Обелискът падна на пода.
Серена се втурна напред, за да го хване, но бе набрала такава скорост, че се оказа на ръба на изпепеляващата дупка. Залюля се и за няколко кошмарни мига се изправи очи в очи с огнената паст, която изгори бузите й. А после усети как Конрад се приближава отзад и я издърпва от ръба.
За момент двамата останаха прегърнати.
Серена вдигна глава и го погледна в очите. Излъчваха тревога и загриженост. Но преди да успее да си поеме дъх, камерата отново се разтресе и ги събори на пода. Обелискът се плъзна покрай тях.
— Внимавай! — изкрещя тя.
Генерал Йейтс се спусна да го хване. Точно в този момент вибрациите се усилиха, десният му крак поддаде и той се сгромоляса в огнената шахта. Успя да се улови за ръба в последната секунда. Серена видя как пръстите му се показват над ръба и се опитват да напипат нещо, за което да се заловят.
Конрад вдигна обелиска от пода, хвана здраво Серена и каза:
— Виж дали ще можеш да го стигнеш!
Хванала се здраво за Конрад, Серена се наведе внимателно над ръба на шахтата и с изненада установи, че Йейтс продължава да се люлее над адската бездна. Знаеше, че не притежава чак такава сила, та да издърпа генерала, затова извика на Конрад:
— Мисля, че ще мога поне да го придърпам, а после той сам ще се изкатери!
Протегна ръка към Йейтс, но подът отново се разтърси и запрати трупа на Леонид право в огнената паст. Докато падаше, трупът удари Йейтс и пръстите му изчезнаха от ръба. Серена чу зад гърба си болезнения рев на Конрад:
— Таткооо!
После усети как той я дърпа назад, за да надникне сам в шахтата. Стоеше там като парализиран и се опитваше да проумее факта, че баща му си е отишъл завинаги.
Серена се огледа. Всичко в камерата се тресеше. Сложи ръка на рамото на Конрад и каза:
— Нямаме време да скърбим за онези, които всеки момент можем да последваме!
Думите й бяха напълно достатъчни, за да го върнат към реалността.
— Само след секунди тази камера ще се превърне в пещ! — извика тя, грабна раницата на генерала и я метна през рамо. — Да се връщаме в галерията!
Спуснаха се към външния коридор. Докато бягаше след Конрад, Серена установи, че тук боботенето не е чак толкова силно. Но когато излязоха в Голямата галерия, той се закова на място и вдигна очи нагоре.
— Може би е настъпил моментът да кажеш една молитва! — рече.
— Защо, какво става?
— Мисля, че пирамидата изпуска потоци топлина през шахтите и разтопява леда навън — отсече той. — А тази машина тук обработва водата.
Серена проследи погледа му и присви очи. В далечината се виждаше някаква вихреща се сянка. А после почувства първите капки вода по бузата си и веднага осъзна какво пред стои.
— Господи! — изпищя тя. Точно в този момент зад гърба им се спусна гигантски водопад. — Трябва да се скрием някъде!
И започна да го дърпа обратно към камерата.
— Не още! — извика той. — Ще се изпържим!
Водата в тунела вече стигна до коленете им. Докато успеят да се върнат обратно в камерата, бяха потънали до кръста. Само след секунди потокът набъбна до порой и ги повлече.
Серена протегна ръка, за да хване Конрад, но не го откри. Изпадна в паника и започна отчаяно да маха с ръце. В устата й влезе вода и тя започна да се задъхва. Очевидно ще бъдат отнесени от пороя и ще се удавят. Надали точно такъв край й е подготвил Господ. Но после си спомни за момиченцето в леда и си даде сметка, че през живота си е виждала прекалено много лица, уплашени като нея, за да бъде сигурна какво точно й е приготвил Бог. Единственото, което знаеше със сигурност в този момент, бе, че иска да живее. И че иска Конрад също да живее.
„Господи! — примоли се наум тя. — Помогни ни!“ Над главата й падна сянка. Вдигна очи и зърна Конрад, застанал на входа на тунела към звездната камера. В едната си ръка държеше обелиска.
— Хвани се за другия край! — изкрещя й той. Серена протегна ръце и се хвана за обелиска, а после Конрад я издърпа. Точно в този момент нещо я дръпна за глезена. Обърна се и зърна едно кърваво лице, което изплува от водата зад нея.
Лицето крещеше нещо неразбираемо и тя се опита да се откопчи от него. Но то я задърпа още по- силно. Едва тогава тя разпозна обезобразената физиономия на един от хората на Кович, когото бе видяла в горната камера.
— Дръжте се! — извика му и се остави Конрад да я издърпа.
Когато се озова върху каменния перваз, тя се обърна, за да помогне на руснака. Изгорените крака на войника тъкмо бяха стъпили на сухо, когато Конрад изкрещя:
— Бързо!
Тя видя как зад него вратата към звездната камера бе започнала да се затваря — от тавана се спускаше огромна гранитна плоча. Стиснал здраво обелиска в ръка, Конрад се хвърли по корем към камерата, която очевидно вече се беше охладила. После започна да им маха да побързат.
Серена все още влачеше руснака към вратата към камерата, когато нещо зад нея се сгромоляса и разтресе пода. Обърна се и видя, че вратата се бе затворила, изолирайки водата от тунела. Спря, за да си поеме дъх, и чу как Конрад я вика. Сочеше към тавана. Отгоре падаха още три огромни врати, като втората беше точно над главата й.
Серена се спусна напред. Прогизналата й от водата екипировка сякаш я влачеше назад като циментов блок. Едва успяваше да помръдне руснака, чиито крака бяха спрели да се движат.
— Серена! — изкрещя Конрад.
Падаше третата врата. Тя запълзя на четири крака и продължи да влачи руснака. После усети как ръцете на Конрад сграбчват глезените й като клещи и я дърпат. Коленете й се плъзнаха и тя се пльосна по корем.
— Пусни го! — изкрещя той.
— Не! — извика тя и стисна здраво студените ръце на руския войник, а Конрад продължи да я дърпа.
Руснакът бе вече под вратата, когато тя се стовари отгоре му и го разполови. Едва след секунди Серена си даде сметка, че влачи само част от тялото му.
Придружена от силно скърцане, към пода се понесе и четвъртата врата. На Серена й беше доста трудно да измъкне ръцете си от студения захват на трупа. Накрая се изтръгна от него и нещо я изтегли светкавично точно в последния миг, преди и последната гранитна плоча да се стовари оглушително върху пода.
Обърна се, за да благодари на Конрад, ала го зърна проснат на пода. Косата му беше подгизнала от кръв. Сигурно си беше ударил тила в падащата врата, когато я издърпа.
— Конрад! — изкрещя Селена. — Конрад!
Пропълзя до безжизненото му тяло. Нищо по него не помръдваше. А камерата се тресеше прекалено силно, за да успее да му измери пулса. Зърна обелиска на пода, точно до раницата му — по-точно до раницата на генерал Йейтс. Присегна се и го взе.
Нов силен трясък.
Пирамидата се разклати като желе.
Серена се облегна на стената, опитвайки се да се задържи, и точно тогава усети, че стените се нажежават. Дръпна се ужасено и се запрепъва по пода. Тялото й се тресеше в унисон с пирамидата и тя осъзна, че вече не може да се държи на краката си.
Падна на колене с обелиска в ръка и се замоли на Бога земетресението да спре, като се стараеше да не мисли за момиченцето в леда. Нещо избухна и тя вдигна глава, за да стане свидетел как цялата камера като че ли се завъртя и се обърна с тавана надолу.
21.
