— Кръстникът ти? — попита той, не можеше да повярва, но знаеше, че това е истина.
Рени кимна.
— Проклет да съм.
— Епископ Голдън може да ни помогне.
Той се изсмя кратко.
— Ще го запомня.
Рени скочи на крака, надвеси се над леглото и целуна Джарет по устата. Успя да избегне ръката, която се мъчеше да я хване. Леко задъхана, засмяна и извън досега му, Рени се отпусна отново в креслото.
— Кажи ми какво стана на срещата на борда.
Джарет седна. Отметна с ръка косата си, която бе паднала на челото му.
— Баща ти каза на всички какво е видял в Куинс Пойнт — или по-добре — какво не е видял. След това даде възможност на Холис да представи собственото си обяснение. Холис бе подготвен. Той каза, че приветства едно такова разследване. Ще бъде изненадан, ако му се припише някакво престъпление. Мисля, че е успял да прикрие много добре следите си.
— Зависи кой ще води разследването — каза тя.
— Джей Мак помоли мен. Холис почти го накара да го направи.
— Добре.
Джарет поклати глава.
— Не съм толкова сигурен, Рени. Не съм правил подобно разследване преди. Мога да проследя следи от стъпки, не от документи. Не мислиш ли, че Холис е знаел това, когато ме предложи?
— Той навярно си е мислил, че знае, но ти ще му докажеш, че греши. — Тя каза това с увереност, като нещо напълно естествено, сякаш въпросът бе предрешен. — Джей Мак спомена ли въобще за катастрофата?
— Само за да разкаже накратко какво е станало с него. Той не би могъл да говори за нашите предположения, без да намеси Нина и Холис.
— Смятам, че някои неща са твърде лични, за да станат публично достояние. — Тя въздъхна. — Джарет, Джей Мак видя ли се с Нина след това?
Джарет кима.
— За по-малко от час. Мисля, че това е била много цивилизована раздяла. Поне нямаше силни викове. Пинкни опакова багажа на баща ти и това беше всичко.
— Трудно е да се повярва — каза тя тихо, гледайки към отсрещната стена. — Често мечтаех, че Джей Мак я напуска и идва да живее с нас. Сега, когато вече израснахме, не е вече същото.
Джарет протегна ръка към нея. Този път Рени я пое. Тя се остави да бъде издърпана от креслото в леглото. Притисна се към Джарет, главата й лежеше на извивката на рамото му, а ръката й го бе прегърнала през кръста. Пръстите му галеха рамото й, докосваха леко края на превръзката й, а след това се спуснаха към лакътя й. Тя се чувстваше успокоена от начина, по който Джарет я държеше. Той, изглежда, знаеше това. Тя затвори очи.
— Трябва да си тръгнеш скоро — каза тя.
Той кимна, но не направи опит да стане. Рени бе само доволна от това.
— Почакай тук, докато отворя вратата.
Рени отвори уста, за да спори, след това размисли. Нейните очи се насочиха към широката входна врата и тя остана на място си. Над себе си можеше да чуе да се отварят и затварят врати в коридора, тъй като и останалите от семейството се бяха разбудили.
Джарет погледна през страничното прозорче, преди да завърти месинговата брава. Когато отвори вратата, Пинкни почти падна в коридора. Джарет помогна на мъжа да се закрепи и много скоро разбра, че главният лакей на Джей Мак не беше пиян. Не пиянството бе причина за подивелия му поглед и обезумелия му вид.
Горе от стълбите Джей Мак попита:
— Какво има, Пинкни? Какво те носи насам посред нощ? Пинкни си пое дъх. Неговата обикновено бледа кожа бе зачервена от бягането.
— Мисис Уърт, сър — каза той.
— Какво е станало с нея? — попита студено Джей Мак. Той почувства, че ръката на Мойра го стисна леко, предупредително.
— Не бъди арогантен, скъпи — прошепна тя. — Нещо лошо се е случило.
Джей Мак слезе едно стъпало по-надолу.
— Влез, Пинкни, можеш да кажеш всичко тук.
Пинкни свали шапката си и я задържа пред себе си.
— Мисис Уърт е мъртва — каза той. — Тя се хвърли от балкона.
Силни удари долу по вратата ги събудиха. Джарет веднага скочи, взе ремъка с пистолета, а Рени стъпи на пода малко по-късно. Тя трепереше, опитваше се да се овладее и да успокои биенето на сърцето си.
— Какво става? — попита тя и посегна за роклята си.
— Някой тропа на външната врата — каза той.
Рени погледна многозначително пистолета на Джарет.
— Необходимо ли е това?
Той не си даде труда да й отговори. Отвори вратата към коридора, но се спря, когато разбра, че тя го следва.
— Къде мислиш, че отиваш?
Сега тя не му отговори. Промуши се под ръката му и забърза надолу.
Джарет я настигна по стълбите. Ударите ставаха по-силни и безразборни. Можеше да се чуе приглушеният глас на някой, който вика.
Глава 15
Два дни след късното нощно посещение на Пинкни г-жа Джон Макензи Уърт бе почетена с величествена мемориална служба, на която присъстваха почти всички изтъкнати жители на Ню Йорк. Джей Мак приемаше съболезнованията на приятелите и колегите си с най-голяма признателност. От време на време усещаше острите погледи на опечалените, които сякаш го обвиняваха за тайнствената смърт на Нина. Щеше да бъде още по-зле, ако знаеха за неговото искане за развод няколко часа преди самоубийството й. Неговата собствена съвест не му даваше покой.
Той би желал Мойра да бъде до него, но, разбира се, това беше невъзможно. Тя обаче го успокои и му вдъхна сили, когато бяха сами, извън вниманието на обществото. Дъщерите му не го изоставиха и не бяха учудени от дълбоката му печал. За разлика от другите, които не го познаваха толкова добре, те разбираха, че скръбта му бе искрена и че нямаше лицемерие в изявленията му, че дълго ще чувства отсъствието на Нина, а може би и завинаги. Никой не мислеше, че той обича по-малко Мойра заради това признание, най- малко Мойра. Два дни след погребението на Нина Уърт Джей Мак събра семейството си в дневната и обяви, че той и Мойра ще отидат във вилата в Хъдзън Вали.
— Това ще е само за няколко седмици — им каза той. — Достатъчно време да събера мислите си.
Меги, Скай и Мери Франсис бяха въодушевени. Рени се въздържа от изявления.
Джей Мак бе прегърнал Мойра през раменете. Той каза на Рени:
— Мълчанието ти ми казва достатъчно, Мери Рене. Загрижена си за Североизточната железница, защото заминавам.
Рени за момент не каза нищо. Попита с очи Джарет.
— Кажи им — каза той. — Или аз ще кажа. Не желая да чакам, докато родителите ти се завърнат.
Мойра гледаше с очакване Рени, а след това погледът й се насочи към Джарет. Видя ги да разменят с очи съобщения без думи помежду си. Мойра потупа ласкаво ръката на Джей Мак.
— Това няма нищо общо със Североизточната железница — каза тя. — Абсолютно нищо.
Рени поглади материята на гълъбовосинята си рокля. Свиваше и отпускаше ръце. Знаеше, че необикновената й възбуда тревожи семейството й, но, изглежда, не можеше да намери подходящите думи.
