Нат Хюстън? Но той сам ми каза.
Рени въздъхна. Твърде много неща й се изясниха. Джарет бе сплашил Холис — един човек, който трудно може да бъде уплашен — не с това, че е носил пистолет, а с това, че е използвал репутацията на друг човек. Тя допи напитката си и постави чашата на покривчицата в края на масата.
— Името му е Джарет Съливан. Заместник е на Итън Стоун. Нали знаеш, това е шерифът, който спаси живота на Майкъл.
— И който е баща на бебето на Майкъл — добави той.
Рени предпочете да пренебрегне самодоволния му и твърде превзет тон.
— Мистър Съливан е пътувал заедно с шерифа Стоун на изток, за да открият Хюстън и Ди Кели. Плановете му малко се променили, когато татко му съобщил, че Майкъл има близначка. Той поел ангажимента да ме защитава като нещо, което се подразбира.
— Но това трябва да е моя работа.
— Точно така мисля и аз. И така щеше да стане, ако не беше се намесил Джей Мак.
Холис поклати глава.
— Не мога да разбера баща ти. Той приема много добре работата ми, цени мнението и приноса ми, отнася се с мен като със собствен син. Защо не иска да се омъжа за дъщеря му?
— Наумил си е, че не ми подхождаш — каза Рени. Не искаше да обиди Холис с обвинението, че преследва парите й. — А ти познаваш Джей Мак. Няма изгледи да промени скоро решението си. Можем да чакаме, докато се откаже, или да се оженим на своя глава. — Тя погледна към Холис с очакване.
— На своя глава — каза без колебание той. Отговорът му предизвика една от необикновените и красиви усмивки на Рени, която смекчи изопнатите й изнервени черти. Но тази усмивка изчезна при следващите му думи: — Когато му дойде времето.
— Какво искаш да кажеш?
— Рени, бъди сериозна. Доколкото знам, семейството ти дори не е тук.
— Майкъл и Мери Франсис още са в града. Татко отведе всички останали в провинцията.
— И така ли искаш да се омъжиш? Зад гърба му, като че ли вършим престъпление?
— Не, но…
— Не помисли ли за моите родители? Знаеш, че аз дори по рано бих ти предложил това, ако не се съобразявах с тях. Мама лежи на легло с мигрена, а татко е почти апоплектик. Те бяха много разстроени от вчерашните събития, да не кажи уплашени.
Рени сведе глава, унизена от степента на собствения си егоизъм.
— Извинявай, Холис, но просто аз…
— Знам — каза открито той. — Аз също искам да се оженим. Чувствата ми към теб не са се променили. Вярваш ми, нали?
Тя се вгледа в лицето му. Не можеше да се отрече, че е привлекателен мъж, но Рени търсеше нещо зад красивите му черти. Тя искаше стабилност и сигурност. Нямаше значение, че той не караше сърцето й да спира. Тя не се омъжваше по любов и подозираше в същото и Холис.
— Вярвам ти — меко каза тя.
Той се наведе и я целуна по бузата. Рени се обърна така, че устните му докоснаха нейните. Затвори очи, когато Холис прие устните й. Той разположи устните си върху нейните и постепенно увеличаваше натиска. Едната му ръка се плъзна към кръста й, за да я придържа, докато ръцете й обгърнаха врата му. Устата й се отвори под неговата. Тя почувства мустаците и бакенбардите му да драскат кожата й. Не беше неприятно.
— Простете.
Отначало Рени помисли, че Холис се извинява. След това мислено отбеляза тембъра и нюанса на този глас. Въпреки че Холис се отдръпна незабавно, Рени нарочно се забави да спали ръцете си от врата му. Тя погледна през рамо към отворената врата.
— Холис, това е мистър Съливан. Не допускай ленивата му усмивка да те заблуди. Това, че той се намира в този момент тук, доказва, че усеща времето като швейцарски часовник.
Джарет влезе бавно в стаята и подаде ръка на Холис.
— Мистър Банкс. Добре е, че ви виждам отново. Не изглеждате по-зле след срещата си с Нат Хюстън.
Холис не видя нищо смешно в това. Той остана седнал и се направи, че не забелязва ръката на Джарет.
— Трябваше да ми кажете кой сте.
Джарет повдигна леко вежди.
— Мислех, че съм ви казал. Всъщност, струва ми се… — той замлъкна, понеже очите на Рени станаха по-тревожни. „Дали е честно? — запита се той. — Да й съобщя ли всяка подробност от разговора си с годеника й, или да позволя на Холис да тушира срещата със собствената си версия за истината? Холис иска да вярва, че съм Нат Хюстън, за да направи поражението си по-малко противно за Рени.“
— Да? — попита Рени.
— Нищо.
Тя се поотпусна.
— Вече казах на Холис, че Джей Мак ви е предложил много пари, за да направите това.
Холис кимна. Той извади от джоба на жилетката си тънка пура и я предложи на Джарет. Когато той не я прие, подряза я и я запали за себе си. Вдъхна дълбоко и издуха облаче дим над главата си.
— Разбираемо е, че човек като вас може да се повлияе от толкова пари.
Джарет просто се взираше в Холис със стиснати устни и знаещи очи. „А ти — искаше да попита той. — Продаде се само за хиляда и двеста.“
Рени намери един пепелник за Холис и му го донесе. Тя позвъни на мисис Кавано да донесе чай и съобщи на готвачката, че за обяд ще бъдат трима.
— Наистина ли беше необходимо да ударите Холис? — попита тя, когато се върна на канапето.
— Да — каза Джарет без угризение. — Така мислех. — Погледна към Холис: — Тази случка не ви навреди, нали?
— Не бих казал, мистър Съливан — отговори Холис. Той сложи ръка върху ръката на Рени и я потупа бавно и с определено чувство за собственост. — Днес Мери Рене щеше да ми бъде съпруга.
„А вместо това — искаше да каже Джарет — тя спа с мен миналата нощ.“ Нещо от мислите му трябва да беше достигнало до Рени, защото той видя как тя пребледня.
— Очевидно неизбежното просто е отложено — каза любезно той.
— Вие сте подслушвали — обвини го Рени.
— Нищо подобно — каза той. — Но всеки, който ви види, ще си направи същото заключение. Толкова влюбена двойка едва ли ще позволи нещо като възражението на татко да й се изправи на пътя.
„Той лъже — искаше да каже Рени на Холис. — Не вярвай на нищо.“ Тя отправи най-неискрената си усмивка към Джарет.
— Що се отнася до мен — продължи той, — беше ми платено да попреча на една сватба, а не на цяла поредица от сватби.
Холис кимна.
— Тогава нямаме основание да очакваме и по-нататъшната ви намеса.
— Това е факт — провлечено каза Джарет. В този момент пристигна мисис Кавано с чая. Джарет се възползва от прекъсването, за да се ухили злобно на Рени. В отговор тя, изглежда, бе готова да залее скута му с горещ чай.
Холис угаси пурата си.
— Кажете ми, мистър Съливан, колко можем да очакваме, че ще се проточи тази работа с Нат Хюстън?
— Не може да се каже. Няколко дни, седмица, около месец.
— Един месец! — каза Рени.
Джарет сви рамене.
— Възможно е. Не може да се очисти разбойника, ако не се знае къде му е леговището.
Холис вдигна чашата си.
