— Наистина ли е необходимо да стоите тук, докато очаквате този… ъ-ъ-ъ… разбойник? — Сръбна си чай. — Искам да кажа, че не е твърде прилично, нали?
— Никой не знае, че той е тук, Холис — каза Рени. Тя прехапа долната си устна, както лъжеше, защото си спомни срещата с Лоуган Маршал. Подчертано избягвайки Джарет, тя добави: — С изключение на мистър и мисис Кавано.
— Да, но те живеят в отделна сграда.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя, като се наежи. — Че може да стане нещо нередно, докато мистър Съливан е тук?
— Не, разбира се, че не — бързо каза Холис. — Не, не си мисля това. Никога. — Той отново потупа ръката й. — Но трябва да внимаваш никой да не разбере какви са обстоятелствата около присъствието му тук. Мисля за доброто ти име.
„И за своето“ — помисли си Джарет. Холис не искаше да се разчуе из хайлайфа, че годеницата му е под покровителството на друг мъж.
— Казах ти, Холис — каза Рени, — никой не знае, че той е тук.
— Рени — търпеливо каза Холис, — той прекъсна сватбената ни церемония. Гостите ни го видяха да минава през църквата. Той ме удари с пистолета си и изчезна. Мери Франсис поднесе извиненията си на събралото се множество, но обяснението й не беше много добре подготвено. Честно казано, сега сме в устата на целия град.
— Мисля, че ще е по-точно, ако кажем — каза Джарет, — че не много хора знаят, че Рени все още е тук. Вярвам, че сестра й е накарала хората да мислят, че Рени заминава. И, докато тя не излезе от къщата, никой няма да има основание да се усъмни в това. Когато Нат Хюстън бъде заловен, вие двамата можете, ако решите, да демонстрирате сдобряването си пред хората. Но дотогава безопасността й зависи от това да е добре изолирана. — Той замълча. — А репутацията й зависи от нашата дискретност.
Холис се обърна към Рени:
— Разбираш, че щях да се чувствам по-добре, ако беше при мен. Напълно съм способен и сам да те защитя.
— Знам — каза тя.
— Тогава удовлетворява ли те това положение? — попита той.
— Не особено. Ако Майкъл не бе останала в града, аз бих се присъединила към останалите от семейството си. Но аз нямам голям избор, Холис. Трябва да бъда тук. Дори да не мога нищо да направя за нея, поне ще знам, че не съм я изоставила. Тя би направила същото за мен.
Холис разбра, че този отговор би трябвало да го задоволи. Но това не му допадаше.
— И какво? Да продължа да ходя на работа, като че ли всичко е наред?
— Всичко е наред. Не те лъжа. — Рени допи чая си. — Наистина не държа да говорим повече за това пред мистър Съливан. — Тя погледна пронизващо Джарет, но той само отпи от чая си и се усмихна любезно. — Ще поговорим отново насаме.
След няколко минути влезе мисис Кавано и Рени, която не можеше да измисли безопасни теми за разговор, й беше благодарна за това. Обядът вървеше гладко. Между супата, салатата и печеното с картофи, Рени говореше с Холис на професионални теми, само за да не се включи в разговора и Джарет. С крайчеца на окото си забеляза, че той изглеждаше повече развеселен, отколкото засегнат от машинациите й.
— Би трябвало да ме оставите да поговоря насаме с него — каза тя, след като Холис си тръгна. — Знаехте, че искам.
— О, значи сте забелязали, че обядвах с вас?
Рени изкриви устни с възмущение.
— Как да не съм? Вие сърбахте толкова шумно супата си, че съм изненадана, че още никой от съседите не се е оплакал.
Той се ухили.
— Значи сте забелязали и това?
Тя го изгледа кръвнишки. Доколкото можеше да прецени, Джарет Съливан нямаше капка съвест.
Той я съпроводи от антрето обратно до предния салон.
— Всъщност, Рени, бих казал, че нищо добро нямаше да излезе от един разговор насаме с Холис.
Рени не си направи труда да го порицае отново заради фамилиарниченето му.
— Какво имате предвид?
— Ти щеше да се опиташ да го убедиш да си пристанете, нали?
Тя мина в настъпление:
— Откъде ви идват на ум тези идеи?
За Джарет нямаше значение дали тя ще признае, или ще отрече това, той беше доволен, че си е направил вярно заключение.
— Не мисля, че Холис би се съгласил. Изглежда, той иска одобрението на цялото ти семейство. В края на краищата, къде е изгодата, ако спечели дъщерята на Джей Мак и загуби Североизточните железници? А ти имаш нужда от сегашното му положение, нали?
— Какво трябва да означава това?
— Не изложих ли същината? — Джарет рошеше с пръсти косата си, докато обмисляше това, което бе чул. — От разговора ви на обед излиза, че това, което най-много ти харесва у Холис, е свързано със степента на влияние, която той притежава сега в компанията на баща ти.
— Както обикновено, вие не знаете за какво говорите.
— Не знам ли? — Той отиде до прозореца и дръпна завесите. Провери улицата за нещо необичайно — кола или пешеходец, които да не подхождат на квартала. Всичко изглеждаше както трябва. Той се обърна към Рени:
— Във всеки случай ще бъде облекчение за мен, ако греша. Ако искаше да се омъжиш, щеше да означава пак да те пазя, но не само от Нат Хюстън, а и от самата теб. — Той й кимна леко и любезно се усмихна. — С твое позволение, имам да обезопасявам няколко врати и прозореца. Мистър Кавано ще ми помогне.
Несигурна, Рени бавно седна. Този мъж почти можеше да чете мислите й. Но той не бе разбрал всичко. Дразнеше я с това, че мисли, че тя иска да се омъжи за Холис Банкс заради амбициите си. Рени можеше само да си представя какво би направил той, ако само подозираше за другите причини.
Погледът й попадна върху недопушената пура, която Холис бе оставил в пепелника от оловен кристал. Майкъл пушеше цигари, но Рени никога не бе опитвала. Тя взе пурата и я разтърка между палеца и показалеца си. Пушейки, Майкъл изразяваше пренебрежението си към условностите в обществото. А също и с това, че работеше в „Кроникъл“ като първата му жена-репортер. Рени никога не бе изпитвала желание да пише. Тя искаше да ръководи железница.
Рени вдигна тънката пура към устните си и със свободната си ръка драсна клечка кибрит. Дръпна бавно, разнесе дима из устата си и след това го издуха. Не беше толкова лошо. Тя се изтегна на канапето, подпря краката си на масичката за кафе отпред и ги кръстоса при глезените. Този път глътна дима и го отведе чак до белите си дробове. Последвалият спазъм от кашлица развали настроението й.
Джарет мина по коридора и спря пред салона. Той поклати глава, невярвайки на очите си, но и не особено шокиран от това. Ухили се, прехвърли чука в дясната си ръка и продължи пътя си нагоре.
Вечеряха в кухнята. Рени настоя за това, защото не искаше мисис Кавано да им прислужва. Тя обеща, че двамата с Джарет ще се справят с почистването, и освободи готвачката и съпруга й да се приберат по- рано.
— Още хляб? — попита Рени, като подаваше таблата на Джарет. — Мисис Кавано прави собствен мармалад. Никога не го купува. Мога да ви донеса.
Джарет поклати глава:
— Не, маслото ми е достатъчно. — Опита се да си представи какво си е наумила.
— Успяхте ли да завършите всичко, което искахте?
— Къщата е по-укрепена, ако това имаш предвид. Освен това поправих един изкривен улук и укрепих няколко керемиди. — Струваше му се, че така бе правилно, тъй като той бе причинил тези щети, когато
