— Малко отвличане на вниманието — му каза свещеникът. — Полезно, като се има предвид как се развиха нещата. Ти беше много щателен при проверката за излишни уши в църквата. — Неговото учтиво поведение изчезна, когато видя, че ръцете на Холис все още стискаха врата на Рени.
— Ще постъпиш по-умно, ако пуснеш кръщелницата ми — каза той. — Мистър Съливан, изглежда, започва малко да се безпокои за безопасността й.
Холис разбра, че този, с когото бе говорил, бе епископ Голдън. Като усети, че капанът се затваря около него, той освободи врата на Рени, плъзна ръцете си под нейните и я дръпна извън скамейката пред себе си като щит. В този момент видя, че Джарет бе извадил пистолета си, но тялото на Рени, го предпазваше и той не се страхуваше.
— Няма да я нараня — каза той. — Поне ако ме оставите да си отида. Имам карета, която чака отвън. Щом се отдалечим достатъчно, ще я освободя.
— Колко далече е това достатъчно? — попита Джарет, като държеше здраво пистолета си. Отмести очи към Рени и бързо прецени състоянието й. Тя беше на себе си, уплашена, но не и парализирана от страх. — Искаш да напуснеш града ли? — попита той. — Щата? Няма такова място по света, което да е достатъчно далече, Холис. Предай се. Пусни Рени.
— Той е прав. — Напрегнатото изражение на епископа бе строго, гласът му настоятелен. — Ние чухме всичко. Къде мислиш, че можеш да отидеш сега?
Холис не отпускаше хватката си. Бързо огледа четиримата мъже. Нито съдията, нито епископът носеха оръжие. Сержантът имаше само палка. Очите на Холис се задържаха малко повече върху оръжието на Джарет. То трепереше леко, точно както ръката, която го държеше. Вниманието на Рени също бе привлечено от ръката на Джарет, която държеше оръжието. Тя видя опита му да успокои ръката си, след това изви рамото си, като се опита да възвърне чувствителността му. Разбра, че Холис също го е видял и е схванал какво означава това. Използвайки я все още като щит, той започна да отстъпва назад по пътеката.
— Съжалявам за ръката, Съливан — каза Холис. — Трябва адски да боли.
В леденото изражение на Джарет нямаше промяна, но треперещата му ръка се успокои изведнъж. Уверено вдигна ремингтона си и направи само един изстрел. Той засегна Холис в рамото и го повали назад. Хватката му се отпусна и той освободи Рени напълно. Още като падаше, Холис се мъчеше да коленичи, когато Джарет застана над него. Джарет прибра ремингтона и нареди на сержанта да задържи затворника. После сложи ръка на талията на Рени и я притегли към себе си. Тя гледаше Холис.
— Съжалявам за ръката — каза му тя. — Сигурно адски те боли.
Епилог
Беше ясна нощ. Повърхността на езерото отразяваше лунната светлина. Завита с лек шал, Рени седеше на тревистия бряг на езерото, отпуснала крака на няколко сантиметра от спокойно плискащата се вода. На няколкостотин метра през гората от високи борове се простираше минното селище Куинс Пойнт. Поради късния час светеха само няколко газени лампи с жълти, замъглени светлини.
Зад Рени, по-далече в планината, минните тунели бяха обозначени с лампи и факли. От време на време се чуваха подвиквания, кратки разпореждания, разнасяше се тракането на машините, когато наближаваха входовете на галериите, но повечето от звуците, породени от работата в мините, се поглъщаха от сребристо очертаните планински недра.
Това не означаваше, че вечерта бе тиха. Зад Рени, по планинския склон, група работници полагаха релсите на железопътната линия на завоя, който бе подготвен за тази дейност едва тази сутрин. Чуковете удряха стоманените клинове и релси. Тежките траверси глухо падаха на земята. В работата имаше ритъм и музика — поне за ушите на Рени. Тя се отпусна на лакти със затворени очи, а пръстите й отмерваха ритъма. Главата й леко се полюляваше в три-четвърти такт.
Така и не чу приближаването на Джарет. Той се спря точно зад нея. Не желаеше да я безпокои в любимото й убежище на брега. Наблюдаваше леките движения на главата и ръцете й. Люлеещите й се крака отмерваха такта във въздуха. Когато най-накрая седна до нея, той се усмихваше.
— Дирижираш ли? — попита той.
Рени не беше изненадана. Тези дни не й беше необходимо да чува стъпките му, за да долови присъствието му. Очите й останаха затворени. Тя се усмихна замечтано, без да губи ритъма.
— Да. Симфонията на Куинс Пойнт.
Джарет послуша малко. Долови същия неизменен ритъм и гръмотевичното стакато, които чуваше и тя. Тази вечер тя дирижираше собствената си композиция. Сутринта той отново щеше да поеме ръководството. Всички мъже в групата по железопътната линия знаеха кой е отговорен за решенията какъв да бъде маршрутът, какъв наклон трябва да преодоляват машините, как да се прокарат тунелите и какви материали да се използват. Мъжете уважаваха инженерните умения на Рени, но както бе предсказал Джей Мак, не бяха склонни да приемат разпореждания пряко от нея. Рени бе написала музиката, Джарет я изпълняваше.
Това бе добро решение. Рени нямаше амбиции да ръководи групата, а Джарет бе по природа лидер. В Ню Йорк Джей Мак вярваше твърдо на успеха им като екип.
Джарет харесваше Рени на лунна светлина, нейната бледа кожа, тъмните й устни и коси. Той се наведе към нея и я целуна по устата. Смяташе целувката му да е кратка, но Рени беше на друго мнение. Тя го възбуждаше с разтворените си устни и аромата на мента. Нужна му бе известна воля, за да се отдръпне.
Рени погледна към Джарет с очевидно разочарование.
— Цяла нощ ли ще работиш с мъжете? — попита тя с подозрение. — Те ще въстанат, Джарет, и какво ще правя аз тогава?
— Мисля, че за бунтове може да се говори само при моряците — каза той сухо. — Все пак хората искат да положат още четвърт миля релси, преди да си отидат тази нощ. Ще започнем да взривяваме тунела утре.
— Ти вървиш три дни преди графика.
— Мислех, че това ти харесва.
Тя се замисли.
— Не съм много сигурна в това — каза тя най-накрая. — Тук ми харесва. Не изгарям от нетърпение да напусна това място. А ти?
— Не.
Имаше много неща, които говореха в полза на Куинс Пойнт, и не на последно място сред тях бе щастието на Рени. Още от самото начало те бяха добре посрещнати в селището. Полагането на релсите бе отдавна очаквано събитие и ролята на Рени в проекта бе приета без протести. Той не я беше виждал никога толкова уверена, както след идването си в Куинс Пойнт, и единственото нещо, което я безпокоеше през тези последни седмици, щеше да бъде отстранено.
Джарет посегна към задния джоб на джинсите си и извади лист хартия. Той го размаха под носа й.
— Какво е това? — попита Рени.
— Телеграма от Джей Мак. Току-що дойде по телеграфа. Днес следобед са взели решение.
Рени седна, взе листа от Джарет и го разгъна в полата си. Тя се взря в тъмнината, за да го прочете.
— Нека ти помогна — каза той. — Тук се казва „тежка принудителна работа“. Съдията най-после е произнесъл присъдата над Холис, Рени.
Тя гледаше листа безмълвно. Още преди шест седмици Рени и Джарет приключиха с показанията си срещу Холис Банкс. Съдебният процес завърши две седмици след това. Той бе превърнат в сензация от вестниците по цялата страна. Обсъжданията в съдебния състав продължиха само няколко часа, преди да бъде изнесено решението на съдебните заседатели: виновен. Сега присъдата бе произнесена. Рени мислеше, че нищо не е уредено — поне досега.
— Чудех се дали това ще стане някога. — Тя погледна към Джарет и ясните й тъмни очи изразяваха
