Накрая все пак прогриза малка дупка. Докато разкъсваше плата, се чувстваше безсилен като дете, едва местеше ръце, ала накрая отпори ивица и свърза двете бамбукови пръчки. Останалата част от кърпата стегна на върха на пръта и бавно започна да го повдига. Краят одраска купола. Той се напрегна.
Не беше достатъчно дълъг.
Заради парата Яшим не успяваше да прецени колко не му достига. Лицето му се разкриви, зъбите се оголиха. Политна към пейката за масаж и се качи на нея. Всеки миг бе истинска агония. Вдигна ръце и забеляза, че са поаленели, сякаш кръвта всеки миг щеше да започне да се процежда през порите му.
Започна да вдига пръчката и да я спуска, нагоре и надолу. С всяко движение имаше чувство, че изпомпва кръв през порите си. Едва успяваше да задържи мисълта, че на всяка цена трябва да движи пръчката, ала така и не си спомняше защо бе решил, че това е нещо важно, знаеше само, че не бива да се отказва. Не му оставаше никакъв друг шанс.
96.
— Avec permission42, сераскер. — Палевски протегна ръка, докато се покланяше. — Палевски, ambassadeur de Pologne43.
Сераскерът вдигна изненадано поглед. След това се усмихна учтиво.
— Enchante, Excellence44.
— Искрено се извинявам, че ви прекъсвам — продължи Палевски, — ала току-що забелязах нещо, което ми се струва твърде странно, и бих искал да чуя мнението ви.
— Mais bien sur45. — Сераскерът не бе особено заинтересуван. Сигурен бе, че двамата с полския посланик определят като странни коренно различни неща. — Какво забелязахте, ваше превъзходителство?
Палевски прецени, че каквото и да каже, ще се стори смешно на турчина. Обърна се към събеседниците на сераскера.
— Бихте ли ни извинили? Ще ви отнема сераскера за не повече от минута. Моля ви, ефенди, доставете ми това удоволствие.
Мъжете направиха неопределен жест с ръце, ала не казаха нищо. Сераскерът премести поглед от тях към Палевски с нетърпелива полуусмивка.
— Както кажете, ваше превъзходителство — изправи се той. — Моля да ме извините, господа.
Палевски го хвана под ръка и го поведе навън.
— Нещо странно се случва в банята — започна той. — Първо затвориха, съвсем неочаквано, при това в четвъртък вечер. — Не пропусна да подчертае тази подробност, която отначало го бе изумила, тъй като от турска гледна точка бе нещо напълно неприемливо. — Предполага се, че почистват, ала само преди минута наблюдавах как някой размахва бяло знаме през отвор на покрива. Казвам знаме, защото не ми хрумва никакво друго определение. Заприлича ми на сигнал. А сега спря. Вижте сам, ефенди. Може да ви прозвучи странно, но наистина приличаше на знаме — сякаш някой подава сигнал, а сетне незнайно защо спря. Щях да отида сам, но тъй като ви видях… прецених, че ако вие попитате, ще ви обърнат повече внимание.
Сераскерът се намръщи. Това, разбира се, бяха пълни дивотии, а и каквото и да правеха в хамама, не му влизаше в работата… но пък полякът му се стори силно развълнуван.
— Единствено заради вас, ваше превъзходителство, ще отида да попитам — реши той с всичката любезност, която успя да призове.
97.
Яшим чу гласове. Тънък процеп светлина проряза мрака, когато отвори очи. Нещо приятно се притисна в тялото му и след секунда изчезна.
Неясни сенки се движеха в светлината. Нещастен случай… късмет… Някой обтри лицето му с хладен влажен парцал и ликът на Палевски изплува пред погледа му.
— Яш? Яшим? Чуваш ли ме?
Опита се да кимне.
Палевски подложи длан под главата му и я вдигна внимателно.
— Изпий това. — Яшим усети ръба на чаша до устните си, ала те бяха подпухнали. Пръстите му сякаш бяха напъхани в ръкавици и не можеше да ги свие.
— Може ли да говори?
Това бе гласът на сераскера.
Сънувам, реши Яшим.
Нечии ръце го вдигнаха и го понесоха във въздуха. След това го оставиха отново и го покриха с одеяло.
Палевски изчака да положат приятеля му на носилка и даде знак на носачите. Сетне се обърна към сераскера.
— Ще го заведа в посолството. Там ще бъде в безопасност.
Сераскерът кимна.
— Уведомете ме по-късно как е.
Носачите грабнаха дръжките и последваха посланика навън.
Яшим усещаше поклащането на носилката, докато напредваха по тъмните улици. Чуваше стъпките, дрънченето на малки звънчета и се питаше колко ли зле е пострадал. От време на време носилката се отриваше в кожата му и той едва се сдържаше да не извика.
Палевски бе пратил напред вестоносец, за да съобщи на прислужницата да оправи легло и да накладе огън. Когато пристигнаха, тя чакаше на стълбите, стиснала вързоп чисто бельо. Палевски грабна свещи от масата в антрето, за да освети пътя на носачите. Бяха опитни и Яшим разбра, че се изкачват, единствено защото таванът се наклони.
Прехвърлиха го в леглото. Палевски разпали огъня в печката в ъгъла, украсена със синя мозайка на цветя. В това време влезе Марта, понесла леген с вода и кърпа, остави ги и повдигна леко чаршафа, за да обтрие възпалената кожа на Яшим.
Евнухът не усещаше нищо, единствено от време на време получаваше пристъпи на гадене и повръщане. Марта почистваше, без да каже и дума. Яшим заспа за кратко, а когато се събуди, тя бе отново до него и поднесе към устата му лъжица с толкова горчива течност, че гърлото му се сви. Въпреки това преглътна и скоро гаденето отмина.
Марта внесе леген топла вода с аромат на лавандула и мед. Яшим вече дишаше по-спокойно. На светлината на свещите наблюдаваше мълчаливото гръцко момиче с правни вежди и маслинова кожа как се надвесва над легена, погълната от задачата си. Взе купчина памучни кърпи, накисна ги една по една в легена, изстиска ги и ги просна на въже, да се изцедят. Правата й черна коса бе сплетена на две плитки. Когато се навеждаше, се виждаха лъскавите косъмчета на врата й.
След като приключи, взе първата кърпа с аромат на мед и я сгъна.
— Затворете очи, ако обичате — помоли тя с нежен като на гълъбица глас. Постави кърпата на челото му и той усети как пръстите й пробягват върху мократа тъкан и я притискат към клепачите, след това към носа и скулите.
— Можете ли да се обърнете на една страна. Чакайте, ще ви помогна.
След миг само усети нова кърпа около брадичката, врата и раменете. Някой вдигна лявата му ръка и пръстите на Марта нагласиха друга кърпа върху ребрата и гърба.
— Опитайте да не мърдате — помоли тя. Докато обръщаше тялото му, Яшим усети как чувствителността му се връща. Усещаше дланите й през тъканта. От бедрата чак до стъпалата. След това му помогна да се обърне по гръб и обви докрай дясната му страна.
— Чувствам се като египетска мумия — изграчи Яшим. Тя притисна пръсти до устата му. Гласът му бе прозвучал немощен и напрегнат. Зачуди се дали е чула онова, което изрече.
Сигурно се бе унесъл, защото изведнъж се уплаши, че се задушава, тъй като не можеше да отвори очи, а гърдите и крайниците му бяха натиснати от нещо тежко. Извика и се опита да се освободи, ала две малки ръце хванаха раменете му и един глас нежно прошепна:
