— Нищо подобно! — поклати глава египтянинът. — Това е план, отвеждащ ни към светилището на Първото Слънце!
Тя го изгледа втрещено, неспособна да каже нищо.
— Точно така — усмихна се Завас. — И сега разполагам с три неща, които доктор Йейтс много желае. Така че, щом той не може да ме отведе до светилището на Първото Слънце, то тогава ще го направите вие! Веднага ще уведомя Джамил да се върне в работния си кабинет!
29.
Скорпион, Стрелец, Козирог.
В продължение на няколко часа Конрад водеше баща си из тъмния град, проследявайки всички небесни координати до техните земни съответствия. Придвижваха се от един астрономически ориентиран монумент към друг. Всеки храм, павилион или забележителност сами по себе си биха били археологическото откритие на века, но времето, грохотът на хеликоптерите и търсещите лъчи на прожекторите им отгоре ги караше да не си позволяват да спират никъде. Накрая небесната карта на съкровищата ги отведе до земното съответствие на съзвездието Водолей — изумителен храм, посветен на Водоносеца.
Подобният на сфинкс монумент се извисяваше като призрачен великан в небето, а сребристите му водопади проблясваха загадъчно под лунната светлина. Отвъд него се таеше мрачният, пронизващ звездите връх на П4.
— Това е! — отсече Конрад, като подаде бинокъла си за нощно виждане на генерал Йейтс. Бяха приклекнали край брега на най-големия воден канал на града, който се вливаше право в монумента. — Храмът на Водоносеца!
Йейтс погледна и заяви:
— Май не сме открили само него!
Конрад огледа внимателно Храма на Водоносеца и зърна някакви светлини в основата му и върху голямото стъпало.
— Завас?
— Както изглежда, превърнал е храма в свой базов лагер.
Конрад свали бинокъла си за нощно виждане и промърмори:
— Откъде, по дяволите, са разбрали?!
— Може би Майката Земя му помага — сви рамене Йейтс.
— Или пък разполагат с някаква карта.
— Съмнявам се — отбеляза Йейтс. — Ти сам каза, че картата е в самите звезди. — Направи кратка пауза, след което попита: — Абсолютно ли си убеден, че трябва да влезем точно там? Защото, ако Завас ни хване, ни се пише много зле!
— Абсолютно — кимна Конрад. — Само ако застанем на правилното място и в правилното време Сияйният ще ни посочи местоположението на светилището на Първото Слънце!
— И къде точно трябва да се консултираме с този Сияен? — присви очи Йейтс.
Конрад се поколеба, защото знаеше, че новините никак не са добри. Накрая отговори:
— Смятам, че е между водопадите в Храма на Водоносеца. Което ще рече, насред самия базов лагер на Завас.
Йейтс обърна ръката си и погледна проблясващия циферблат на часовника си.
— Вече е нула-четири-нула-нула часът. Почти зазоряване. Слънцето ще изгрее всеки момент. Следователно не разполагаме с много време.
Следващият половин час Конрад внимателно оглеждаше храма от разстояние, докато генералът съставяше план за действие.
— Вероятно забелязваш, че стъпалото от източната страна е на височина от около четиридесет и пет метра — започна накрая Йейтс. — От двете му страни има две тесни стълбища, които слизат до подножието на водопадите. Поради това дълбоко се съмнявам, че Завас поставя на пост повече от един човек до всяко от тях. Допускам, че предпочита да пренасочи силите си, за да търси светилището на Първото Слънце.
Конрад огледа внимателно източната стена на пирамидата, чак до подножието й. Постепенно във фокуса на бинокъла му попадна часовият от северния край. А заедно с него и надуваемата десантна лодка, закотвена между водопадите. Извитият нагоре нос му подсказа, че това е „Зодиак Футура Командо“ — любимият модел на всички специални части по света.
— Виждам часовите — обади се той. — Имат си един надуваем „Зодиак“, закотвен до тях.
— Само един ли?
— Сигурно останалите патрулират по каналите, за да ни търсят.
— Дай да видя и аз! — Генералът пое бинокъла. — Завас върти нарядите си на всеки три часа. Или поне така правеше нещата, докато изпълняваше миротворчески операции на ООН. Ако съдя по езика на тялото им, тази смяна е към края си. — Върна бинокъла на Конрад и добави: — Значи просто ще освободим момчетата малко по-рано. А после, след като се уверя, че си добре покрит, ще се разделим.
— И как точно ще го направим?
Йейтс щракна стара запалка, за да освети тактическия план, който бе начертал в тъмното.
— Ти намираш този твой Сияен, който ще ни отведе до светилището на Първото Слънце — започна той, като проследи с пръст една линия, отвеждаща към голямото стъпало. — Аз се качвам на върха, където Завас държи хеликоптерите си и подсигурявам един за бягството ни. Имаш шест минути, за да се изкачиш от стъпалото до върха. А после отлитаме!
— Просто ей така? — изуми се Конрад.
— Да, просто ей така. Ще подготвя останалите хеликоптери за избухване, така че Завас да не може да ни последва по въздуха. Това ще ни осигури времето, от което се нуждаем, за да го изпреварим при светилището!
Конрад се вторачи в запалката, с която генералът осветяваше своя план. Беше стара „Зипо“ с емблемата на НАСА и гравирано посвещение на Йейтс от капитан Рик Конрад — един от хората, загинали по време на тренировъчната мисия в Антарктида през 1969 и мъжът, за когото Йейтс твърдеше, че му е биологичният баща. Запалката бе реликва от дните, когато астронавтите още са пушели. Когато беше малък, често се промъкваше тайно в кабинета на баща си, за да я разглежда. Веднъж, докато си играеше с нея, едва не подпали къщата. Надяваше се, че Йейтс най-сетне ще се досети колко много момчето иска да има някакъв спомен от истинския си баща и че просто ще му я подари. Но това никога не стана.
— Мислех, че си отказал цигарите.
— Никога не се отказвам от нищо в живота си, сине — отсече генералът, затвори запалката и я подаде на Конрад.
Безкрайно изненадан, той пое старата „Зипо“ в ръка, наслаждавайки се на познатата й тежест. После я отвори, запали я и пак я изгаси.
— А какво ще стане със Серена? И с обелиска, разбира се?
— Ако Завас установи, че тя или обелискът липсват, преди ти да си открил местоположението на светилището на Първото Слънце, веднага ще тръгне по петите ни, което означава, че с мисията ни е свършено — отвърна Йейтс. — А ако се измъкнем без обелиска и добрата монахиня, ще си помисли, че сме се провалили. Докато се усети, че всъщност разполагаме с всичко, което ни трябва, вече ще сме влезли в светилището, ще сме взели онова, за което сме отишли, и ще сме му устроили капан. И тогава той ще ни поднесе на тепсия и обелиска, и Серена!
— Ако, разбира се, не я убие!
— Ти ще ме чуеш ли поне веднъж през живота си?! — извърна се ядосано към него баща му. — Нали именно тя е човекът, който ще го отведе при нас?! Повярвай ми, Завас разчита на нея! И в никакъв случай няма да допусне тя да умре, освен ако не реши, че вече няма нужда от нея.
— Това вече е добре — кимна Конрад и му подаде обратно запалката, но за негова огромна изненада баща му я отказа.
Вместо това го подкани:
— Хайде да тръгваме!
Отгоре светеха лампи, а всичко наоколо се огласяваше от тътена на спускащата се от водопадите вода.
