Джей Мак седна на края на леглото, като внимаваше да не блъсне подноса й.
— Ако му помогна, няма да трае и три хода. Той те атакува от всички страни. Продължавай Джарет. Можеш да обявиш шах.
Учудена, Рени погледна замислено отново към дъската след това и самодоволната усмивка на Джарет. Тя деликатно изсумтя, стисна устни и продължи да реже месото.
— Мисля, че сте разместили нещо, докато не гледах — каза тя раздразнено. — Не мога да повярвам, че съм загубила честно.
Сега се разсмя Джей Мак. Той потупа Джарет по гърба, напомни му, че вечерята ще е след половин час и че срещата им е в осем. Целуна Рени по бузата, потупа здравото й рамо излезе.
Вратата едва се бе затворила и Рени се обърна към Джарет.
— Каква среща? Какво правите с баща ми?
Джарет премести черния кон.
— Шах.
Рени замахна с вилицата към него, като даже отказвани да погледне към шахматната дъска.
— Аз не съм влак. Не мога толкова лесно да бъда вкарана в глуха линия.
— Това няма нищо общо с тебе.
— Не мисля, че има. Това беше много прост въпрос.
Той я изгледа лукаво.
— Нищо никога не е просто с тебе, Рени.
— Отново постъпвате така — каза тя. — Аз не мога да бъда пренебрегвана по този начин, Джарет. Майка ми и сестрите ми вече правят това цяла седмица. Даже Джей Мак не желае да ми дава точни отговори. А след това имат нахалството да се чудят защо съм толкова нещастна, затворена в тази стая. Ти беше единственият, който ми казваше какво става, какво
— Мисля, че другите не искат да те тревожат.
— Добре, аз съм разтревожена. И съм разтревожена от онзи момент, когато се събудих в това легло, а д-р Търнър се бе надвесил над мене. Не съм свикнала да стрелят по мене.
Джарет успя да сдържи смеха си.
— Това не е от тези неща, с които се свиква — каза той сухо.
— Знаеш какво имам предвид. Мисля, че имам право да зная повече от това, което всеки от вас, включително и ти мисли, че може да ми каже. Това не е честно, Джарет.
Джарет отмести встрани масата и шаха и изпъна крака напред. Той познаваше упоритостта на Рени. Можеше да я открие във формата на сериозно стиснатите й устни и по напрежението в смарагдовите й очи. Пухкавите й вежди се бяха събрали. Къдравият кичур червена коса, паднал отляво на лицето и, затрептя леко, когато в долната част на лицето й заигра мускул.
Кожата й бе почервеняла, не с неестествения, трескав цвят, който се бе стопявал и избледнявал през по-голямата част на седмицата, а с цвета на разочарованието и безпокойството. Две копчета на нощницата й бяха разкопчани и откриваха ямичката на шията й и част от ключицата й. Тя би трябвало да изглежда крехка. С повдигната под предизвикателен ъгъл брадичка, със силно биещия пулс отстрани на шията, с напрегнатото вдишване и издишване, Рени изглеждаше несломима.
Това беше сигурен знак, че оздравява.
Пръстите на Джарет пригладиха косата му. Формата на устата му се промени, той изпъшка леко и издиша бавно.
— Не мисля, че някой от семейството ти преднамерено крие от теб това, което става, Рени. Просто нещата се развиха по този начин. На втория ден след пристигането ни те втресе и никой не искаше да ти каже нещо, което би попречило на оздравяването ти.
Рени остави вилицата си. Храната сега не я интересуваше.
— Като например…?
— Като например това, че майка ти припадна, когато видя да те внасят в къщата. — Гласът му стана сериозен и спокоен. — И още веднъж, когато видя Джей Мак срещу себе си на входа.
— Горката мама, да види така Джей Мак… без предупреждение. Тя може би си е помислила, че е умряла и е отишла на небето — очите на Рени се замъглиха, защото това, което видя в смутеното лице на Джарет, не съвсем отговаряше на нейното обяснение. — Но тя е добре сега, нали? Шок от всичко… — Тя спря. — Какво друго има, Джарет?
— Мойра трябваше да има още едно дете, Рени. Тя загуби детето тази нощ. — Видя как лицето на Рени побледня, очите й потъмняха и се разшириха. — Не е твоя вината — каза той бързо. — И ако ти си го помислила даже за минута, с това би оправдала нежеланието на семейството ти да ти го каже. Не бе от шока, че е видяла тебе и Джей Мак, не даже и от припадъка. Имала е болки от известно време. Д-р Търнър казва, че нищо не е могло да се направи, че от седмици те са обсъждали с майка ти възможността тя да не може да износи детето. Майка ти е в напреднала възраст, в която други жени даже не могат да забременеят.
Сълзи заблестяха в очите на Рени:
— Няма значение — каза тя. — Тя обича децата и татко той сигурно страда. Знаел ли е за състоянието на мама, преди да замине на запад?
— Не. Вероятно майка ти не е била сигурна, докато ти вече не си била тръгнала да търсиш Джей Мак. — Той забеляза, че Рени отново се обвиняваше. — Не прави това. Рени. Меги и Скай бяха при Мойра, за да й помагат. Ако ти не беше заминала, нямаше да й доведеш Мак. Той не е излизал от къщи и не се отделя от нея, откакто сме се върнали.
— Аз мислех, че това е, защото той избягва Нина и репортерите.
— Знаеш ли за репортерите?
Тя кимна.
— Ако застанеш на прозореца, можеш да видиш един или двама от тях да се разхождат по тротоара пред къщата. Полицай ги разгонва от време на време. Искаш да кажеш, че той не е говорил за връщането си с никого?
— Той прие Лоуган Маршал преди няколко дни. Даде изявление за „Кроникъл“, така че другите вестници трябваше да правят известни предположения за истината в статиите си. Баща ти не беше много общителен. Преминахме само през първата вълна от скандали. Никой не знае, че Джей Мак мисли, че жена му се е опитала да го убие и че вместо това е простреляла тебе. Никой, с изключение на Маршал, не знае, че Джей Мак вероятно е бил набелязаната цел. Повечето хора смятат, че ти си просто засегната от кръстосан огън между мене и преследваните от мене престъпници.
— Джарет! Това не е вярно. Аз не искам хората да мислят че ти си отговорен по някакъв начин!
— Нямаш избор — каза той решително. — Ако спориш ще преразгледам решението си да ти кажа това, което бях решил по-рано.
Устата на Рени изразяваше възмущение. Само блестящите й очи изразяваха мислите й.
— Много умно. — Джарет се наведе назад в креслото и вдигна крака, като ги опря в ореховата табла на леглото. Това, че баща ти не е напускал къщата, само отчасти бе заради Мойра. Аз също настоявах той да остане тук. Положението на Мойра, а също и твоето, помогнаха да го убедим по-лесно в необходимостта от подобно поведение, но аз му казах какво ще направя, ако той ми противоречи.
Рени замига.
— Ти си
— Предпочитам да мисля, че го убедих, че ще върша работата си. — Очите му се спуснаха от лицето на Рени към рамото й. Можеше да види превръзката й през материята на нощницата й. — Няма да има повече инциденти като този, който почти не те уби.
— Не беше твоя грешка. Джарет. Ти спаси живота на баща ми.
— Но не трябваше да бъде за твоя сметка.
Рени отмести подноса и го постави на масата. Тя хвърли върху него салфетката. Без да го предупреди, отметна завивките и спусна крака встрани от леглото. Попадна между прострените крака на Джарет и когато стана, ги отблъсна леко встрани. Уловена между краката му, тя се оказа точно там, където искаше да бъде. Наведе се напред и подпря ръце на заоблената облегалка на креслото му. Лицето й бе на едно ниво с неговото.
