— Не е номер — каза Меги. — Няма да я събудим с разтърсване.
Скай скръсти ръце пред себе си и се облегна на таблата на леглото.
— Само се опитвам да помогна.
— Мисля, че това, което може да помогне — каза Джарет, — е всички да излязат. Когато се събуди, тя може би ще ни даде отговор на някои въпроси, но аз засега нямам никакви.
Джей Мак кимна.
— Ти ли ще останеш с нея?
— Не можете да ме отстраните, дори и да искате. Щом се събуди, веднага ще ви съобщя. Ако желаете да изпратите мистър Кавано за доктор…
— Не мисля, че е необходимо, татко — каза Меги.
— Добре — каза той след дълга пауза. — Мойра, ела е мене. Ще те сложа в леглото. За днес преживя достатъчно.
Уверена, че дъщеря й ще се оправи и че е защитена, Мойра възстанови твърдото си поведение.
— Добре, няма нужда да се държиш с мен като с малко дете. Не съм оглупяла от старост. — Тя спря, взе ръката му и го поведе навън от стаята. — Това е работа на Холис — каза тя, когато излязоха от стаята. — Той е нахален негодник. Църковното анулиране на брака им не може да стане толкова бързо, колкото ми се иска.
Скай и Меги се спогледаха с широко отворени очи, когато майка им сподели болката си. Засмяха се и позволиха на Джарет да ги прогони от стаята.
Джарет затвори вратата и се облегна на нея. Наблюдаваше тежкия сън на Рени, но мисълта му бе другаде.
— Той е опасен негодник — каза той тихо. — И безсрамен.
Дишането й бе поредица от въздишки. Джарет съблече палтото си и свали кобура на пистолета. Събу обувките си. Заключи вратите. Когато се пъхна под завивките, прегърна Рени Притисна я здраво към себе си. Часовникът над камината отмерваше секундите. Слаб дъжд почукваше със собствен ритъм по стъклата на прозорците, но само спокойното биене на сърцето на Рени даде на Джарет успокоението на съня.
Когато се събуди, Рени се почувства съвсем слаба. Отиде до банята и се наплиска с вода. Прилошаваше й. Хвана се за мивката, несигурна дали й се повдига, или ще припада. Отражението в огледалото не я окуражи. Рени не се зае да го изучава много подробно. Изми зъбите си и среса непокорните кичури.
Искаше да се върне в леглото, когато видя Джарет прострян сред завивките. Вместо да си легне, Рени седна в креслото, измъкна едно одеяло от леглото, настани се удобно, като зави с одеялото пръстите на босите си крака и раменете си.
Джарет спеше дълбоко. Рени намали светлината от лампата, като смъкна фитила. Намалената светлина върху лицето му не изтри бръчките от умората в ъглите на очите му. Кичури тъмноруса коса бяха паднали върху челото му и се стелеха върху възглавницата. В израза на лицето му имаше известна напрегнатост, която трябваше да отсъства в съня му, но все пак оставаше. Само около устата му напрежението бе изчезнало. Очите на Рени се задържаха върху формата на устата му, да запомни извивките й, припомняше си устните му върху нейните собствени, влажната топлина от допира им върху кожата си.
— Будна ли си?
Тя трепна изненадана, след това погледна встрани, тъй като се почувства виновна, че я видя да го гледа с толкова открита чувственост.
— Какво правиш в леглото ми? — попита тя. — Не сънувам, нали? Ти си в леглото ми, ние сме у дома и родителите ми са в дъното на коридора.
— Това е един доста дълъг коридор.
Рени сдържа усмивката си.
— Наистина трябва да си идеш, Джарет. Джей Мак и мама няма да понесат това.
— И двамата знаят, че съм тук.
Очите й леко се разшириха.
— Сега зная, че сънувам. Само че е малко по-нелепо от това, което сънувах по-рано. — Тя се прозя и почти не направи опит да прикрие устата си. — Извини ме.
Усмивката на Джарет бе снизходителна.
— Разкажи ми съня си — каза той непринудено.
— Много е глупав — подтисна втора прозявка. — Отново бях в църквата „Сейнт Грегъри“. Само че този път те нямаше там да спреш сватбата. Приятелят на Холис Теди беше там и ме заставяше да побързам. Също и другите шафери на Холис. Опитах се да кажа, че не желая да вървя с тях, но не ми обръщаха внимание. Бях там — и не бях там. Все едно бях участник и страничен наблюдател едновременно. Изчакахме някъде на тъмно, може би зад катедрата, не съм сигурна, и чух името на Холис, но не чух гласа му. Това е всичко, което мога да си спомня. О, известно време дишах трудно.
— Разбирам.
— Казвам ти, че беше глупаво.
Но не и невероятно. Джарет се чудеше какви ли мотивите бе имал Холис да отвлече Рени от къщи, точно толкова неразбираемо беше и това защо я върна. Той видя как Рени повдига ръка към устата си, за да прикрие прозявката си Сега не беше време за разговор. Той можеше да почака до сутринта. Джарет потупа мястото до себе си. Рени поклати глава.
— Не мога… не тук.
— Не мисля за нищо друго освен за сън. — Той почувства цялата сила на скептичния й поглед.
— Добре — каза той бавно. — Не възнамерявам да правя нищо друго, освен да спя. — Той спря за малко и добави тържествено: — Поне докато се оженим.
Тя замълча.
— Наистина ли го мислиш? — попита тя нежно. — Още ли желаеш да се ожениш за мене?
— Никога не съм променял намеренията си, Рени. А ти?
— Не! — каза бързо тя. — За Бога, не. Аз… искам това повече от всичко. Само не знаех, че да ме обичаш, означава все още да искаш да се ожениш за мене. Направих толкова глупави неща, че не бих те обвинявала, ако си отидеш.
— Очакваше да направя това в Икоу Фолс, нали? — попи та той. — Когато напусна хижата, след като ми каза за Холис, ти мислеше, че това е краят.
Тя кимна неохотно.
— Ти не беше много окуражаващ.
— Аз бях… — той търсеше подходящата дума — потресен. Трябваше ми време да помисля.
— Джей Мак също каза това.
— Той е бил прав — каза Джарет. Той замълча за момент и погледна внимателно Рени. — Защо мислиш, че приех да съм му бодигард? И не казвай, че парите са причината. Знаеш, че те нямат значение за мен.
— Мислех, че прие, защото уважаваш баща ми… и защото искаше да ме измъчваш.
Той се усмихна отново.
— Това са вероятни причини — каза той, — но не и моите. — Джарет се подпря на лакът. — Ти бягаше от мене, Рени. Мислеше, че всичко е било грешка и всичко трябва да свърши. Имаше само една значителна причина, заради която да предприема това проклето пътуване с влака на изток — да съм достатъчно близо до тебе.
Рени беше доволна. Усмивката й бе лъчезарна. Тя почувства, че сърцето й ще се пръсне от радост.
Смехът на Джарет бе тих, леко порочен и малко тъжен.
— Виждам, че признанието ми не те съблазнява. Тя се изчерви и поклати глава.
— Бих искала утре да дойдеш с мен при отец Даниел.
— Отец Даниел?
— В действителност той сега е епископ Голдън. Заради църковното анулиране. Мисля, че той ще ми помогне.
— Епископ? Не отиваш ли много високо, Рени? — Тогава той видя тайнствената й усмивка и разбра, че бе забравил за момент, че Джей Мак бе планирал защитата на всяка една от дъщерите си.
