Тогава Златния рицар ги завел по стълбите нагоре до една стая, където на разкошна постеля лежала много съсипана от болест дама, която била толкова слаба, че почти не помръдвала.
— Господа, тази дама е една много добродетелна принцеса, повалена от зла магия, и може да бъде излекувана само с кръвта на непорочна девица, която е най-благородната на света — обяснил рицарят. — Ето защо спираме всички девойки, минаващи оттук, и ги караме да пълнят догоре с кръв сребърната купа. Ала досега господарката ни не можа да се излекува.
Като чула това, Диндрейн казала:
— Сега разбирам, че от мене зависи дали тази дама ще оздравее.
— Но ако загубиш твърде много кръв, ще умреш! — извикал Персивал.
— Все пак трябва да опитам — отвърнала тя.
След което Диндрейн изпълнила обичая на замъка и дамата станала от леглото здрава и читава.
Сестрата на Персивал обаче чувствувала все по-голяма и по-голяма слабост, защото каквото и да правели, кръвта й продължавала да тече.
— Така ми било писано — казала смирено тя на Персивал и другарите му, които, с плач коленичили до нея. — Умирам достойно, защото излекувах дамата. А сега ме сложете на носилка и ме заведете на Омагьосания кораб. Когато умра, оставете ме там. Нека корабът ме отнесе по своя път.
Рицарите приготвили носилка, а господарката на замъка дала на всекиго кон, както и два бели коня за носилката, и ги придружила до морския бряг, за да оставят Диндрейн на Омагьосания кораб.
Когато обаче се приближавали до кораба, видели, че през гората в отчаян бяг се носи на кон ранен рицар без доспехи, а зад него препуска коварен злодей, който се готви да го посече. Когато раненият ги видял, извикал:
— Помогнете ми, за бога, иначе ще бъда убит!
— Вярно, трябва да му помогнем, щом ни моли! — казал Галахад.
— Скъпи синко — намесил се Ланселот, — нека отида само аз, защото само един рицар го преследва.
— Върви тогава, ще се срещнем в Карбонек, ако това е божията воля — казал Галахад.
И Ланселот се изгубил в гората, а останалите продължили пътя си. А когато видели, че Омагьосаният кораб потегля към открито море с мъртвата Диндрейн на борда, Персивал им казал:
— Скъпи приятели, тази нощ ще остана на морския бряг и ще се моля за душата на милата ми сестра. Вие обаче се върнете заедно с дамата в замъка, а утре, ако всичко е наред, ще дойда при вас. В противен случай ще се срещнем в Карбонек, защото аз, понеже съм бил вече там, добре зная, че ни остава малко, за да стигнем.
И така Галахад и Борс тръгнали заедно с дамата и късно вечерта стигнали до Замъка на девойката. Ала когато го приближили, видели, че небесният огън го е поразил. Били останали само голи овъглени стени. Нямало жива душа.
— Това е отмъщение за проливането на моминска кръв — казала господарката на замъка и ги повела към едно параклисче, където били погребани много девойки, починали заради обичая на замъка.
— Горко ми — плачела дамата, — много хора срещнаха смъртта си против моята воля!
После тя потеглила на път и след много време пристигнала в двора на крал Артур, където разказала какво се било случило.
А сър Галахад и сър Борс препуснали рамо до рамо през Пустинните земи към тайнствения замък Карбонек.
6.
КАК ЛАНСЕЛОТ И ГАВЕЙН ПРИСТИГНАЛИ В КАРБОНЕК
В началото на похода Гавейн потеглил от Камелот и продължил дни наред да пътува сам, докато не наближил Пустинните земи. Там един ден срещнал Ектор Крайбрежни, брата на Ланселот, и двамата много се зарадвали, че се виждат.
Прекосили гората от изсъхнали дървета, прехвърлили голите възвишения, където не се виждал дори стрък трева, и тогава Гавейн казал:
— Наистина ми се струва, че стигнах достатъчно далеч, защото съм сигурен, че аз съм един от тези, които не са достойни да видят Свещения Граал.
— Едно нещо много ме изненадва — подхвърлил Ектор. — Срещнах повече от двадесет наши приятели, все рицари на Кръглата маса, и всички те също се оплакват, че не са открили и следа от Граала, пък и не са намерили човек, който да го е виждал.
— Чудя се къде ли е брат ти Ланселот — казал замислено Гавейн.
— Вярно, че няма никаква вест от него, както и от Галахад, Персивал и Борс — отвърнал Ектор.
— И четиримата нямат равни на себе си — казал Гавейн. — Наистина са най-преданите и най- достойните рицари в кралство Логрия. Ако те не успеят да извършат подвига на Свещения Граал, няма човек на света, който би успял.
Като разговаряли така, двамата рицари излезли от мъртвата гора и стигнали до малък параклис с каменен кръст пред него. Понеже бързо се здрачавало, те вързали конете си за едно дърво и влезли в параклиса, където се разположили колкото се може по-удобно на две пейки. И там, в просъница, станали свидетели на странни събития.
Най-напред видели свещ, която бавно се движела към тях в тъмното. Когато ги наближила, забелязали, че я държи покрита с червен брокат ръка, върху която била преметната юзда. Нищо повече обаче не се виждало, а при все това ръката се движела така, сякаш някой вървял из параклиса, понесъл свещта и юздата.
Ръката спряла пред Ектор и от празното пространство се чул глас, който казал:
— Рицарю, в сърцето ти няма достатъчно вяра и истинска преданост. Липсата на тези две неща ще те погуби: ти не следваш светлината, нито позволяваш да бъдеш запретнат в юздите, затова и няма да стигнеш до Свещения Граал.
След което ръката със свещта се придвижила към олтара и изчезнала от погледа.
— Трябва да си вървя — тъжно казал Ектор на Гавейн. Излязъл от параклиса, яхнал коня си и с натежало сърце потеглил назад към Камелот.
А Гавейн коленичил в тъмнината пред олтара, скрил лицето си в ръце. Когато след малко вдигнал очи, видял голям сребърен светилник със седем запалени свещи, който греел от олтара в светъл ореол. Въпреки това в целия параклис продължавало да е тъмно. Както Гавейн гледал, изведнъж от тъмното изскочила голяма черна ръка и угасила свещите една по една, докато всичко отново потънало в мрак.
„По същия начин мракът ще забули Логрия“ — тъжно си помислил Гавейн и отново навел глава.
На сутринта при него дошъл отшелникът Насиен и му дал много съвети.
— Без страх пътувай през Пустинните земи — казал му той, — защото ще стигнеш Карбонек и ще видиш Свещения Граал, макар че на други е съдено да извършат този подвиг докрай. Ако обаче се окажеш достоен, ти, Гавейн, можеш да освободиш тези земи от властта на злото. А сега върви в Карбонек и когато всичко свърши, побързай да се завърнеш в Камелот, защото има още дела, които трябва да извършиш в Логрия. Съветвам те обаче да проявяваш умереност навсякъде и да говориш само на място. Не ми е позволено да ти разкрия нищо повече. Върви!
Тогава Гавейн се качил на коня си и отново препуснал през мъртвата гора. Пътувал много дни, докато накрая срещнал сър Ланселот, който се лутал самин, защото след като спасил ранения рицар и убил жестокия разбойник, дълго и напразно търсил сър Галахад.
Гавейн и Ланселот се поздравили, после спокойно прекосили Пустинните земи и голите планини, докато накрая стигнали до тайнствения замък Карбонек.
Този път там било пълно с хора, които посрещнали двамата рицари и ги въвели в голямата зала, където на разкошна постелка лежал крал Пелес, все още измъчван от раната, която получил от Балин преди толкова много години.
Подът на залата бил застлан с килим от рози, а около дългите маси, отрупани с ястия, се били събрали всички рицари и дами от Пустинните земи. Ала те не разговаряли помежду си. Обръщали се само към двамата странници, и то с тихи и тъжни гласове.
— Добре дошъл отново тук, Ланселот Езерни! — казал с немощен глас крал Пелес. — Много време мина,
