малко търговско предприятие, което се провали за няколко месеца. След това опитаха в селското стопанство, но баща ми мразеше тази работа. Майка ми имаше малко спестявания от учителстването си, които баща ми не й разреши да похарчи. Накрая тя го убеди, че трябва да опитат в животновъдството. И това се хареса и на двамата. А и се справяха добре.
„Той се гордее с наследството си — помисли си тя, — гордее се с ценностите, в които са го възпитали, с етичността, в която е живял, с любовта, никога не поставяна под съмнение.“
— Мислите ли някой ден и вие да се занимавате с животновъдство? — попита тя.
— Мисля по този въпрос от време на време. Начинът, по който той изрече тези думи, подсказа на Рени, че темата е приключена, като че ли бъдещето му не подлежеше на обсъждане. „Какъв ли ще е този човек, който няма мечта?“ — почуди се Рени.
Джарет се нахрани и Рени започна да раздига масата.
— Сложил съм нова ключалка на вратата ти.
Рени осъзна, че в продължение на около половин час тя се бе самозалъгвала с мисълта, че Джарет Съливан не е неин пазач. Те бяха вечеряли заедно, бяха разговаряли и се бяха смели малко. Напрежението бе изчезнало, смълчаванията не бяха мъчителни, общуването бе приятно. Можеха спокойно да бъдат двама души, които възстановяват старо приятелство или току-що запознати, които търсят сходство.
Това е било измама. Тя вече го знаеше. Рени нямаше кого другиго да обвини освен себе си.
— С каква цел? — попита тя.
Джарет се изправи, взе чиниите от треперещите й ръце и ги пренесе до мивката. Започна да отстранява остатъците от храната.
— Не мисля, че би искала и довечера да спиш на пода.
— Не искам. — Тя го последва до мивката. — Но какво общо има между двете неща?
— Опасявам се, че без тази ключалка няма да имай никакъв избор. — Той започна да пълни с вода умивалника. — След лудориите от миналата нощ сигурно не вярваш, че отново ще ти се доверя, нали?
Рени пусна сапунени люспици във водата и бързо ги завъртя с ръка, за да се разтворят и да се появи пяна. Започна да хвърля приборите вътре, като почти улучваше ръцете на Джарет. Усмихна се със сладка неискреност, когато той се опита да се отдръпне.
— Предполагам, че за посещение при сестра ми тази вечер не може и да се говори.
— Това би било едно вярно предположение.
— А да донеса книжата си от офиса?
— Също.
— Да чета в стаята си?
— Разбира се.
— Какво ще кажете, ако се напия?
Той се изсмя:
— Това е нещо, което бих искал да видя.
— Повярвайте ми, мистър Съливан, не бих го направила за ваше забавление.
Джарет взе една кърпа и започна да подсушава чиниите.
Рени никога не бе виждала мъж да помага при миенето на чинии. Мистър Кавано никога не помагаше на жена си. Джей Мак не би го и помислил. Тя се съмняваше, че Холис щеше на знае какво да направи с кухненската кърпа, ако тя замислеше нещо такова. Помощта на Джарет бе в такова противоречие с очакванията й, че гледката, която той представляваше, почти накара Рени да забрави колко бе раздразнена.
— Смятате да ме заключите вътре ли? — попита тя.
— Хммм.
— Ами ако стане пожар?
„Повярвай й, за да ти докара беля на главата“ — помисли си той и каза:
— Няма да има. — Той мушна една чиния в бюфета и взе част от приборите. — Слушай, ако това толкова те тревожи, можеш да легнеш на леглото, а аз ще бъда на пода.
— Да се отнеса така с един гост? — попита тя. — Не искам дори да си го помисля.
Те довършиха остатъка от заниманието си в тишина. Когато приключиха, Джарет се извини и се оттегли в библиотеката, като периодично проверяваше местонахождението на Рени. Рени остана в кухнята и започна да работи на изподрасканата маса — мястото на толкова много нежни закачки със сестрите й, докато растяха. Тя бе разгънала картата на Колорадо пред себе си и плановете на една наклонена магистрална линия от Денвър до Куинс Пойнт. Североизточните железници бавно надрастваха името си, като се придвижваха в нови направления Беше добре да си част от тях и разстройващо, че не можеш да направиш повече за тях.
В десет часа тя затвори книгите си, сгъна картите и извади всички моливи, заблудени и изгубени в косата й. Протегна се и завъртя врата си на триста и шестдесет градуса, защото се бе схванала. Рени си пое няколко пъти дълбоко въздух, успокои нервите си въпреки изгарящото я нетърпение, стана от масата и направи кафе. В десет и двадесет минути тя вече го поднасяше на Джарет.
— Ти няма ли да пиеш? — попита той, като взе чашата, която тя му предложи.
— Разбира се. — Тя вдигна чашата си в насмешлива наздравица, отпи глътка, след това я върна на подноса. — Четете ли? — попита тя, като наблюдаваше как Джарет сръбва от питието си. Рени се наведе и взе книгата, която лежеше до стола му. — Джон Стюарт Мил, „За покорството на жените“. — Тя го погледна особено. — Да не би да е една от любимите ви книги?
Той поклати глава.
— Мислех, че може да е една от твоите. Често е прелиствана.
— Всъщност аз харесвам Мил, харесвам и какво казва за жените; но ако книгата е често прелиствана, то е защото Мери Франсис и Майкъл я знаят наизуст. — Тя отнесе книгата до рафтовете и я мушна на мястото й. — Ето и неговото „Есе за свободата“. Чели ли сте това?
— Няколко пъти.
Рени се отдръпна от стената с книгите.
— Извинете, вие не бяхте свършили с тази книга, нали? Но ми се стори, че сте приключили, когато влязох.
— Да, бях приключил. — Той посочи чашата й на подноса. — Кафето ти изстива. Аз почти изпих своето.
— Искате ли още? Може би трябваше да донеса цялата кана.
— Всичко е наред. Но допий най-напред своето.
Рени седна на стола с висока облегалка срещу него. Тя имаше мили спомени как седи по същия начин с Джей Мак. Той пиеше ирландско кафе, а тя — горещо какао. И двамата имаха мустаци от разбита сметана, Джей Мак говореше за железниците, а тя попиваше всяка дума. Понякога, независимо от най-доброто й желание, тя заспиваше, сгушена в креслото си, а той я отнасяше в леглото.
Джарет хвана празната чаша на Рени точно преди да падне на пода. Той взе чинийката от другата й ръка, сложи внимателно чашката върху нея и ги отмести. Миглите на Рени бяха извити в тъмно ветрило върху бледата й кожа. Изгарящите цветове на косата й бяха укротени от мъжделивата светлина в библиотеката. Без да знае какво се кани да нрави, Джарет плъзна пръсти по слепоочията й и ги зарови в косата й. Тя не помръдна.
— Следващия път, когато сложиш нещо в питието ми, Мери Рене, трябва да внимаваш да не сменя чашите.
Джарет се наведе, провря ръце под неподвижното тяло на Рени и я вдигна към гърдите си. Като се стараеше да не я тръска, той я отнесе до стаята й и я положи в леглото.
Глава 4
Рени се прозина. Протегна се лениво и се сгуши отново под дебелия юрган, въпреки че се опитваше да се отърси от остатъците от съня. Беше късно — разбра това от начина, по който слънчевата светлина изпълваше стаята й, но не й се искаше да стане. Раздвижи палци. Обърна се на една страна. И видя Джарет Съливан.
