бекона и катапултираше палачинките. Извади поднос, добави две чинии, натрупа палачинките в едната и сложи яйцата и бекона в другата. Постави една чаша на подноса, напълни я с горещо черно кафе, огледа това, което бе сътворила, и положи подноса на плота.
Рени се ококори, като видя планината от храна. Тя вдигна и двете си ръце и поклати глава.
— Едва ли бих могла да изям толкова.
— Аз и не очаквам това — каза енергично мисис Кавано. — За теб има чай в каната и две топли кифлички във фурната. Това е за мистър Съливан.
Рени не се затрудни да разгадае недвусмисленото кимване и усмивката на готвачката. И двете ясно казваха: „Точно така“. Онемяла, тя проследи как мисис Кавано излиза от кухнята.
Джарет отмести вестник „Кроникъл“, който четеше, когато мисис Кавано влезе в трапезарията. Той реагира подобно на Рени, когато видя порциите, приготвени за него.
— Мисля, че малко надценявате апетита ми — й каза той.
— Хайде, не говорете глупости — каза тя, като остави подноса. — Не мога да си представя, че мъж като вас няма нужда от нещо след нощ като тази.
Джарет разгъна салфетката си и я сложи на скута си. Под взора на мисис Кавано той се захвана с храната, която тя постави пред него.
— И каква точно е била нощта? — попита Рени от вратата. Бузите й горяха и бе свила ръце в юмруци. — Какво казахте, мисис Кавано?
Джарет се надигна леко, посочи стола в ъгъла от дясната си страна и продължи да яде. Като погледна тревожно към Джарет и Рени, мисис Кавано побърза да излезе. Рени мушна стиснатите си до бяло юмруци в джобовете на гълъбовосивата си дневна рокля.
— Тя се канеше да изпрати съпруга си в полицията — каза Рени. Гласът й не звучеше съвсем като нейния. Беше станал твърд и чуплив като карамелизирана захар от силата на гнева й. Но тя не си даваше сметка, че чувствата й тотално са сбъркали адреса, насочени не към мисис Кавано, а към Джарет.
— Може би го е изпратила — каза безгрижно Джарет. Очите му шареха по сгънатия вестник до чинията му. Той се зачете в една свежо написана история за някакво убийство в Боъри.
Рени стигна до масата.
— Престанете. Много добре знаете, че се преструвате, че четете, за да избегнете въпросите ми.
Измина известно време, преди Джарет, погълнат от заниманието си, да вдигне поглед.
— Извинете. Казвахте, че…
— Вие нарочно постъпвате така — каза тя с обвиняващ поглед. — Никой не може да лази по нервите на хората така, освен ако не го прави нарочно.
Джарет се замисли над това.
— Наистина ли? Намирам, че това е общ ръководен принцип.
Рени ритна стола до него и седна тежко. Извади ръце от джобовете и се вкопчи в изящно изрязаните облегалки. Една малка част от нея признаваше, че в момента се бори не толкова с Джарет, колкото с напушващия я смях. Противоположните емоции не й се отразяваха добре. Тя обичаше нещата да са ясно очертани, подредени и класифицирани. Веселието и гневът не бяха в една и съща папка.
— Какво казахте на мисис Кавано? — попита отново тя.
— Истината. — Джарет й предложи парченце хрупкав бекон. — Вземете си чиния и се присъединете към мен.
Рени прие бекона, но поклати глава в отговор на предложението му.
— Коя истина? — попита тя.
— Колко истини може да има? Това е твърде тежък философски въпрос, нали? — Той вдигна чашата с кафето си, като я държеше между дланите си, и се престори на дълбоко замислен.
Рени подтисна порива да залее с горещо кафе гърдите му.
— Губя търпение с вас, мистър Съливан.
Той кимна.
— Тогава сме в едно и също положение. — Той си сръбна кафе, остави чашата и си бодна от яйцата. — Казах на мисис Кавано какво точно се случи през нощта — нито повече, нито по-малко. Много интересно: малко след три часа сутринта тя и съпругът й се събудили от кучешкия лай, огласяващ квартала. Това, което е преживяла, бе достатъчно да потвърди думите ми. Тя прекрасно разбра защо бях принуден да… ви… — той спря. Лека усмивка пробяга по лицето му. — Да ви вържа като коледна гъска, мисля, че тя се изрази по този начин.
Рени си гризна от бекона и погледна твърдо Джарет.
— Трябва да ви е доставило удоволствие да чуете това.
— Това беше интересна гледна точка. Аз го бях сравнил със завързването на теле, разбирате ли, и затова можах да оценя по достойнство становището на мисис Кавано.
Тя бе благодарна, че вече е преглътнала, защото иначе щеше да се задави.
— Искам да се видя с Холис днес — каза тя с равен, безизразен глас. — Това може ли да бъде уредено?
— Не казах ли вече, че ще се заема с това?
— Не ви познавам толкова добре, за да знам, че сте човек, който държи на думата си.
Цялото му чувство за хумор го напусна. Блестящите му сапфирени очи потъмняха и станаха студени. Чертите на лицето му се изопнаха и той доби мрачно, сериозно изражение. Единствено челюстта му леко помръдваше.
— Мисля, че лъжете, мис Денъхи. Единственото нещо, което със сигурност знаете за мен, е, че държа на думата си. — Той задържа погледа си върху нея и сякаш я пронизваше; след това каза тихо: — А сега ме извинете.
Когато той не стана, а продължи да яде, Рени разбра, че е била отпратена. Устните й се разтвориха, след това се затвориха. Бе твърде слисана, за да реагира. Рени се изправи рязко, отблъсна стола от масата и отиде да търси спасение в собствената си стая.
Рени не можа да се съсредоточи върху книгата, която си избра за четене. Мислите й неизменно се връщаха към коментара, който Джарет направи в трапезарията. Тонът му бе почти заплашителен, като че ли я предупреждаваше да не му противоречи. Сама в стаята си, свита като детенце в голямото, удобно кресло, Рени почувства, че не бе приела предизвикателството в гласа на Джарет, а бе избягала от него.
Откъде можеше да знае, че той е от хората, които спазват обещанията си? Въз основа на какви факти? Той никога не бе поемал ангажимент към нея. Този мъж се занимаваше с преследване на престъпници, обявени за издирване срещу възнаграждение. И ако това не говореше за човек с изключително чувство за независимост и безразсъдство… Какво от това, че временно е заместник-шериф? Той вероятно дори не е положил клетва. Не бе обвързан с никакви обещания, доколкото можеше да прецени.
Той я пазеше заради сестра й, но…
Рени бавно затвори книгата. За по-малко от денонощие, откакто се познаваха, Джарет Съливан бе осуетил сватбата й, бе я следвал по петите от съда до вкъщи, бе я преследвал цели три пресечки в Манхатън посред нощ и я бе завързал за леглото си.
Рени остави книгата и се изправи. Оправи гънките на роклята около хълбоците си, прикрепи здраво една непокорна къдрица зад ухото си и тръгна надолу, за да се помири с Джарет.
Той се намираше в предния салон, изтегнат в едно широко кресло — единият му крак небрежно преметнат през страничната облегалка, а другият — опънат на една табуретка. Когато видя Рени, той прибра прилично краката си и се изправи.
Тя му направи знак да седне отново.
— Изглеждахте дълбоко замислен — каза тя. — Не исках да ви безпокоя.
Тъй като Джарет мислеше за нея и потокът на мисълта му го бе обезпокоил, струваше му се, че няма значение какви са били намеренията й. Той прокара пръсти през тъмнорусата си коса, докато сядаше.
— Мистър Кавано вече отиде да доведе годеника ви.
Деликатната ръка на Рени проследи извитата облегалка на канапето, когато минаваше зад него.
— Не дойдох тук за това, но все пак ви благодаря. Радвам се на възможността да говоря с Холис. — Тя
