Спря, когато рамото, което мислеше, че бе стиснала, просто се разпадна.
— Какво по… — Тя разхвърли завивките, като смъкна няколкото одеяла. Надлъжно бяха поставени възглавници, добре напълнени, за да създават впечатление, че под завивките има някой. На възглавницата, където се предполагаше, че трябва да бъде главата й, стратегически бе поставена една от нейните перуки, за да се създаде илюзията, че Рени съвсем определено е в леглото.
Като се отдръпна назад, Меги завъртя глава и очите й огледаха стаята. Нищо. Бързо прегледа дрешника и банята и отново не откри нищо.
— О, Рени — каза тя тъжно и се облегна на рамката на вратата. — Как можа да направиш това? Какво мислиш, че можеш да направиш? — Поклати глава и напусна стаята на Рени. Макар че изтича надолу по коридора и по главното стълбище, тя изпусна заминаването на Джарет. С ъгъла на очите си видя майка си в дневната. Вниманието на Мойра бе привлечено от това, че Меги тича презглава към външната врата. Меги пое дълбоко въздух, издиша бавно и се усмихна на майка си. И все пак, когато се приближаваше, тя се чудеше какво ще каже.
Единадесет души се бяха събрали в заседателната зала на Уърт Билдинг. Джон Макензи Уърт стоеше начело на дългата орехова маса. Пепелникът пред него бе неизползван, докато другите, поставени на еднакви интервали по дължината на масата, се бяха понапълнили и крепяха блещукащите върхове на дебелите пури. Кълба от сивкавосин дим се издигаше от пепелниците. Лека мъгла висеше над мъжете и се събираше в светлината на газовите лампи.
Джарет Съливан не се присъедини към мъжете на масата. Той седеше до вратата, стойката му бе небрежна, ръцете му лежаха спокойно в скута, краката му бяха безгрижно протегнати по пътеката, а главата му леко наклонена напред. Макар че клепките премрежваха очите му, а позата му показваше незаинтересованост, даже скука, нищо, което се отнасяше до Холис Банкс, не отбягваше вниманието му.
Холис стоеше в далечния край на масата, точно срещу Джей Мак. Мощните му рамене изпълваха облегалката на стола му. Големите му ръце лежаха на масата, когато говореше. Поведението му, изглежда, трябваше да покаже, че той няма какво да крие. Когато отговаряше на въпроси относно неговата роля като директор в отсъствието на Мак, той нито се вълнуваше, нито жестикулираше.
Според Джарет прекалено спокойният вид на Холис бе резултат на най-голяма измама или самонадеяност.
Предметът на обсъждане бе проектът Куинс Пойнт и Холис се справяше с въпросите с голямо самочувствие.
— Бях убеден от екипа експерти, че най-евтиният маршрут ще бъде и най-добрият — каза той на другите. — Сам Джей Мак се доверяваше на информацията, която му даваха неговите топографи и инженери. Не мога да си представя, че можете да мислите, че при мене е било по-различно. — Той се усмихна искрено, като се увери, че е привлякъл погледите на всички, включително и на Джей Мак. — Когато Мери Рене, която тогава ми беше годеница, дойде при мене с друго предложение основано на нейните изчисления, аз изслушах каквото тя искаше да каже — в действителност аз обсъдих нейните заключения с Джей Мак и реших, отново на основата на експертизата служители, които работят в Североизточната железници много по-дълго от Рени или от мене, че тя е интерпретирала зле данните си. Проектът бе започнат с вашето и на Джей Мак одобрение — в съпровод на фанфари, бих добавил — и аз бях определен да го контролирам. Джей Мак ще си припомни разбира се, че направих няколко заявки да посетя сам Куинс Пойнт и всеки път някаква ситуация тук, в Ню Йорк, попречваше на заминаването ми.
Вниманието на Джарет се отклони от Холис към Джей Мак. Макар че ръководителят на Североизточната железница пазеше каменно мълчание, Джарет успя да забележи, че последното изявление на Холис бе прието от него с изненада. Не само това, но беше очевидно, че Холис казва истината. Ясно бе, че Джей Мак бе забравил, че Холис го бе помолил лично да провери изпълнението на проекта.
— Последната ситуация, както всички знаете — Холис продължи спокойно, — бе катастрофата при Джъглър Джъмп. Проектът Куинс Пойнт стана не толкова важен в светлината на нашата увереност, че Джей Мак е мъртъв. Когато бях натоварен да управлявам Североизточната железница, според собствените препоръки на Джей Мак, Куинс Пойнт бе само един от проектите, които трябваше да предам на друг.
Гласът на Джей Мак бе твърд, очите студени. Погледът му трябваше да бъде застрашителен. Той се учуди, че младият човек не мигна.
— Проектът Куинс Пойнт никога не е бил изпълняван — каза той. — Аз имам заявки за доставки, които никога не са били осъществявани, разписки за заплати на хора, които не са работили нито ден за Североизточната железница. Десетки хиляди долари са похарчени за дървен материал, стомана, човекодни и срещу това в Колорадо няма нищо. Ти уверяваше мене и този съвет, че нещата на място вървят добре.
Широкото лице на Холис бе студено и невъзмутимо. Тъмнокафявите му очи се насочиха към Джей Мак.
— Поемам пълната отговорност, че се доверих на хора, които считах, че заслужават това. Зле съм преценил характера им. Това, господа, е моето престъпление към Североизточната железница, нищо друго. И ако мислите, че съм виновен за измамата в Куинс Пойнт, не може ли същото обвинение да се отправи и към Джей Мак? В крайна сметка той ми се довери. Съжалявам, че не можах да проследя разрастването на проекта — а в този случай и неговото начало, — но вярвам, че моята дейност в компанията говори сама за себе си. По време на отсъствието на Джей Мак действах във всички случаи като компетентен президент и ръководител на Североизточната железница, оправдаващ вашето доверие. Със завръщането на Джей Мак аз искрено желая, даже настоявам, да се оттегля от поста си и да заема предишното си положение на вицепрезидент. Мога да ви уверя, че моята първа заповед ще бъде да се разнищи историята с измамата в Куинс Пойнт. Лично ще водя разследването и ще докладвам директно на този борд за направеното.
Главите се завъртяха към Джей Мак:
— Вече имам предвид някого, който да разследва измамата — каза той. — Някой, който не работи за компанията и по принцип няма интереси към нея. Страхувам се, Холис, че ако ти позволя да действаш като ревизор при разследването, ще позволя на лисицата да пази кокошките. — Джей Мак пренебрегна шума от изненадата, която последва изявлението му. — Ето защо, разбираш, аз няма да го допусна.
Лицето на Холис пламна. Отговорът му обаче бе спокоен.
— Не само разбирам. Аз приветствам това решение. На ваше място бих направил точно същия избор. — Той посочи към Джарет. — Разбира се, назначавате мистър Съливан.
— Да.
— Добър избор.
Това беше новина за Джарет. Той не каза нищо, а просто кимна по посока на членовете на борда, които го изгледаха бързо.
— Мери Рене ще бъде натоварена с ръководството на строителството в Куинс Пойнт. — Членовете на борда размениха подозрителни погледи, някои се поизкашляха. Реакцията им не даде възможност на Джей Мак за нито секунда пауза. — Очаквам проектът да започне да се осъществява тази пролет. Дотогава мистър Съливан ще приключи разследването. Аз ще изясня въпроса за виновността, господа, и ще продължа да ръководя дейността на железницата.
Неговото твърдо изявление за намеренията му бе посрещнато с одобрение. Джей Мак погледна спокойно Холис Банкс.
— Разбира се, ти ще съдействаш на разследването. Може да запазиш положението си на вицепрезидент и ако доказателствата те оневинят, аз естествено ще направя официално извинение.
Усмивката на Холис бе студена. Веждите му се повдигнаха леко.
— Доказателствата ще ме оневинят и тогава, сър, аз ще помоля за нещо повече от официално извинение. — Той стана от масата, кимна на Джей Мак, след това на борда на директорите и взе шапката и палтото си. Ефектът от излизането му бе развален само от факта, че бе принуден да прескочи протегнатите крака на Джарет.
При пътуването от Уърт Билдинг към дома си Джей Мак седеше в единия ъгъл на каретата с неподвижно лице, с поглед, втренчен през прозореца. Той се обърна изведнъж към Джарет и попита:
— Ще поемеш работата, нали?
