когато решите да ме плашите.
Рени едва сега разбра, че за малко не е била убита в собствения си салон.
— Съжалявам — бавно каза тя. — Трябваше да ви послушам.
Джарет не очакваше разкаянието й да трае дълго, особено пък, ако не я пуснеше. Но поривът му да я държи още не бе отминал. Кичури копринена кестенява коса бяха вплетени в пръстите му. Кожата й под ръката му бе мека и топла. Дъхът й ухаеше леко и приятно. Той размишляваше над възможността да я целуне и това го разтревожи. Махна пръстите си от врата й и потърка носа си.
— Господи, по-уморен съм, отколкото мислех. — Поклати глава, за да подчертае думите си, и отпусна ръце. — Всъщност…
— Да?
Джарет се спря:
— Нищо.
Рени чакаше. Когато разбра, че не е склонен да каже нищо повече, му предложи кафе.
— Може би ще мине известно време, преди мама и сестрите ми да се върнат. Имам намерение да ги изчакам.
— Тогава ще пийна едно кафе.
Той запали настолните лампи, докато Рени беше в кухнята, и започна да крачи из стаята от камината до големия прозорец. Това, че бе дремнал малко, очевидно не беше достатъчно.
Рени го наблюдаваше от вратата. Тъмносините му очи бяха помрачени, но не от обичайната му ленива вглъбеност, а просто от изтощение. Беше метнал шлифера си на облегалката на люлеещия се стол и като че ли напрежението се бе материализирало на гърба му. Под твърдата бяла риза мускулите на раменете му бяха станали на буци. Той разтъркваше последователно носа и врата си.
Рени остави подноса за сервиране.
— Знаете ли, че можете да седнете?
— Опитах — каза уморено той.
Впоследствие тя забеляза вдлъбнатините в тапицерията на креслото и на дивана.
— Твърде удобни? — попита тя.
— Точно така.
— Няма нужда да стоите буден. Не възнамерявам да напускам къщата през нощта.
— Ще ме разберете, ако продължа да не ви са доверявам напълно, нали?
Тя повдигна рамене.
— Заповядайте. Как пиете кафето?
— Без сметана.
Рени сипа в една чаша и му я подаде.
— Благодаря.
— Моля.
Те се загледаха по-продължително един в друг, след това се засмяха напрегнато, малко сепнати от това, че се върнаха към нормите на добрия тон.
Рени се съвзе, отиде до прозореца и дръпна завесите.
Джарет се съвзе, като й викна да се махне оттам. Тя остана където стоеше, докато Джарет не издърпа завесите от ръцете й и не ги спусна отново.
— Чудесна мишена сте — каза й той. — Всеки от улицата би могъл да ви види. Тази проклета крепост, която наричате дом, има нужда от тухлен зид, а не от желязна ограда.
Рени завъртя очи над ръба на чашата си с кафе.
— Какво направихте на Холис, за да прекрати сватбената церемония? — попита тя.
— Кой казва, че съм му направил нещо?
— Аз. Холис ми е годеник. Мисля, че го познавам достатъчно добре, за да знам, че той не би отстъпил просто така.
— Той не отстъпи. Фактически той се строполи. — Джарет видя, че лицето на Рени загуби цвета си. — Съжалявам. Това беше гадно.
— Да, така е — тихо каза тя. — Истина ли е?
За щастие точно в това време пристигнаха Мойра, Джей Мак и сестрите на Рени, и Джарет си спести отговора на този въпрос.
— Казах ли ти, че той ще я открие, мамо — каза Меги. — Мога да се обзаложа, че не е стигнала по- далеч от изхода, преди да я е настигнал. Права ли съм, Рени?
— Горе-долу — каза Рени. — Мамо, съжалявам, че те разтревожих. Но просто трябваше да се махна оттам.
Мойра пристъпи, прегърна дъщеря си и я целуна по бузата.
— Знам, че си се почувствала така, но ни изплаши. — Тя се обърна към Джарет: — Слава Богу, че бяхте там.
Рени съумя да не се задави с кафето си.
— Къде е Мери Франсис?
— Върна се в манастира — каза Скай. — Татко иска още тази нощ да заминем за вилата.
Джарет забеляза, че Рени погледна към баща си за първи път, откакто бе влязъл в стаята. В погледа й нямаше враждебност, само предизвикателство.
— Така ли? — попита го тя. — Какво ли те кара да бързаш да напуснеш града? Може би бягаш, уплашен от Нат Хюстън?
Джарет не можеше да допусне, че много хора имат привилегията да държат такъв тон на Джей Мак. Бащата на Рени дори не мигна. Джон Макензи Уърт поклати пръст към дъщеря си.
— Не ме предизвиквай, Рени. Много добре знаеш, че аз се страхувам много повече за теб, отколкото от някой крадец-убиец.
— И с основание — каза тя. — Трябва да отговаряш за много неща.
— Холис Банкс не те заслужава — каза Джей Мак. — Той е подходящ за вицепрезидент на Североизточните, но не е човекът, когото бих избрал за теб.
— Много ти благодаря, татко, но аз сама ще направя избора си. — Замълча за малко и му хвърли многозначителен поглед. — Ти все още има за какво да отговаряш.
— Той ще отговаря в деня на страшния съд, точно като всички нас, Мери Рене. Нямаш право да бъдеш толкова критична към баща си.
Това накара Меги и Скай да избухнат в смях. По време на цялото пътуване към къщи бяха слушали как Мойра пламенно защитава Рени пред Джей Мак. Скай хвана Меги за ръката.
— Хайде, Мег. Да си вземем куфарите. Може би Джарет ще ни помогне да ги свалим до колата.
Момичетата изчезнаха по коридора и се заизкачваха нагоре. Джарет се възползва от възможността, която му предоставиха, и също излезе.
— Още не сме изяснили нещата помежду си, татко — каза Рени, когато остана сама с родителите си. — Нямаше право да сториш това.
— Ако Холис Банкс се стреми към парите ми, той може да си ги заслужи като останалите ми подчинени. А ако ти търсиш мястото си в моята компания — можеш да направиш същото. Няма нужда той да се ожени за теб, както и ти изобщо не трябва да се омъжваш за него.
Рени отвори уста, но майка й я изпревари:
— Достатъчно. Престанете и двамата. Не искам да слушам. Нито по тази тема, нито за това, че трябва да се разделим. Ако искате да водите ползотворен разговор, Джей Мак, тогава се опитай да убедиш дъщеря си да дойде с нас в долината, докато аз приключа с приготвянето на багажа.
И като каза каквото имаше за казване, Мойра се оттегли величествено.
Джей Мак я проследи с поглед, докато излизаше, след това отново се обърна към Рени. Ровеше из бакенбардите си.
— Е, Рени? Майка ти не за първи път се оказва права. Ще се споразумеем ли за примирие?
Рени не се поколеба:
— Примирие.
— А за другото? Ще дойдеш ли с нас на вилата?
