130.
— Наредено ни е да не пускаме никого, докато не утихнат безредиците — обясни икономът, запречил с едрото си тяло входа на посолството.
— Няма никакви безредици — отвърна Яшим.
Икономът сви устни.
Яшим въздъхна и му подаде малко пакетче.
— Ще го предадете ли на нейно превъзходителство княгинята?
Икономът погледна пакета и изсумтя.
— За кого да й предам?
— Ами… кажете, че е от един турчин.
— Яшим!
Евгения слизаше бавно по стълбите, стиснала перилата с една ръка, притиснала другата към бузата си.
— Заповядай!
Икономът отстъпи, Евгения пое ръцете на Яшим и го поведе към канапето. Икономът се засуети около тях.
— Всичко е наред — успокои го тя. — Приятели сме.
— Това е от господина, ваше превъзходителство.
Подаде й пакета и отстъпи.
— Донеси чай за посетителя, ако обичаш — нареди Евгения. След като икономът излезе, тя остави пакета в скута си и погледна госта в очите.
— Ние май… ще се връщаме вкъщи. — Неочаквано се усмихна и стисна ръцете му. — Деренцов — съпругът ми — е бесен. И много уплашен. Решил е, че някой го е предал.
Яшим бавно кимна.
— Знаеш кой го е направил, нали? — Евгения отметна глава назад и го погледна с бегла усмивка. — Всички си мислят, че си дребен, незначителен служител. Само че ти се оказа много хитър.
Забеляза, че Яшим свежда очи.
— Искаш ли да ти разкажа? — попита тихо той. Тя поклати глава.
— Така само ще развалим всичко. Имам дълг към съпруга си, а някои тайни няма да мога да опазя. Тази сутрин се развилня, крещеше, че бил компрометиран. Нямал друг избор, освен да си подаде оставката. Решил е да се върне в Санкт Петербург и да се изправи пред царя.
— И да се потопи в света на баловете, официалните вечери и дамите с ветрилата. Знам.
— Ще бъде истински кошмар.
— Ала ти имаш дълг към съпруга си.
Двамата се разсмяха тихо.
— Какво е това? — попита тя и посегна към пакета в скута си.
— Отвори и виж.
Евгения го отвори и внимателно проследи пръстите му, докато Яшим й показваше тайния механизъм, който освобождаваше камата от ножницата.
— Напомня ми за нещо — отбеляза закачливо тя. — За някого.
Очите им се срещнаха и закачливият поглед се стопи.
— Според мен едва ли…
— Едва ли ще се срещнем отново. Така е. Затова пък… аз винаги ще мечтая за теб.
— Ако разкажа на дамите в Санкт Петербург?
— Да не си споменала и дума!
Евгения поклати прелестната си глава.
— Няма — обеща тя. — И думица няма да обеля.
Наведе се напред, наклони глава настрани и черна къдрица се изплъзна от кока й.
— Целуни ме — помоли тя.
Двамата се целунаха.
Руснак или не, икономът си е иконом. Той е невъзмутим. Той е дискретен.
Яшим си тръгна, преди икономът да поднесе чая.
131.
— Значи сераскерът е бил прав — отбеляза Махмуд II. — Добре, че беше в града. Как можа да се случи тази злополука, и то в момент, когато нещата вървяха толкова добре.
— Така е, султанъм.
— Разправят, че паднал. Сигурно се е качил, за да има по-добър поглед. Трябвало е да се пребори с огъня, нали?
— Точно така, султанъм.
— Ще му организирам пищно погребение, ти не се притеснявай. Вие двамата се разбирахте доста добре, нали?
Яшим кимна.
— Нещо ново, което щеше да му хареса. Оръдейни залпове, няколко взвода от Новата гвардия ще отдадат почест на гроба му. Ще покажа на всички, че султанът не забравя приятелите си. Дори можем да наречем противопожарната кула край „Баязид“ на негово име. Грозна е тази кула. Кулата на сераскера. Хм. Империята почита героите си.
Султанът потри нос.
— Никога не съм го харесвал. Това е най-лошото, което мога да кажа за него. Поне си изпълняваше задълженията.
Яшим го слушаше, свел поглед.
Султанът го погледна, присвил очи.
— Майка ми разправя, че много си се постарал, за да я подготвиш за изпитанието, което е трябвало да изтърпи снощи. На мен пък ми се струва, че не си направил почти нищо.
Той изсумтя. Яшим вдигна очи и срещна погледа му. Султанът мигна и извърна лице.
— Хм. В края на краищата е било достатъчно. Да не говорим, че евнусите станаха тихи и кротки. Само евнух може да излови останалите евнуси, не е ли така?
Посегна към малка метличка от пера и я завъртя между пръстите си.
— Трябва ми човек, след като главният евнух вече го няма. Да знае как се действа, но да е по- млад.
Яшим застина на мястото си. За втори път през последните двайсет и четири часа му предлагаха работа. Първо — да стане очите и ушите на новата република. Сега пък му подхвърляха власт и обещание за богатства. И това второ предложение не го устройваше.
Понечи да отвърне, че вече не е млад. Пък и беше бял. Не точно бял, но не беше и чернокож, ала султанът не го слушаше.
— Има един архивар — продължи той. — Ново момче. Работлив, хубав. Някои от дъртите ще се стреснат, нали? Не мога да ги подменя всички до един. Но пък така ще мога да го държа под око. Напомня ми за главния евнух по времето, когато беше още млад, преди да започне да бръщолеви за разни традиции и да избива момичетата. Този още не нагазил в дълбокото. Точно затова ми харесва. Дайте му жезъл и наметало. Реших. Той ще бъде новият.
Яшим усети облекчение. Не се съмняваше, че от Ибу ще излезе съвършен Кислар ага. Може и да бе доста млад, ала времето щеше да разреши този проблем. Поне нямаше да се остави още от началото на ужасните компромиси и да се впусне във враждите, тласнали предшественика му към ръба на лудостта, която го бе унищожила. А и щеше да усвои задълженията си бързо. Може би щеше да помни и на кого е задължен.
— Султанът е изключително мъдър — отвърна Яшим. Не бе разумно да казва и дума повече.
— Така, така. — Махмуд се надигна от стола си. — Много приятен разговор се получи. Честно казано, Яшим, понякога ми се струва, че знаеш повече, отколкото казваш. Това е доста мъдро. Аллах знае всичко и
