той не можеше да повярва, че те са били тук през цялото време. — Аз проверих — каза той. Изви глава, когато чу, че от дъното на църквата се приближават стъпки. Свещеникът, който бе излязъл по-рано от изповедалнята, идваше към тях.
