заобиколи канапето, поколеба се и после седна. Когато погледна към Джарет, разбра, че той не я гледа с очакване, както се бе надявала, а с подозрение. Почувства, че я залива раздразнение. — Всъщност дойдох, за да ви освободя от обещанието ви.
Едната му вежда се повдигна.
— О?
— Да — забързано продължи тя. — Обещанието ви да ме пазите. Това е, нали? Имам предвид, че именно затова трябваше да предполагам, че сте човек, който държи на думата си. Вие сте се заклели да ме пазите и вие… вие го правите. — Тя изчака, като мислеше, че той може да каже нещо. Но красивите му черти останаха безучастни. — Наистина това е достойно за възхищение. Трябваше да го забележа по-рано. Вместо това аз само се ядосвах от вмешателството ви. Мисля, че трябва да обсъдим спокойно това и да стигнем до компромис.
— Разбирам.
Тя се усмихна насърчително.
— Наистина ли? Това е добре като начало.
Той поклати глава.
— Не. Това е краят. Не съм давал обещание на вас, госпожице Денъхи. Най-напред обещах на Итън, след това — на баща ви и накрая — на сестра ви. Изпълнявам служебния си дълг, за което съм се заклел, когато станах заместник на Итън.
— Но аз не искам да сте край мен.
— Знам — каза тихо той. — Но запитвали ли сте се защо не искате?
Тя се напрегна, когато забеляза, че предизвикателството се връща в гласа му, този път спокойно и проучващо.
— Аз… вие…
— Да?
Рени се изправи, вече развълнувана. На пръв поглед думите му бяха съвсем ясни и лесни за разбиране, но имаше някакъв подтекст, който трудно можеше да бъде определен. Погледът й се разшири, Джарет го улови и не го изпусна, докато ставаше от креслото и се приближаваше към нея. Изведнъж Рени откри, че се затруднява да си поема въздух. Сърцето й биеше твърде шумно, пръстите й мачкаха тъканта на роклята й. Тя искаше да отстъпи, но вместо това не помръдна.
Джарет спря едва когато надвеси лице над нейното, а гърдите му почти я докосваха.
— Бих могъл да ви кажа защо това не ви харесва — каза бавно той. — Но няма да ми повярвате. Бих могъл и да ви покажа, но обещанието, което съм дал, онова, което мисля, че не разбирате, не ми позволява.
Рени поклати едва забележимо глава. Погледът й не се откъсваше от неговия. Гласът й се превърна в шепот:
— Говорите със загадки.
— Аз не мисля така. — Той наведе леко глава. Бе достатъчно близо, за да забележи, че дъхът на Рени секна. За секунда погледът му попадна върху устните й.
След това рязко се отдръпна.
— Имате гости, мис Денъхи — любезно каза той, все едно в гласа му никога не бяха се прокрадвали заплашителни нотки. — Годеникът ви пристига.
Рени се почувства така, сякаш падаше в дълбок, тъмен кладенец, и то само за да бъде сграбчена от същия човек, който я бе блъснал в него.
— Вие сте кучи син, мистър Съливан.
Джарет реагира с лека усмивка.
Рени премина бързо покрай него и като събра парчетата от счупената си самоувереност, отиде да посрещне Холис в антрето. Как ли Джарет бе разбрал, че Холис пристига, когато тя не бе чула нищо освен туптенето на сърцето си?
Холис подаваше палтото си на мистър Кавано. По-възрастният човек се оттегли, когато Рени протегна ръце към годеника си.
— Рени! — Холис я взе в прегръдката си и я притисна. — Господи, така се зарадвах, че се обади! Четох вестниците тази сутрин… Не знаех какво да мисля. Мислех, че ще бъде споменато нещо за Нат Хюстън и за провалената ни сватба.
Рени се отдръпна, перестите й вежди бяха страховито сключени:
— Чел си вестника, за да видиш дали е споменато нашето сватбено фиаско? — каза ужасена тя. — Вече минава десет. Не ти ли дойде наум да дойдеш тук? Да видиш добре ли съм, да разбереш сам какво става.
Холис постави ръце на раменете на Рени. Дланите му се плъзнаха надолу по ръцете й, докато обхванаха китките й. Той я разтърси лекичко, покровителствено.
— Рени, Рени. Какво се е случило? Поведението ти е съвсем необичайно. — Опита се да я въведе в салона, но тя се измъкна от ръцете му. Той видя потръпването й и погледна към китките й. Охлузванията точно под края на маншетите се виждаха съвсем ясно.
— Аз ли ти причиних това? — попита той.
От широко отворените смарагдови очи на Рени внезапно потекоха сълзи. Фигурата на Холис блесна пред нея. Това, че прояви такава загриженост и страх от своята сила, дълбоко развълнува Рени. След малко тя си позволи да се сгуши до широките му силни рамене. Този силен мъж, едро скроен и с широко, привлекателно лице, можеше да бъде страшен и заплашителен, когато го предизвикват, но никога не би я наранил.
Холис лекичко я потупа по гърба, доволен, че светът му отново е цял. Той нежно я подбутна към салона, настани я на канапето и й наля малка чашка шери.
— Много е рано за това — каза тя, когато той й подаде чашата.
— Глупости. Това ще те успокои.
Той седна до нея и забеляза, че влажните й очи оглеждат стаята.
— Търсиш ли нещо? — попита той.
Рени се засмя повече от облекчение, че Джарет Съливан не се спотайва някъде в салона.
— Не, няма нищо. Може ли да ми дадеш кърпичката си?
Това, че Рени, изглежда, никога нямаше носна кърпа, беше източник на известно раздразнение за Холис. Но при тези обстоятелства той си помисли, че ще е по-добре да не подхваща пак тази тема.
— Разбира се — каза той, като й я подаде.
Тя избърса сълзите си и я затъкна в маншета си. Холис знаеше, че повече няма да види кърпичката си.
— Кажи ми какво става. Мистър Кавано ми каза само, че искаш да ме видиш. Не можах да го накарам дори да ми каже как си.
— Аз съм добре, Холис. — Тя отпи от шерито. — Може би съм малко объркана. Всъщност — повече от малко. Не знам какво се случи вчера. Защо се съгласи да бъде отложена сватбата?
Холис изглеждаше здравата ядосан. Веждите му, тъмно-шоколадови като очите му, се повдигнаха високомерно.
— Кой ти каза, че съм се съгласил? Хюстън трябваше да насочи пистолета си към мен, за да разбера, че наистина иска сватбената церемония да се прекрати. — Той сложи ръката на Рени на тила си. Цицината все още се напипваше. — Струва ми се, че имах късмета да се размина само с това. Този човек искаше да ме убие.
— Той те е ударил с пистолета си? — попита тя.
— Не мислиш ли, че това е достатъчно основание за отлагането на сватбата?
— Не знам какво да мисля. Никой нищо не ми каза. Аз припаднах в църквата. Два пъти. Чак и на мен не ми се вярва.
— Не е трябвало да се срещаш с Нат Хюстън без мен — каза Холис.
Рени се намръщи.
— За втори път споменаваш Хюстън. Той не е тук. Поне никой не знае със сигурност. Мистър Съливан те е ударил. Татко му е платил десет хиляди долара, за да прекрати сватбената церемония.
— Десет хиляди! — По лицето на Холис изби гъста червенина. — Искаш да кажеш, че човекът не е бил
