лицата на тълпата.
— Някой преследва ли нападателя? — попита той.
— Един от пазачите на гарата изтича в другата посока — каза някой. — Може би тръгна след него.
Джарет трябваше да се задоволи с това. Рени се раздвижи. Той докосна с ръката си главата й, когато слаб розов цвят се появи на лицето.
— Рени?
Тя отвори очи и видя напрегнатите и побледнели лица на двамата мъже, наведени над нея. Зад тях погледът й обхвана море от непознати лица. За момент трудно пое дъх и потръпна от натиска на Джарет върху рамото си.
— Мисля, че вятърът ме събори — прошепна тя. — Джей Мак ме блъсна много силно. Аз паднах.
Джарет погледна бащата на Рени, Джей Мак поклати глава.
— Не съм я докосвал — каза той.
— Причиняваш ми болка, Джарет — каза тя. — Натискаш ме твърде силно.
Джарет знаеше, че натискът на ръката му беше силен, не достатъчно силен, за да й причини болка. Това, което чувстваше, бе причинено от огнестрелната рана.
— Ще те боли малко — каза й той. — Ще извикаме доктор Търнър да те прегледа веднага щом те приберем вкъщи Обърна се към Джей Мак и добави: — Раната не е смъртоносна. Тя ще се оправи.
— Разбира се, че ще се оправя — каза малко нервно Рени — Помниш ли, аз съм упорита? — Тя се опита да стане, но веднага падна.
Джарет се наведе над нея и допря устни до челото й.
— Боже, но аз те обичам.
В очите на Джей Мак се появиха сълзи, когато помагаше на Джарет да вдигне дъщеря му. Той действаше бързо, получи помощ от хората наоколо и разпръсна останалите от тълпата. Неговият естествен авторитет изискваше внимание и подчинение. С къси разпореждания получи багажа им, а на улицата ги чакаше двуколка. Джарет даде кратки, нетърпеливи показания пред полицията и управлението на гарата преди да се качи в каретата. Неочакваното завръщане на Джон Макензи Уърт предизвика суматоха, която почти засенчи стрелбата. Насъбраха се зрители, щом се разпространи слухът за самоличността на пътниците. Възмутен от натиска на любопитните, Джарет тресна вратата на каретата.
— Това ще се появи в сутрешните вестници — каза Джарет на Джей Мак. — Всичко. Стрелбата, вашето завръщане. Нямаме възможност да запазим тайната.
Главата на Рени лежеше в скута на Джей Мак. Галеше косата й, държеше я здраво, докато каретата се движеше напред.
— Вероятно никога не е било тайна. Какво се случи? Кой стреля в дъщеря ми?
— Не зная. — Светлината на лампите от улицата проникваше в каретата. Джарет гледаше бледото лице на Рени. Трудно му бе да мисли за друго освен за това, че не успя да я предпази.
— Човекът, който седеше на една от пейките, привлече вниманието ми. Не бях сигурен, че ни очаква някаква беда. Мислех, че е джебчия или крадец, който крои планове за кражба. Единственото смислено нещо бе да се измъкнем, преди да види в нас лесна плячка. — Джарет се наведе напред и докосна лицето на Рени с показалеца си. — Когато се обърнах назад, той разгъваше вестника си. Видях пистолета. Не можах да ви изведа достатъчно бързо.
— Вероятно спаси живота ни.
Думите на Джей Мак означаваха много малко за Джарет, когато знаеше, че би могъл да направи повече.
— Стрелях в последния момент — каза той тихо. — Не трябваше да правя това. Нападателят избяга, защото не можех да си позволя да стрелям в сърцето му.
Джей Мак се намръщи:
— Какво говориш? Ти си могъл да убиеш стрелеца и си предпочел да не го направиш?
— Нещо такова — каза Джарет. Усмивката му бе пълна съм самоирония. — След Ди Кели си обещах да помня, че жените могат да бъдат също толкова вероломни, колкото и мъжете. За миг забравих това тази нощ.
Бръчките на Джей Мак станаха още по-дълбоки:
— За Рени ли говориш?
Джарет поклати глава и се облегна назад.
— Не, сър. Говоря за стрелеца. Човекът, който стреля, не беше мъж. Това беше жена.
Глава 14
Всички бяха съгласни, че Рени е ужасен пациент. От семейството най-дълго време я понасяше Меги, Мери Франсис — най-малко. Никой, даже и д-р Търнър, не можеше да разбере как Джарет може да прекарва толкова дълго в неприятната й компания. Седмица след раняването й тя се бе озъбила по половин дузина пъти на всекиго.
Джарет седеше в голямото удобно кресло близо до леглото. Малка маса го отделяше от Рени. Фокусът на вниманието им бе мраморна шахматна дъска с фигури от слонова кост. Повечето от взетите фигури бяха откъм страната на Рени. Тя злорадстваше, защото пръстите на Джарет се колебаеха около останалия му офицер.
Той погледна към нея, видя тържествуващото й лице и преосмисли хода си.
— Семейството ти ме смята за светец, че те търпя толкова много — каза той.
— Не позволявай на Мери Франсис да те чуе, че говориш така. Това е практически богохулство.
Джарет се усмихна самодоволно.
— Много знаеш. Тя е тази, която предложи да бъда канонизиран. — Той направи хода с офицера, видя я как се нахвърли върху него с топа и въздъхна. — Не мога да се сравнявам с майсторството ти — каза той. — Трябва да играеш с Джей Мак.
— Той е малко по-добър от Мери Франсис, що се отнася до това да понася компанията ми — каза тя безнадеждно. — Аз не съм много любезна с никого. — Не очакваше Джарет да отрече това и той не го направи. Рени въздъхна и се намести в леглото, като пооправи възглавниците зад себе си. Трепна, когато рамото й се удари в таблата на леглото.
— Добре ли си? — попита той. — Позволи ми да направя това. — Джарет намести възглавниците, една на кръста й, друга на раменете. Оправи одеялата и премести масата така, че да може да я достига, без да се напряга.
— Благодаря ти. — Нямаше сили да срещне погледа му. — Така е по-добре.
— Едва ли боли въобще.
— Рамото ми оздравява.
Джарет поклати глава. Хвана брадичката й и я повдигна така, че тя бе принудена да го погледне.
— Не — каза той. — Имах предвид, че не боли от това да кажеш благодаря.
Отпусна ръката си, когато Рени се дръпна назад, цялата настръхнала и заела отбранителна позиция. Той осуети тирадата, която бе подготвила, като просто й се засмя. Малко по-късно тя се предаде и се смееше с него.
Джей Мак блъсна леко вратата на спалнята на Рени с върха на обувката си.
— Този сладък смях е музика за ушите ми — каза той, като затваряше вратата с лакът. Носеше подноса с вечерята, върху който бе сложена нарязана шунка, картофи с магданоз и царевични зърна. Парата от блюдата бе замъглила стъклата на новите му очила. Постави подноса в скута на Рени и избърса с кърпа очилата си.
— Защо никой друг не може да я разсмее така? — попита той Джарет.
— Може би защото никой друг не се прави толкова добре на глупак — каза Джарет.
— Понякога се съмнявам, че това е причината — каза Джей Мак.
Рени отвърза панделката, която събираше гъстата й коса.
— Той си го призна — каза тя и разви салфетката си. Посочи шаха. — Може би ще му помогнеш да излезе от тежкото положение, Джей Мак. Ако не му помогнеш, тази игра няма да продължи повече от три хода.
