Минали през замъка, осветени от ярко сияние, изкачили се по тъмните стълби и най-подир влезли в параклиса. Там оставили светилника и чинията върху сребърния олтар. Кървящото копие отново увиснало във въздуха над олтара, а кървавите капки падали и изчезвали.
Персивал и Борс положили крал Пелес до стъпалата към олтара и коленичили от двете му страни. Галахад обаче коленичил на първото стъпало, а Носителката на Граала се изкачила най-горе и поставила Граала в средата на олтара. Тогава Насиен, светият отшелник, отишъл и взел Граала в ръце. Казал молитва, а после дал съсъда на Галахад с думите:
— Свети рицарю, аз, който бях жрец на Граала през всичките тези години, ти го предавам, за да бъде извършено предопределеното. А сега, след като изпълних дълга си, нека си тръгна в мир.
Тогава Галахад поел Граала, отмахнал кърпата и отпил от светото вино. След това се изправил на крака и оставил Граала на олтара. На всички, които били там, се сторило, че лицето на Галахад сияе със силна светлина. Рицарят коленичил до Насиен, прегърнал го и го целунал по челото. С тиха въздишка на облекчение отшелникът Насиен заспал, за да не се събуди вече на този свят.
Тогава Галахад се обърнал към крал Пелес и тръгнал към него с Кървящото копие в ръка. А крал Пелес се повдигнал на лакти и казал:
— Сър Галахад, достойни логрийски рицарю и мой внук, приветствувам те с добре дошъл, отдавна те чаках. През тези години изтърпях толкова много болки и страдание, каквито сигурно не е понасял никой друг. Сега обаче се надявам, че краят на мъките ми е близо и ще си отида спокоен от този свят.
Тогава Галахад вдигнал копието така, че капките кръв падали върху раните на осакатения рицар. Плътта му заздравяла и не останало и белег от Печалния удар, нанесен от Балин.
Докато Пелес благодарил, Галахад отново коленичил пред олтара. Тогава изведнъж към Персивал пристъпила Носителката на Граала, която държала в ръце меч, натрошен на три части.
— Рицарю — казала тихо тя, — поеми от мене този меч и виж дали не можеш да го направиш здрав. Много рицари се опитваха да го сторят, ала ще успее само онзи, който ще бъде първият рицар на свободния Карбонек и ще стане мой съпруг.
Персивал взел трите парчета от меча и ги допрял. Те веднага се съединили, като останала само една малка пукнатина.
— Ако беше изрекъл думите за вдигане на проклятието, които каза при първото си идване в Карбонек — казала девойката, — в меча нямаше да има пукнатина.
Персивал се изправил и като уловил ръката й, отвърнал:
— Лейди Бланшфльор, през цялото това време аз те обичах и ти бях верен и в помисъл, и в дело, макар да не вярвах, че ще те видя отново.
След което той я прегърнал и целунал. И там, в параклиса на Светия Граал, сър Галахад, който бил вече жрецът на Граала, благословил техния брак.
После Галахад оставил Граала и отново коленичил. С това приключил житейския си път. След това слънчевият лъч се спуснал Отгоре, право през покрива на параклиса. В същия миг Кървящото копие и Свещеният Граал се вдигнали високо и изчезнали от погледите. Никой на тази земя вече не ги видял.
Когато всичко свършило, Персивал и Бланшфльор станали крал и кралица на Карбонек и на обширните земи около замъка, които никога вече не били пустинни и безплодни. А самият замък престанал да бъде тайнствен и откъснат от останалата част на Британия. Когато отминала последната битка и кралство Логрия престанало да съществува, кралството на Персивал продължавало да блещука в мрака, обвил Британия, която била покорена и опустошена от варварите. Персивал и Бланшфльор живели дълго и щастливо в Карбонек, а когато умрели, на престола се качил техният син Лохерангрин, Лебедовия рицар.
Междувременно обаче Борс де Ганис останал за малко при тях, докато погребали Галахад пред олтара в параклиса, където дотогава стоял Свещеният Граал. От дясната му страна положили Насиен, а от лявата — крал Пелес. После Борс си взел сбогом с Персивал и Бланшфльор и потеглил за Камелот.
Пристигнал там на Петдесетница, две години след като започнало търсенето на Свещения Граал. Заварил крал Артур и дружината му събрани около Кръглата маса. Сега обаче доста от местата били празни, защото много рицари загинали в дългия поход.
Този ден крал Артур нямало защо да чака да се случи нещо чудно или необикновено преди началото на пиршеството; Борс разказал цялата история на Свещения Граал — как го видели с Галахад и Персивал и как го намерили. Гавейн и Ланселот също разказали за приключенията си, а скоро след това сър Борс рекъл на Ланселот:
— Преди да си отиде от нас, синът ти Галахад помоли да предам поздравите му на тебе, на крал Артур и на целия двор. Добрият Персивал също ви изпраща поздрави от Карбонек, където остана да живее с прекрасната си съпруга Бланшфльор, някога Носителка на Граала. Те се молят за тебе, Ланселот, за да се спасиш от изкушенията.
— Дано молитвите им успеят — въздъхнал сър Ланселот. Ала не след дълго погледът му отново се спрял на кралица Гуиневир и той съвсем забравил за несполуката си, когато му оставало толкова малко, за да извърши подвига на Свещения Граал.
КНИГА ЧЕТВЪРТА
СМЪРТТА НА АРТУР
1.
ЛАНСЕЛОТ И ГУИНЕВИР
Свършило търсенето на Свещения Граал и всички рицари, които били останали живи, се завърнали в Камелот. Сърцето на крал Артур се изпълнило с радост, когато ги видял отново около Кръглата маса, но изпитвал и мъничко тъга, защото знаел, че наближава времето, когато кралство Логрия отново ще потъне в мрак. Защото след последния подвиг настъпила промяна — много места около Кръглата маса опустели, но по тях не се появявали нови имена, изписани със златни букви, защото нямало нови рицари, които да заменят загиналите.
А злото, което всъщност никога не било докрай изкоренено в Логрия, започнало да покълва. Не след дълго братството и съгласието щели да изчезнат от двора на крал Артур.
И все пак известно време слънцето продължавало да свети ярко както преди и само крал Артур, който си спомнял предсказанието на добрия магьосник Мерлин, знаел, че краят наближава.
Сега, когато сър Галахад бил мъртъв, Ланселот отново бил най-големият рицар в Логрия, а известно време бил и най-благородният, защото помнел каква несполука имал със Свещения Граал заради греховната си любов към кралица Гуиневир. И кралицата забелязала, че Ланселот вече я избягва — гледал да напуска Камелот с каквато и да е поръка, — затова тя изпратила да го доведат при нея и му казала:
— Сър Ланселот, виждам и чувствувам, че с всеки изминал ден любовта ти към мене намалява. Непрекъснато си на път, за да помагаш на знатни девойки и жени, изпаднали в беда. Да не би между тях да си намерил някоя, която да е станала по-скъпа на сърцето ти от мене?
— О, кралице — казал тъжно Ланселот, — от всички жени на света обичам само тебе. Ала много са причините, поради които избягвам да бъда наблизо. В последното търсене, търсенето на Свещения Граал, ми беше показано колко греховна е любовта ми към тебе, съпругата на моя скъп господар крал Артур. Ако не беше тази любов, и аз щях да видя това, което видя Гавейн, щях да отпия от Граала като сина си Галахад, като Персивал и Борс. Това са неща, които не мога лесно да забравя. Нещо повече, мисля и за доброто ти име. В двора има хора, които само чакат удобна възможност, за да причинят мъка на крал Артур, да сеят раздори и да позорят кралство Логрия.
Тогава кралица Гуиневир се ядосала на Ланселот и извикала:
— Всичко това са лъжи, сега твоето притворство ми става ясно. Омръзнала съм ти и си имаш друга! Върви си тогава и вече никога не се приближавай до мене!
Изпълнен с голяма тъга, сър Ланселот яхнал коня си, напуснал Камелот и започнал да скита из горите на централна Британия. Никой не знаел къде точно се намира. Не след дълго кралица Гуиневир започнала да съжалява и много искала Ланселот да се завърне. Не можела обаче да се разкрие пред никого. Наместо това извикала своите десет рицари на Кръглата маса и им казала, че възнамерява по случай пролетта да излезе на езда с тях в горите и полята около Камелот, защото било месец май, когато дърветата се раззеленявали, цветята растели и разцъфтявали под слънчевите лъчи, а сърцата на хората също трябвало
