болка. — Радвам се, че присъдата не е друга — каза тя тихо. — Никога не съм искала да го обесят.
Джарет помисли за всички невинни пътници във влак № 412. Той взе обратно телеграмата и я пъхна в джоба си.
— Ти прощаваш повече от мене.
Тя поклати глава.
— Не вярвам в това. Можеше да го убиеш в църквата, но не го направи.
— Бях много щастлив, че тогава не те убих.
Рени отново не вярваше на думите му.
— Ръката ти беше сигурна. Ти просто я разтърсваше, за да заблудиш Холис, и той лапна въдицата. Никога не съм била заплашвана от тебе.
— Ти си ужасно сигурна за това, което стана тогава — каза той, като повдигна вежди и я погледна с ъгъла на очите си. — Признателен съм ти за доверието, макар и да не го заслужавам.
— Никога няма да ми кажеш истината, нали? — попита тя.
— Не мога. Не съм сигурен, че я зная. — Той си спомняше как сърцето му забие лудо, ръката му затрепери, а рамото му се отпусна под странен ъгъл, и през целия си живот нямаше да разбере кое беше страх и кое преструвка. В момента, когато Холис започна да излиза с Рени, го обзе чувство на абсолютно спокойствие. Той действа, защото нямаше друг избор. — Спомням си, че това бяха най-дългите секунди в живота ми — каза той. — Не помня точно какво се случи тогава.
Рени постави ръката си върху раненото му рамо и нежно разтри ръката му.
— Тя те безпокоеше днес, нали? Аз те наблюдавах.
— Наблюдава ли ме? — Той се изтегна до нея, като сложи главата си в скута й. Рени продължаваше да разтрива рамото му и ласките й бяха лечение, което никой лекар не му бе осигурявал. — Тогава причината трябва да е тази.
— Каква?
— Ще си помислиш, че съм луд — каза той и затвори очи. — Целият следобед косата на врата ми бе настръхнала. Мисля, че Денсър Тъбс е наблизо.
Пръстите на Рени се спряха за миг, след това започнаха отново нежното си разтриване.
— Джарет, наблюдавах те тази сутрин, докато разпределяше задачите, а не този следобед.
— Това не би могло да бъде Денсър — каза той. — Той не би рискувал да се покаже публично през деня.
— Той не е рискувал, нали? Никой не го е видял.
Джарет се засмя.
— Рени, ние даже не знаем, че той е бил тук.
— Косата на врата ти е била настръхнала. Това е съвсем достатъчно за мене.
Той продължаваше да се забавлява. Струваше си да я кара да се занимава с рамото му. От време на време върховете на пръстите й докосваха врата му над яката. И това беше приятно.
— Може би имаш някаква теория защо се крие около Куинс Пойнт.
— Може би мисли, че железопътната линия е заплаха за спокойствието му.
— Не зная. Куинс Пойнт е доста далеч от имението на Денсър.
— Може би е само любопитен.
— Денсър Тъбс запазва своето уединение само защото по принцип не е любопитен.
— Или може би — каза тя бавно, като стисна леко рамото му — е дошъл да се погрижи за птицата със счупено крило.
Веждите на Джарет се събраха.
— Птица със… — Той въздъхна. — Ти имаш предвид мен, предполагам.
— Да.
— Не мисля, че това е вероятно.
— Защо? След като пристигнахме, ти непрекъснато се грижиш Денсър да има запаси. Зная, че Джей Мак те помоли да го наглеждаш, но ти и сам би направил това. Той е дошъл да ти се отплати. Това е единственият начин, по който Денсър ще приеме подаръците. — Тя го докосна по носа. — И знаеш ли още какво?
— Да?
— Мисля, че ако Меги иска наистина да се научи да лекува, трябва да прекара известно време с Денсър Тъбс.
Джарет коментира внимателно:
— Мисис Съливан, имаш много интересни съображения.
Тя наведе глава. Устата й беше точно над неговата.
— Така ли мислиш? — Той кимна. Устните му докоснаха нейните. — Искаш ли да знаеш какво си представям сега? — попита тя срамежливо.
— Не — прошепна той. Очите му се отвориха и той погледна в нейните. Джарет се усмихна. — Аз искам да правя това, което ти си представяш сега.
— Сигурен ли си?
— Да.
Рени го докосна и го избута от скута си. За секунди тя стана и се освободи от роклята, обувките и чорапите си. Като се съвзе от изненадата и разбра какво наистина иска да прави тя, той се включи в състезанието. Изрита мръсните си обувки и джинсите зад себе си и хвърли ризата и фланелата си в клоните. Гмурна се във водата само миг след Рени.
Тя се изправи, смеейки се, завъртя глава и разпръска вода в кръг около себе си. Той опипа с ръце под водата, намери краката й и я дръпна надолу. Тя пищеше, докато устните му намериха нейните. Този път те изплуваха заедно, възбудени и задъхани. Памучната дреха на Рени висеше на нея като втора кожа. Пръстите на Джарет се плъзнаха под края й и започнаха процеса на разсъбличане. Хвърли ризата й на брега и остави Рени съвсем гола. Тялото и се плъзна плавно срещу него, гърдите й докосваха неговите. Той обхвана бедрата й и устата му покри нейната. Тя обви крака около него.
Студената вода плискаше около топлите им тела. Ръцете на Рени обвиха раменете му. Устата й силно се притискаше в неговата, докато той се насочи в нея. Погълна въздишката й и я задържа неподвижна. Тя целуна края на устата му, челюстта му и зарови лице в извивката на врата му. Той прошепна в ухото й:
— Обичам те, Рени. — Зъбите му хванаха ухото й и го дръпнаха нежно. Тя потрепери в прегръдката му, не от студ, а от топлина. Джарет почувства трепета й и каза бавно: — Единственото нещо, което не можеш да си представиш, е колко много.
Рени имаше за мярка само собственото си въображение и ако това, което той чувстваше към нея, бе само част от това, с което му отвръщаше, тогава тя знаеше, че е наистина много силно обичана. И му го каза.
Те се любеха в сребърната вода на езерото, гъмжащо от риби, и се къпеха в лунната светлина. Веселите им викове се носеха по повърхността като подскачащи камъчета и те се изправиха, за да посрещнат удоволствието в обятията си.
След това се отдръпнаха един от друг, докосвайки се само с върховете на пръстите си, за да си поемат дъх. Рени първа напусна купола на звездите, за да навлезе в по-тъмния купол на боровите клони. Когато Джарет се присъедини към нея, тя вече бе облякла роклята си, обула обувките си и взела чорапите и мократа си риза. Подаде му джинсите и отиде да смъкне ризата му от храстите.
Рени подскочи два-три пъти, преди да успее да я издърпа. Нещо падна от предния джоб. Рени коленичи и го потърси в сухия килим от борови игли. Пръстите й докоснаха нещо студено и гладко. То се побираше точно в дланта й. Обърна се към лунната светлина, докато Джарет обличаше ризата си, и повдигна овалния предмет.
За момент помисли, че държи огледало. Нейното собствено отражение гледаше към нея… И все пак това не беше огледало. В ръката си държеше фотография. Тя погледна нагоре към Джарет и видя, че той я наблюдава.
— Това е моя фотография — каза тя нежно. — Тя беше на полицата до леглото ми в Ню Йорк. Кога я…
— Трябва да си призная, че я откраднах. — Той стоеше точно зад нея и гледаше надолу през рамото
