— Рекоха да се върнем след час, дори след два! — оплакваше се мъж с арабски тюрбан. — Да не би да искат цяла вечер да се юркам нагоре-надолу по хълмовете и да разнасям дрехите си!
Друг му пригласяше:
— При това е четвъртък!
Палевски се замисли над тези думи. Разбира се! Утре бе свят ден, посветен на почивка и молитви, ден, който трябва да посрещнеш безупречно чист, поне отвън. В четвъртък вечер в баните винаги се събираха много хора.
— Простете, че ви прекъсвам — обади се любезно той. — Просто не разбирам какво става.
Мъжете се обърнаха и го изгледаха. Дори да останаха неприятно изненадани, че ги е заговорил чужденец — при това европеец, — който се канеше да нахлуе в тяхната баня, те бяха достатъчно възпитани и не го показаха. Станеше ли въпрос за баня, по демократична традиция се допускаха всички. Всички мъже можеха да се накиснат в банята — и верни на съпругите си, и лъжци, и правоверни, и неверници, и чужденци, и жители на Истанбул.
Трети разочарован клиент, мъж, понесъл малка торбичка, чиито редки сиви къдри стърчаха изпод чалмата, любезно обясни на Палевски какво става.
— По непонятна за всички нас причина са решили да чистят хамама точно в най-натоварената вечер, вместо да го сторят през нощта.
Намеси се и четвърти, говореше по-тихо и по-кротко от останалите.
— Може да е плъзнала епидемия. Досега такова нещо не се е случвало. Може би трябва да благодарим на чорбаджията, вместо да се гневим. Да послушаме хората и да се върнем по-късно. Какво пък, наоколо има прилични кафенета, ще поседнем и времето ще мине бързо. Нали така?
Групата постепенно се разпръсна. Палевски не можеше да каже със сигурност дали ще се върнат, след като се спомена за болест. Сигурно, реши той след кратък размисъл. Турците, също като мен, са фаталисти.
Възможността да затворят банята заради епидемия го изненада много повече, отколкото възможността мющериите да се върнат въпреки опасността.
Поколеба се какво да предприеме. От една страна, с нетърпение очакваше момента, когато ще се накисне и ще измие ваксата от пръстите на краката си. От друга страна, щеше да закъснее за Яшим, а и не бе чак такъв фаталист като турците по отношение на болестите.
Реши да поседне в някое кафене и да не изпуска от поглед хамама. Ако го отвореха и всичко изглеждаше добре, щеше да влезе да се изкъпе. Ако ли не, просто щеше да отиде при приятеля си в уречения час и щеше да се погрижи за краката си по-късно. Може би утре сутринта, реши той, спомнил си за водката в торбата.
Обърна се, пое по кратък път нагоре по хълма и се спря на кафене, откъдето да вижда входа на хамама, без да се налага да се върти и става. Дори можеше да наблюдава залеза над куполите на банята и покривите отзад. Слънцето скоро щеше да се потопи в Мраморно море и да позлати покриви и минарета, куполи и кипариси.
92.
Езлек се усети бързо, помисли си Яшим. За огромно облекчение на евнуха не отказа парите. Задачата бе жизнено важна, твърде съществена, за да бъде изпълнена като най-обикновена услуга. А и човекът вече му бе направил услуга. Време бе да си върне дължимото.
Смъкна дрехите си и ги подаде на слугата, пъхна крака в дървените налъми, за да предпази ходилата си от горещите камъни. В парните зали на хамамите подовете бяха опасно хлъзгави. Останал гол, ако не се брои кърпата, препасана на слабините, зачатка с налъмите към врата, която отвеждаше към просторно куполообразно помещение, замъглено от пара. Куполът се поддържаше от вътрешни подпорни сводове, образуващи полукръгли ниши покрай стените, където всеки желаещ можеше да поседне край чучури, от които бликаше гореща вода и пълнеше каменни корита, да загребе и да се измие.
Яшим влезе с удоволствие в парната зала. Разтвори крака, изви гръб и се протегна така, че раменете му да изпукат. Прокара пръсти през черните си къдри и се огледа за място да седне. Забеляза свободна ниша, настани се на ниска пейка с гръб към стената и протегна дългите си крака. В продължение на няколко минути остана напълно неподвижен, за да усети топлината и да започне да се поти. Най-сетне се приведе напред и посегна към тенекиения тас на пода.
Протегна ръка, за да загребе вода, и много бавно я изсипа върху главата си. Затвори очи. Беше му приятно да усеща как водата образува пътечки в косата му като гальовни пръсти, как се стича по врата му. Загреба отново. Чу смеха на някакъв мъж. Усети животинския мирис на чиста кожа. След още няколко минути взе калъп сапун, за да се натърка. Започна от краката, за да стигне чак до лице то и косата.
След това продължи да излива вода по главата и раменете си. Най-сетне се зае да отмие сапуна от главата към пръстите на краката. Разтриваше кожата си с ръце и наблюдаваше как космите по краката му се събират на пътечки, очертани от водата. Този момент винаги му напомняше за съня на Осман, сън, в който създателят на династията видял огромно дърво. Листата му потръпнали, сякаш подети от вятъра, и насочили заострените си връхчета към Червения град на Византия. Накрая разтри стъпалата си с палци, изправи се и отиде да си намери място на високата платформа в центъра.
Качи се с бавни движения на горещата платформа, така наречения търбух на хамама, просна кърпата си и се отпусна върху нея по корем, с обърната наляво глава и затворени очи. Огромният теляк със съвършено гола глава и месесто лъщящо тяло без нито един косъм се приближи и се зае да масажира Яшим със силна опитна ръка. Ритмично поглаждаше и натискаше плътта на евнуха, докато Яшим усети как цялото му тяло се поклаща. Ту нагоре, ту надолу. Сякаш се плъзгаше по горещия мрамор.
Невидими тръпки пробягаха по краката му. Спомни си натрупаните чинии. След това пред погледа му изплуваха белите гърди на Евгения, смачканите чаршафи, подпухналите й от целувки устни. Обгърна го друга топлина, която изсмукваше волята и го лишаваше от всички сили. Един или два пъти се стресна и изтръгна от съня, за който така отчаяно копнееше.
— Всичко е наред — прошепваше си. Само още няколко минути, след което телякът щеше да приключи и да го събуди. Спи.
Помещението постепенно започна да се изпразва.
Телякът продължаваше да мачка тялото на Яшим.
Движенията му ставаха все по-бавни.
В хамама бе останал един-единствен човек, заспал на една от пейките. Масажистът отдръпна пръсти от врата на Яшим. Евнухът не помръдна.
Телякът приближи до заспалия и го пое в мощните си ръце като бебе. Мъжът се стресна, отвори очи, ала масажистът го изнесе чак в тепидариума, побутна го леко да скочи в студения басейн. От студената вода мъжът се задъха, и сетне се засмя. Ех, че хубавичко си бе поспал!
Телякът залости вратата на хамама и скръсти едрите си ръце на гърдите.
Яшим продължаваше да спи в парната зала и сънуваше топящ се сняг.
93.
— Кажи как изглеждам, старче?
Файзърли огледа критично приятеля си.
— Супер си, Компстън. Дали не трябва да те наричам Мехмед? Ако ще ходим да обикаляме стария град, не забравяй, че името ти отсега нататък е Мехмед.
Компстън се изкиска и хвърли поглед в огледалото. Файзърли се беше справил чудесно с чалмата — накрая я бяха нагласили така, че нито един кичур от русата му коса да не се подаде, дори произведението от нагънат плат да се килнеше на една страна.
— Не забравяй да си движиш главата като нормален човек — напомни му Файзърли. Не, вече не беше Файзърли. Запознайте се с Али. Али Баба, на вашите услуги.
Компстън-Мехмед се изкиска и размаза още малко чернило по веждите си.
— Да се надяваме, че няма да завали — рече той.
