Джарет взе чантата си и започна да рови из нея, докато не намери назъбения си нож. Извади го от канията и коленичи до Рени, за да пререже оковите й. Когато Рени се събуди, той бе надвесен над нея, с насочен към ръцете й нож, само на няколко инча от лицето й.
Джарет бе толкова близо до Рени, че почувства гърдите й да се повдигат, когато си пое въздух. Успя да затвори устата й с ръка, преди писъкът й да достигне разклащащи стъклата децибели. Нейната съпротива го принуди да хвърли ножа настрани, за да не я нарани.
Той започна да й говори спокойно:
— Искам да те освободя. Няма защо да пищиш. Няма да те нараня.
Тя не можеше да си поеме дъх. Ръката му покриваше устата и носа й, и натискът спираше притока на въздух. Тя поклати глава и започна да се съпротивлява още по-силно, като се опитваше да се освободи от ръката му. Очите й бяха широко отворени от ужас. Тя дращеше по крака на леглото и възлите се затягаха още по-силно около китките й.
Госпожа Кавано почука на вратата на стаята на Джарет.
— Господин Съливан, вътре ли сте? Търся Рени. Не мога да я открия — тя открехна вратата и промуши глава в отвора, — никъде.
Когато готвачката изпищя, Джарет плъзна ръката си от устата на Рени. Той приседна, поклащайки глава, с поглед, отправен към тавана. Рени вдъхна огромно количество въздух и започна да го ругае така, че и моряк би се изчервил.
Джарет вдигна ножа, хвърли го на леглото и се изправи. Той остави Рени където беше и мина покрай истеричната госпожа Кавано.
— В чикагските кланици крещят малко по-силно — промърмори с отвращение той.
Глава 3
Госпожа Кавано се втурна в стаята веднага щом Джарет излезе.
— Нарани ли те? — коленичи до Рени и я погали по косата. — Какво правеше той? Да не се е побъркал? — тя се прекръсти. — Господи! Как можа майка ти да замине и просто да те остави! Естествено, че не мога да го разбера. Още сега хващам господина за яката и го завеждам в полицията. Повече не те оставям сама с мистър Съливан.
Рени запази спокойствие. Вече й бе станало ясно, че Джарет никога не е имал намерение да й стори нищо лошо. Не че това, което направи, можеше да му се прости, но поне не искаше да я убие.
— Можете ли да ме освободите, мисис Кавано? — попита тя, като посочи завързаните си китки.
Ръката на готвачката се отмести от косата на Рени.
— Какво? О! Разбира се! — Сръчните й пръсти, заякнали от дългогодишното месене на тесто и беленето на картофи, незабавно се заеха с това. — Какво ли не ми мина през ума, когато те видях да лежиш тук, завързана като най-хубавата ми коледна гъска.
Рени леко се засмя на сравнението.
— Ножът, който той остави, е по-подходящ за тази работа каза тя.
Мисис Кавано погледна назъбения нож, а след това и серията възли. Тясното й лице изразяваше несъгласие.
— Имам един сатър, който ще свърши работата с по-голям финес.
Рени не можеше да направи нищо друго, освен да чака. Тя с неудобство усещаше резултата от дейността на определени функции на тялото си, които изискваха да стане веднага. Мисълта, че може би ще трябва да се облекчи точно където лежеше в момента, беше още една причина да замисля бавната и мъчителна смърт на Джарет Съливан.
— Още малко и ще е готово — каза мисис Кавано, насочвайки се към последния възел. — Този човек е истински звяр.
Рени се съгласи:
— Чудовище.
— Луд.
— Кретен.
Мисис Кавано кимна.
— Макар че е красив, няма ли да признаеш?
Внезапно ръцете на Рени се освободиха. Тя се подпря на леглото, за да се изправи, и позволи на готвачката внимателно да масажира китките й.
— Какво общо има външността му? — заяви тя. — Поведението му е осъдително.
— О, да — бързо каза готвачката. — За това няма извинение, разбира се. Само казвах, че има доста хубаво тяло. — И като се направи, че не вижда киселата физиономия на Рени, мисис Кавано й помогна да застане на крака. — Сега ще извикам полицията. Майка ти ми каза, че този мъж се е заклел да те защищава. Мисля, че сега тя би пожелала да го освободи.
— Определено ще иска — каза разгорещено Рени. — Ще поиска да го види в затвора.
Мисис Кавано съпроводи Рени до стаята й, помогна й да се изкъпе, а след това слезе долу да потърси съпруга си. Изведнъж й просветна, че през целия й двадесет и четиригодишен живот, а тя го бе анализирала от самото му начало, нито една от ситуациите, в които се бе оказвала Рени, никога не е била толкова еднозначна, колкото изглеждаше тази, в която бе попаднала сега. Тя внезапно взе друго решение и като остави мистър Кавано да се занимава с градината в страничния двор, тръгна да търси мистър Съливан.
Подмамена от миризмата на хляб, който се пече, и бекон, който се пържи, Рени слезе в кухнята. Мисис Кавано стоеше пред голямата желязна печка, бъркаше яйца и наглеждаше идеално кръглите палачинки, които набъбваха и се зачервяваха в тигана.
— Всичко мирише прекрасно — каза Рени. Тя прекоси кухнята, застана до готвачката и я прегърна през крехките рамене. — Мога ли да помогна нещо?
— Сложила съм кафето. Можеш да погледнеш дали е готово.
Рени се усмихна, без изобщо да се изненада, че бе помолена да свърши толкова просто нещо. Мисис Кавано винаги ставаше подозрителна, когато Рени искаше да помага в кухнята.
— Знаете ли, мисис Кавано, все някой ден трябва да се науча да готвя.
— Не и в моята кухня.
Рени въздъхна, като погледна към неизменната престилка на готвачката. Въпреки че мисис Кавано работеше вече час, по престилката й нямаше нито едно петно, на масата нямаше нищо, мивката бе празна, а подът — чист. А пък Рени създаваше безпорядък дори и когато пълнеше солниците.
— Всъщност — каза готвачката, — по-добре се отдалечи от печката, преди да си се изгорила. — Тъкмо изрече това и капка мазнина пръсна от тигана и се залепи върху ръката на Рени. — Ето! Видя ли? Омръзна ми от теб. Сложи ръката си под студена вода и върви да седнеш на масата. Не мога да готвя и да дебна каква беля ще стане, докато си наоколо.
Рени със смях направи каквото й бе казано.
— Мистър Кавано отиде ли в полицията?
— За всичко сме се погрижили.
Рени се изненада. Не бе чула никакъв шум. Изглеждаше нетипично за Джарет да напусне къщата, без да протестира по някакъв начин.
— Не е вадил пистолет, нали?
Мисис Кавано поклати глава. Тя обърна палачинката с едно движение на китката и се върна към бъркането на яйцата.
— Почти очаквах, че може да го стори.
— Добре, но не е.
Рени долови нотка на нетърпение в гласа на готвачката. Сега забеляза, че движенията на мисис Кавано са твърде сковани и много добре контролирани. Тя като че ли атакуваше храната, като че ли харпунираше
