ни оставя да научим онова, което е необходимо.
Присви късогледите си очи към масата и посегна към кожена кесия.
— Вземи я. Сераскерът сигурно щеше да те възнагради, а сега тази задача се пада на мен.
Яшим улови кесията във въздуха. Поклони се. Султанът само кимна.
— Доколкото разбрах, валиде иска да чуе клюките. Ферманът ще трябва да почака — добави той. — Първо да уредим всичко в двореца. И да оправим града.
Махна с ръка, Яшим се поклони и се оттегли.
132.
— Няма ли някоя уловка? — усмихна се валиде. — Много обичам уловките.
— Има — призна Яшим. Изкушаваше се да разкаже неподправената истина, ала знаеше, че разказът няма да е забавен. — Сераскерът беше продажен мръсник. Той е замислил цялата работа.
Валиде плесна с ръце.
— Знаех си! — извика тя. — Ти как разбра?
— Все от разни незначителни неща — отвърна Яшим. Описа й колко беше непохватен сераскерът в европейско облекло, как твърдеше, че говори френски, а след това отрече. Изтъкна плановете му да раздуха паниката сред населението покрай убийствата, а валиде през всичкото време кимаше и дори вметна колко очевидно било, че евнухът е бил използван. Попита как точно са били убити кадетите.
Яшим й разказа.
Предаде й как приятелят му Палевски чул сераскера да говори на френски — поне си мислел, че е френски — в едно кафене.
— А след това заявил, че не знае! Ха-ха! — Валиде размаха пръст.
Разказа й и за руснака Потьомкин.
— Какъв негодник! — изсумтя валиде. — Няма съмнение, че белегът му го е съсипал. Сигурно е бил обаятелен по свой начин, след като е успял да примами офицерите в каретата си. Както и да е — добави тя, забрави за белязания чаровник и се насочи към по-важен проблем. — А руснаците какво печелят от намесата си?
Яшим се зае да обяснява.
— Наумили са си да превземат Истанбул — започна той. — Още от византийско време мечтаят за този град. Той е вторият Рим — а Москва е третият. Искали са в Истанбул да настане анархия. Изобщо не са се интересували как ще го постигнат — дали с еничарски преврат, дали като сераскерът полудее и се провъзгласи за управляващ на цялата държава, все едно какво. Ако родът на Осман бъде унищожен, представяте ли си какви щяха да са последствията? Та техните сили са в готовност, на около седмица път оттук. Щяха да заявят, че възстановяват реда, че защитават православната вяра, че са били въвлечени във водовъртежа, без значение какво в крайна сметка. Целта им е била да окупират града, а когато европейските сили надигнат глас, да разполагат с убедително извинение. Французите и англичаните ще изпаднат в ужас, ако руснаците нахлуят тук, но след като се настанят, няма да си мръднат и пръста. Вижте какво стана в Крим.
— Главорези! — възкликна валиде. Крим бе завзет от руснаците чрез заплахи и кръвопролитна война. — Те подкрепиха и гърците!
— Всички подкрепиха гърците — напомни й сериозно Яшим. — Руснаците обаче подпалиха цялата работа.
Валиде притихна.
— И като си помисля, че всичко това ни е заплашвало, докато аз се занимавах с главния евнух — въздъхна след кратко мълчание тя. — Мислех, че това е трагедия, ала на фона на останалото то не е нищо повече от дребна неприятност.
— Не бих казал — възрази Яшим. — Ако планът на сераскера бе успял — а той не успя, — щеше да избухне революция. Добре, че бяхте вие. Вие поведохте контрареволюцията, както биха се изразили в миналото.
— Беше момичето — изтъкна валиде. — Гледала съм пиеси, когато бях млада. Аз може би подготвих нещата, но тя изпълни финалната сцена. И всичко благодарение на теб, Яшим.
Евнухът се поклони.
Валиде посегна към торбата, оставена до дивана, и дръпна връвта.
— Имам нещо за теб — заяви тя. Бръкна и извади книга.
Стисна я с две ръце отстрани, за да може Яшим да прочете изписаното с червени букви заглавие.
— „Pere Goriot“52 — прочете той. — От Оноре дьо Балзак.
— Заповядай. Изключителна е.
— Защо ми я давате?
— Казват, че цял Париж бил полудял по тази книга. Вече я прочетох. Говори се за корупция, за измами, за алчност и лъжи.
Прокара длан по корицата и подаде книгата на Яшим.
— Понякога съм истински щастлива, че така и не пристигнах във Франция.
Информация за текста
© 2006 Джейсън Гудуин
© 2006 Цветана Генчева, превод от английски
Jason Goodwin
The Janissary Tree, 2006
Сканиране, разпознаване и редакция: bambo, 2009
Издание:
Джейсън Гудуин. Дървото на еничаря
ИК „Бард“, 2007
ISBN: 954-585-779-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12527]
Последна редакция: 2009-06-27 12:03:19
1
Хаджи Бекташ Вели — легендата го свързва с основаването на еничарския корпус. — Б.пр.
2
(фр.) — По дяволите! — Б.пр.
3
(фр.) — господин — Б.пр.
4
„Les Liaisons Dangereuses“ (фр.) — „Опасни връзки“, епистоларен роман от Пиер Шодерло дьо Лакло, издаден през 1782 г. — Б.пр.
