откакто се видяхме, пък и гостуването ти тогава беше тъжно, защото дъщеря ми Елейн, която беше носителка на Граала, се омъжи с измама за тебе, поради което я изгубих, защото почина скоро след като ти роди син.
Тогава Ланселот коленичил пред крал Пелес и го помолил да му прости за злото, което му е сторил. Кралят му простил и го благословил, като вдигнал съсухрените си треперещи ръце над главата му.
След това седнали на трапезата. Обикаляли ги красиви девойки, които носели вкусни ястия и силно вино. Не след дълго Ланселот вече бил опитал лакомствата и виното, които му предложила най-красивата девойка, докато Гавейн мълчал и пиел само вода от един сребърен бокал. Тогава девойките се помъчили настойчиво да го съблазнят с бокали благоуханно вино, но той не пожелал да се докосне до тях. След това му показали множество странни неща, ала той нито продумал, нито разпитвал. Тогава всички, които пирували, започнали да го дразнят и да му се присмиват, като го наричали малодушен страхливец и рицар, който не може да се държи изискано. Гавейн обаче продължавал кротко да си седи, без да говори, а Ланселот опрял глава на масата и заспал.
Скоро в залата отново се възцарила странна тишина и всички на трапезата замрели. Изведнъж вратите се отворили и влязло шествие от девойки, облечени в бяло. Първите три, които носели сребърен свещник със седем запалени свещи, приличали на безплътни сенки. Следващите три девойки носели Копието, от чийто бляскав връх капела червена кръв и изчезвала, преди да докосне пода, а последните три — чиния, върху която имало хляб, по-бял и по-светъл от яркото слънце. След тях вървяла самата Носителка на Граала, най-прекрасната девойка на земята. Тя държала Свещения Граал, покрит с красива бяла кърпа. Светлината му я заливала и белите й одежди изглеждали изтъкани от слънчеви лъчи.
Всички на трапезата скрили лица в ръцете си с едно поривисто движение, което преминало по редиците от рицари и дами като вятър по изкласила нива. Само Гавейн не навел глава, а станал от масата, пристъпил напред да посрещне Свещения Граал и викнал силно:
— Девойки на Граала, обяснете ми, за бога, какво значи всичко това!
— Последвай ни и ще научиш — казала Носителката на Граала с плътния си ясен глас.
Тогава Гавейн тръгнал след шествието като човек, който върви насън.
Прекосили залата и излезли през вратата. Тогава Ланселот изведнъж вдигнал глава от масата и също тръгнал подире им с протегнати ръце, но сякаш вървял и сънувал с отворени очи, които не виждат нищо. Обиколили замъка, минали през множество мрачни ходници и празни стаи, а после се изкачили по една извита стълба до главната кула, където близо до върха й се намирал параклисът на Свещения Граал.
Когато Ланселот доближил прага, изведнъж високата врата с трясък се захлопнала и той останал навън, като се сепнал от странния унес. Стоял и слушал нежния глас на Носителката на Граала, който долитал от стаята. Тя пеела. Тогава Ланселот разбрал, че Граалът е вътре, затова паднал на колене и отправил молба да види поне малко от това, което търсел.
Вратата тутакси бавно се отворила. Ланселот видял обления от светлина параклис на Граала, все още покрит с бял брокат и поставен на сребърния олтар между Кървящото копие и светилника. Видял също, че сър Гавейн е коленичил пред олтара между Носителката на Граала и отшелника Насиен, който отмахнал кърпата от бокала и светлината бликнала от него, по-великолепна от всякога.
— Сър Ланселот! — извикал гръмогласно Насиен. — Не влизай тук, защото не си достоен да се приближаваш. Можеш да гледаш Свещения Граал, но никога няма да отпиеш от него!
Тогава светлината, бликаща от Граала, сякаш изпълнила стаята с пламъци и Ланселот паднал покосен на земята, напълно безчувствен.
Гавейн обаче се изправил, прекосил ослепителната светлина здрав и читав и коленичил до Ланселот. Тогава вратата на параклиса се затворила и Свещеният Граал се скрил завинаги от очите на двамата рицари.
Гавейн пренесъл Ланселот много внимателно в залата за гости и го положил на една постелка. Не след дълго дошъл отшелникът Насиен и с висок глас казал на всички, събрани там:
Кралю Пелес и вие, хора от Пустинните земи! Веселете се, защото голяма е радостта! Гавейн премахна проклятието на опустошение, на което бяхте обречени от Балин, когато нанесе Печалния удар. Знайте, че рицарите на Граала положително са наблизо и дългото изпитание скоро ще свърши!
Тогава всички, събрани в залата, надали радостни викове и дори таванът се разтресъл от шума. Защото след като Гавейн устоял на изкушенията тази вечер, той задал въпроса, който вдигал проклятието. Крал Пелес обаче все още страдал от тежката си рана, а замъкът Карбонек и всички, които живеели в Пустинните земи, трябвало да стоят откъснати, далеч от другите краища на Британия.
Гавейн останал в Карбонек заедно с Ланселот, който двадесет и четири дни бил в несвяст. Когато най- после дошъл на себе си, той попитал къде се намира и крал Пелес му отвърнал:
— Сър, още си между стените на замъка Карбонек.
— Видях големи чудеса — рекъл Ланселот. — Няма думи, с които те могат да бъдат разказани, а и в сърцето ми не се отпечатаха съвсем ясно. Да бях достоен, щях да видя много повече, но вече е късно за това.
— И аз видях тези неща — обадил се Гавейн, — както и много други чудеса, които не могат да бъдат разказани. И макар че Свещеният Граал стоеше пред мене непокрит и можах да го докосна, не ми е писано да пия от него. Никой не бива да се докосва до съсъда с устни, докато не дойде Рицарят на Граала.
Тогава Ланселот и Гавейн си взели сбогом с крал Пелес и потеглили за Камелот. Когато минавали през Пустинните земи, видели по горските дървета първите зелени пъпки, а в безплодната земя подавали връхчета първите стръкове трева. Всички хора по пътя благославяли сър Гавейн и му пожелавали сполука. „Сега — казвали те — чакаме вече самия Рицар на Граала!“
7.
КРАЯТ НА ТЪРСЕНЕТО
Докато Ланселот и Гавейн били в Камелот, Персивал настигнал Галахад и Борс и тримата тръгнали към Карбонек през гората с мъртви дървета. Накрая гората свършила и след като се лутали цял месец из голите възвишения, една вечер те минали през тесен проход сред скалите и се озовали близо до замъка.
Тогава бързо препуснали напред. Водел ги Персивал, който си спомнил, че е идвал в тайнствения замък, когато бил намерил и изгубил прекрасната девойка на име Бланшфльор. Преди да се стъмни, те вече прекосявали запустелия двор и като се провирали покрай рушащите се стени, влезли в голяма зала, като оставили отвън конете си.
Изкачили се по стъпалата и заварили крал Пелес все така прикован към постелката си редом с голямата маса на издигнато над пода място. А гостите му отново безмълвно седели край дългите трапези в по-ниската част на залата. Сега обаче до краля стоял светият отшелник Насиен, който приветствувал рицарите с думите:
— Помози бог, добре дошли тук, където свършват вашите странствувания, защото в замъка Карбонек се намира Свещеният Граал и тази нощ вие ще го получите.
Тримата рицари седнали на масата и пиршеството започнало. Никой от тях обаче не сложил в уста от вкусните ястия и силното вино. Яли само хляб и пили само чиста вода.
После в уречения миг вратите се отворили от само себе си и шествието на Граала тръгнало за последен път, осветено от яркия лъч. Призрачните девойки вървели с Кървящото копие, сребърната чиния и светилника, а след тях идела Носителката на Граала, в ръце със Свещения Граал, покрит с бял брокат. Щом я видял, Персивал потреперил, защото познал в нея Бланшфльор, изгубената си любима.
Когато шествието приближило, Галахад станал на крака и като държал надолу с острието меча си, който преди толкова време Мерлин бил забил в плаващия камък, извикал:
— В името на бога, спрете за миг!
Шествието спряло и всички, събрани в залата, ахнали от изумление. С бавни стъпки Галахад слязъл от издигнатата част на пода и застанал пред девойките, като държал меча пред себе си с острието надолу, така че дръжката над главата му се превръщала в голям блестящ кръст. После, като човек, който върви насън, той минал край голямата маса, прекосил залата и тръгнал през тъмните ходници на замъка, а зад него вървяло шествието, с Граала.
След това, по знак, даден от Насиен Отшелника, Персивал и Борс вдигнали постелката, на която лежал крал Пелес, и тръгнали към Носителката на Граала. Най-накрая вървял самият Насиен.
