Йейтс му отправи един от онези свои изпепеляващи погледи, които някога го превръщаха в пихтиеста топка.
— Мамка му! Да не би да искаш да ми кажеш, че Завас не само е застрелял кучето ми, но и притежава скиптъра на Озирис?!
— Не, само казах, че е заловил Серена.
— Като че ли има някаква разлика! Отвори си очите! Нали чу какво каза госпожица „Спасете Земята“, когато бяхме още в П4? Скиптърът на Озирис принадлежи на светилището на Първото Слънце! И тя точно там ще отведе Завас!
— Очевидно не си я преценил добре.
— Мислиш с погрешната глава, сине! Нашата мисия се състои в това да не позволим на Завас да стигне до никакво оръжие или извънземна технология, която би променила световния баланс на силите! Схвана ли? Забий си го в мозъка и не го забравяй!
— Хей, тате, пък аз си мислех, че ще се задоволим само с въпроса кой съм и откъде всъщност произхождам! — не му остана длъжен Конрад.
Йейтс не отговори веднага на въпроса му. И продължи предишната си мисъл.
— Трябва да изпреварим Завас до светилището на Първото Слънце и му устроим капан, за да го изловим, ако и когато Серена го отведе там! — отсече той и потупа пълната си с пластичен експлозив раница. — Проблемът, разбира се, ще бъде в това ние да ги открием първи, преди те да са успели да открият нас! Те контролират небето и всичко на повърхността. Ние обаче контролираме подземията и затова възнамерявам да останем тук до смрачаване.
— И без това ще имаме нужда от звездите — отбеляза Конрад и извади ръчното си устройство с изображенията на обелиска, които беше закодирал. — Защото скиптърът дава инструкции на евентуалния бъдещ цар да събере небето и земята заедно. Едва тогава „Сияйният“ ще му разкрие местоположението на светилището на Първото Слънце.
— Серена не е споменавала за подобно нещо.
— Да, знам — кимна Конрад. — Казва го скиптърът.
— А аз си мислех, че ти не можеш да прочетеш надписите.
— Нека просто кажем, че някои неща започват да ми стават все по-познати.
— Значи вече ми вярваш, така ли? — обърна се към него баща му. — За това, че съм те намерил в една капсула и за всичко останало?
— Имам си принцип никога да не вярвам на нищо, което ти ми казваш — отсече синът му. — А за някои неща предпочитам да се въздържа от мнение. Обаче онзи надпис под четирите съзвездия от едната страна на обелиска е почти идентичен с надписа, който ни преведе Серена!
— А разликата къде е?
— В надписа, който тя ни преведе, ни предупреждават да не изваждаме скиптъра от мястото му, освен, ако не сме най-достойните, иначе ще разделим Небето и Земята.
— Което и става в момента.
— Така изглежда — отбеляза археологът. — Обаче надписът под четирите зодиакални знака казва на бъдещия Слънчев цар как да открие светилището на Първото Слънце с помощта на някой Сияен, за да може отново да събере Небето и Земята!
— И какво, за бога, представлява този „Сияен“? — възкликна Йейтс.
— Надали е от нашия свят. Според мен е някакво астрономическо явление. Когато го видя, ще го позная.
— По дяволите, Конрад, изглежда, че ти наистина си Слънчевия цар! — възкликна радостно генералът и го тупна възторжено по гърба. За първи път от много години. Конрад не можеше да отрече, че усещането си го биваше. — Но къде точно би трябвало да се консултираме с този Сияен? Горе има милиони звезди!
— Ще следваме картата от скиптъра — успокои го той.
— Каква карта?
— Четирите съзвездия. — И той показа на баща си 360-градусовия дигитален скенер, който бе направил на обелиска. — Виждаш ли? Зодиакалните знаци са Скорпион, Стрелец, Козирог и Водолей!
Йейтс разгледа изображението и накрая рече:
— Е, и?
Конрад потупа уреда в ръката си и обясни:
— Както виждаме, градът има астрономическа подредба, което означава, че тези небесни координати може би имат своите земни съответствия!
— Може би ли? Защо не пробваш малко по-сигурно?
— Вече знаем, че П4 е ориентирана спрямо средната звезда в Колана на Орион, Ал Нитак — отбеляза търпеливо Конрад и генералът кимна. — В същия ред на мисли можем да открием стратегически позиционирани светилища в този град, ориентирани спрямо съзвездията Скорпион, Стрелец, Козирог и Водолей.
— Което означава, че трябва да следваме павилионите или храмовете, които отговарят на тези зодиакални знаци, подобно на своеобразна небесна карта на съкровищата? — сбърчи замислено чело Йейтс.
— Именно.
— И следователно тези небесни маркери ще ни отведат до Водолей — продължи генералът. — А оттам ще открием и неговия земен двойник.
— Правилно — кимна усмихнато Конрад. — Навън вече се смрачава. Не след дълго ще изгреят и звездите. Те ще ни служат като карта и ще ни отведат до монумента, посветен на Водоносеца. Точно там трябва да се намира и нашият Сияен, който да ни отведе до светилището на Първото Слънце.
— Както и до всичко, на чието търсене сме посветили целия си живот! — заключи генерал Йейтс.
28.
Блясъкът на звездите се процеждаше в Храма на Водоносеца и докосваше стълба, за който бе завързана Серена. Това бе нейното наказание, задето отказа на полковник Завас да му преведе картата на Атлантида. Съгласието й да му помогне да открие светилището на Първото Слънце би означавало да предаде Конрад. А Конрад въпреки всичките си недостатъци си оставаше единствената й надежда за предотвратяване на предстоящия глобален катаклизъм.
Пред вратата на камерата се чуха гласове и не след дълго три тъмни силуета изпълниха прага, като закриха светлината на звездите. Беше Джамил, придружен от още двама египтяни. Серена се сви вътрешно, когато забеляза как той разтваря някаква кърпа и разстила на масичката разнообразни ножове и игли.
— Полковник Завас е много разочарован, че не успя да ви убеди да ни сътрудничите, доктор Сергети — заяви ухилено той. — Затова сега е мой ред.
— Това е повече от ясно. Но не е ли малко прекалено? Вече казах на Завас, че не знам къде се намира това светилище. Честна дума!
— Смел опит, доктор Сергети. Честна дума! — отбеляза Джамил и огледа иглите, ножовете в различни форми и бухалките. — Дааа! На хубави нещица ни научи вашата Инквизиция!
После бавно вдигна шестдесет сантиметрова черна бухалка. Най-неочаквано тя оживя, като светкавица. Оказа се електрошокова палка.
— Тази ми е любимата — ухили се той и размаха палката под носа й. Синя електрическа светкавица просъска между две метални жици. — Всеки удар ти подарява седемдесет и пет хиляди волта ток. След няколко изпадаш в безсъзнание. А след още няколко — отиваш при дядо боже!
— Така ли си си представял живота, Джамил?
Джамил изпсува и се опита да й разтвори челюстта.
Тя се извърна. Обаче той все пак успя да напъха електрошоковата палка в устата й. Тя едва не се задави от металните пластини, които той продължи да пъха все по-дълбоко.
— Китайците много обичат да пъхат тази пръчица в гърлото на затворника и после да я включват — отбеляза той, докато Серена се давеше. — Електричеството, което ще протече през тялото ти, ще те запрати на пода като парцал в локва от кръв, лайна и неописуема болка!
