— Това е господин Джарет Съливан, господин Маршал.
Джарет не можа да измисли нещо по-добро от това да подаде ръка.
— Заместник съм на Итън Стоун — каза той.
Лоуган разтърси протегнатата му ръка.
— Ловецът на глави?
Джарет кимна, като почувства, че Рени, която все още бе зад него, се изненада.
— Понякога — да. Но в момента съм заместник-шериф.
Лоуган пусна ръката му и леко се намръщи.
— Рени, струва ми се, Майкъл ми каза, че днес… вчера се омъжваш за Холис Банкс… — потърка слепоочията си. — Господи, вече е утре.
— Вместо това Майкъл се омъжи — каза тя.
— За Холис Банкс? — той наистина сънуваше кошмар.
— Не, за Итън Стоун. Тъкмо се върнахме от сватбата.
— Горе-долу е така — промърмори Джарет, като погледна към премяната си.
Лоуган вдигна и двете си ръце.
— Няма значение. Сигурно знаете за какво става дума, така че аз се връщам в кревата. Ще измисля какво да кажа на Кети. — Кимна и към двамата: — Лека нощ. А, можете да използвате портата. Няма смисъл за втори път тази нощ да рискувате да се набучите на кол.
Рени се усмихна едва-едва. Когато той си тръгна, погледна към земята и се помоли да бъде погълната цяла от някое чудодейно раздвижване на земните пластове. Кичури коса се виеха край челото й, когато въздъхна дълбоко.
— Може би това беше най-унизителната среща в живота ми — каза тя.
— Така ви се струва, само защото нощта е още пред нас — Джарет сключи ръка около ръката на Рени и я накара да върни в такт с бързия му ход.
Той не отговори на протестите й, че я бута, дърпа и подмята като солен бонбон. Вече стигнали до къщата, я отведе но стълбите покрай спалнята й право в своята стая.
Рени посочи зад себе си.
— Чакайте! Подминахте моята стая.
— Не, не съм. Това е вашата стая, поне за тази нощ. — И посочи овалната плетена черга пред камината: — А това е вашето легло.
Тя се опита да се отскубне.
— Няма да спя на пода!
Той бързо я хвана.
— Успокойте се. Но знайте, мис Денъхи, че съм прекарал около три дни в ограниченото пространство на едно купе, а преди това в продължение на няколко дни седях върху седло. Нито едното, нито другото място беше особено подходящо за спане. С изключение на няколко часа тук-там, не съм затварял очи за цяла нощ вече повече от седмица. Аз ще легна на леглото. А вие — на земята. И изобщо не ме интересува ще спите или не.
Джарет пусна ръката на Рени само за да се наведе и да сграбчи с шепа фустата й. Преди тя да разбере намеренията му, той отпра целия й подгъв.
Тя беше твърде слисана, за да изкрещи.
— Какво си въобразявате, че правите? — Рени започна да отстъпва, като съзря дивото удоволствие в очите на Джарет, когато той се изправи. Тя нервно отмести кичура тъмночервена коса, паднал на бузата й, а очите й поглеждаха към вратата. Вдигна ръце, за да го отблъсне, ако се приближеше. — Какво ще правиш с това?
Джарет не отговори. Той просто пристъпи напред, като силно опъваше парчето плат в ръцете си, и зачака. Отстъпвайки, Рени се препъна в тежкото кресло зад себе си, тупна в него и леко изохка. Разшири очи от изненада и тромаво се опита да се измъкне. Раздраната фуста и роклята й се замотаваха в краката й и пречеха на усилията й. Джарет сграбчи с една ръка разперените й ръце и бързо завърза китките й. Не беше по-различно от завързване на теле, но Джарет не искаше да прави това сравнение.
Когато, за негово удовлетворение, тя бе здраво завързана, той придърпа плетената черга до леглото си. Глух за протестите й, той дръпна Рени за „въжето“ и успя да завърже свободния му край за един от краката на леглото. Рени нямаше друг избор, освен да падне на колене или да се превие глупаво и болезнено в кръста.
Джарет й хвърли едно одеяло и се замисли по отношение на възглавницата. Накрая й даде своята.
— Предполагам, че това няма да е от голямо значение за мен — каза той, като нарочно я дразнеше с провлечения си говор. — Почти свикнах да спя без възглавница. Въпреки че е по-скоро мъчение.
Смарагдовите й очи проблеснаха, когато го погледна.
— Вървете по дяволите, господин Съливан.
— Джарет. Като делим една стая и така нататък, изглежда логично да ме наричаш Джарет.
Тя замахна с крак към него. В резултат от този безполезен жест Рени удари собственото си теме в рамката на леглото. От очите й потекоха сълзи — от болка и просто от чувство за безсилие, че не може да разтърка сама нараненото място.
Джарет лекичко я потупа по главата и скокна в кревата, тъй като тя се опита да го ухапе. Той се изпружи със смях на леглото, угаси газената лампа и се обърна на една страна, мушкайки ръка под главата си.
— Лека нощ, Рени.
— Не съм ви разрешавала да се обръщате към мен с кръщелното ми име.
Джарет се усмихна в тъмното. Придърпа одеялото над раменете си и потри измръзналите си стъпала в чаршафите.
— Лека нощ, мис Денъхи.
Рени кипна. Когато само гневът не бе достатъчен да я държи будна, тя започна да се мята и да се обръща, доколкото й позволяваха костите. В продължение на около час се опитваше да развърже възлите с нокти, преди да признае, че не може да ги разхлаби. През цялото това време Джарет спеше спокойно, като от време на време прохъркваше, сякаш за да й напомни, че все още е там.
Противно на волята и на разума си, Рени все по-трудно успяваше да се задържи будна, да не говорим за опитите й да се освободи. Тя чу часовника на дядо си в антрето да отброява четири, след това — половин час. И това бе последното нещо, което си спомняше.
Джарет се бе изправил над Рени. Косата му бе влажна и се виеше на тила. Той избърса една капка вода от брадичката си с кърпата, с която бе заметнал гърба си. Взе една батистена риза от кревата и я навлече. Рени не помръдна.
Тя, изглежда, бе намерила единственото положение, което можеше да й осигури минимално удобство. Лежеше свита на кравай, с колене, прибрани до гърдите. Лицето й бе опасно близо до крака на леглото, а ръцете й практически го обгръщаха. Дори в профил Джарет забеляза кръговете под очите й — знаеше, че почивката й е била много по-незадоволителна от неговата.
Той се намръщи, когато видя следи от прежулване по китките й. Морскосинята й рокля се бе усукала около нея, единият ръкав бе скъсан на лакътя. Че бедрата й са дълги, можеше да се види където бе отметнала одеялото от себе си. Чорапите й бяха скъсани на няколко места, а по носовете и токовете на ботите й бе полепнала кал.
През нощта или по време на боричкането — Джарет не бе съвсем сигурен точно кога — по-голямата част от косата й се бе изплъзнала от фибите. Сега кестеняви къдри се оплитаха с тъмномедни кичури на бледата й буза. Частица зеленина край ухото й напомняше за множеството плетове, през които се бе прехвърляла. Ако трябваше да се признае истината, тя изглеждаше твърде изтощена.
Но само ако не обръщаше внимание на устните й. А това бе нещо, от което Джарет не можеше да се въздържи. Устните на Рени бяха леко влажни, едва разтворени в съня й и съблазнително пълни. Той откри, че е много заинтригуван от формата на устата й, с леко нацупената си долна устна и чувствено извитата горна. Устните на Мери Рене можеха да накарат един мъж да забрави, че сам се вкарва в неприятности само с мисълта да я целуне.
