Минута по-късно обаче изплува на повърхността, едва успявайки да си поеме въздух, и разбра, че благодарение на рева на водопадите скокът му от толкова високо въобще не е бил забелязан от охраната долу.
Заплува в тъмнината към надуваемата десантна лодка, отвърза я, качи се на борда й и включи мотора. Докато войниците забележат какво става и започнат да стрелят, той вече се отдалечи на стотина метра от тях надолу по канала.
Извърна се и в далечината, на върха на Храма на Водоносеца, забеляза блясъка от експлозиите. Освен това видя, че към него бързо се приближава огромна сянка — един от хеликоптерите на Завас. Прожекторите му бяха изгасени и той се носеше ниско, буквално над главата му, като не му позволяваше да види звездите. Конрад включи мотора на максимална скорост, но пак не успя да се откопчи от него.
Хеликоптерът мина пред него, подмина го и се приземи на стотина метра напред, на брега на водния канал. Когато Конрад се приближи, видя, че някой му маха.
Беше баща му. И в ръцете си държеше скиптъра на Озирис.
— Как успя да ме откриеш? — изуми се Конрад, докато приближаваше лодката към брега.
— Следвах линията на картечния огън — отговори генералът, качвайки се на борда. — А ти откри ли местонахождението на светилището?
Конрад не му отговори, защото се бе вторачил в хеликоптера на брега.
— И какво стана с идеята ти да се вмъкнем и измъкнем незабелязани?
— Наложи се едновременно да ги разсея и да оставя на Завас някаква следа.
Конрад почувства с гърдите си така познатата от детството си болка от предателството.
— И си оставил Серена сама, нали?
— Нямах голям избор, сине, когато те видях с онази горила — отговори небрежно Йейтс. — Тогава разбрах, че планът ни пропада. Грабнах, каквото можах, и се измъкнах. И така, ти откри ли онова светилище или не? Защото Завас е бесен и е по петите ни!
Конрад отметна един мокър кичур коса от челото си и отговори:
— Открих го. Точно пред нас е.
— Браво на теб! — тупна го баща му по гърба. — Да тръгваме тогава!
Продължиха да се носят по канала, докато накрая той не ги отведе до някакъв тунел. Глобалната позиционираща система в часовника на Конрад ги насочи към малък тъмен коридор, който се разклоняваше от главния подземен тунел. В края му видяха нещо като каменна решетка.
— Това е вратата към светилището — заяви Конрад. — То е някъде там. На около триста метра по- надолу.
Оставиха лодката, като я пратиха по главния тунел, за да заблудят преследвачите си. Конрад я проследи как изчезва в мрака, а после се консултира с мултисензорния си часовник. Не им оставаше почти никакво време. Беше 5:15 часът сутринта и небето над града вече се обагряше от първите лъчи на зората.
Измъкнаха решетката и зад нея се разкри шахта, колкото да влезе един човек. Спуснаха се в нея и се озоваха в поредния лабиринт от подземни коридори, които навлизаха все по-дълбоко и по-дълбоко в земните недра. След около половин час достигнаха дълъг тъмен тунел, в края, на който се процеждаше синя светлина.
— Това е! — възкликна Конрад.
Йейтс извади фенерчето си. Лъчът му разкри врата. Веднага щом двамата преминаха под синята светлина, вратата се плъзна от само себе си и се отвори. Баща и син попаднаха в тъмна пещера. Тази камера като че ли беше най-гигантската, в която някога бяха влизали.
— Пускам сигнална ракета — заяви генералът. — Разполагаме с тридесет секунди.
Конрад заслони очи и чу как Йейтс пуска малкия цилиндър в камерата. Преброи до две, а после всичко се освети. За миг пред погледа му се разкри фантастична гледка — извисяващ се към небето обелиск, досущ като малкия от П4. Само че този бе поставен в нещо като огромен цилиндър и се възправяше най-малко на сто и петдесет метра височина. А в основата му имаше голяма ротонда, която като че бе входът към вътрешността му.
Около нея се възправяха терасираните стени на цилиндъра, постепенно сливащи се с куполообразния таван. И точно преди светлината от сигналната ракета да изгасне, Конрад осъзна, че те всъщност се намират едва в средата на тази бездна.
— Невероятно! — извика той и гласът му отекна в камерата.
Заслизаха по стълбите, които се виеха спираловидно по вътрешните стени на цилиндъра. Когато стигнаха до дъното, застанаха в основата на гигантския обелиск и вдигнаха глави. Конрад не виждаше на повече от шест метра нагоре, с изключение на примигващите червени лампички около обелиска — дистанционните превключватели на пластичните експлозиви, които генералът беше наслагал по целия им път надолу.
— Но какво си решил да правиш, за бога? — удиви се Конрад.
— Поставям капан на Завас — обясни делово баща му.
— Който обаче държи Серена, забрави ли?
— Не се тревожи, не съм им сложил таймери. Детонаторът е у мен. Ето, виж!
Не че това успокои Конрад кой знае колко. Но в момента той бе до такава степен замаян от откритието, че реши да не се впуска в спор. И последва Йейтс в ротондата. Озоваха се пред нещо като врата в основата на гигантския обелиск.
Конрад се зачуди дали ще успеят да влязат точно оттук. После забеляза квадратна дупка точно до вратата. На пръв поглед размерите й изглеждаха същите, като тези на основата на скиптъра на Озирис.
— За да влезем, вероятно ще ни трябва скиптърът — изрече на глас той.
— Заповядай, сине! — подаде му го генералът.
Конрад постави скиптъра в квадратния отвор и почувства леко разтърсване. Вратата се отвори и двамата пристъпиха във вътрешността на гигантския обелиск.
Със стиснати челюсти полковник Завас оглеждаше щетите навън. Не спираше да кълне Конрад Йейтс — мъж, чието лице никога не бе зървал, но който бе успял да измъкне скиптъра на Озирис изпод носа му.
Завас застана на ръба на водопада и погледна надолу към изгорелия и изпочупен корпус на един от неговите хеликоптери, който мощното водно течение раздробяваше на още по-малки парчета. След като вторият хеликоптер беше откраднат, сега разполагаше само с една птица, с която би могъл да отлети оттук.
Полковникът проследи с поглед парче от предното стъкло на взривения хеликоптер, носещо се по канала към хоризонта, където първите слънчеви лъчи вече изместваха избледняващите звезди. Вниманието му беше привлечено от нещо необичайно — модела, по който бяха подредени тези звезди. А после отскочи стреснато назад. Осъзна, че се взира в съзвездието Водолей. Внезапно всичко в картата започна да му се изяснява.
Втурна се в покоите си и разтвори картата на Сонхис. Закова поглед в Храма на Водоносеца — настоящето си местоположение. После разгледа внимателно ключовите символи в ъгъла — съзвездията Водолей, Козирог, Стрелец и Скорпион. Обля го гореща пот. Вдигна картата на Сонхис с треперещи ръце и за първи път, откакто я бе зърнал, я видя истински.
После се втурна към камерата, където държаха Серена, и започна да я развързва.
— Май нещата нещо не вървят по план, Завас?
— Точно обратното, доктор Сергети! — извика възбудено той и я избута навън.
Когато приближиха ръба, тя се отдръпна, опасявайки се, че той ще я бутне. Но вместо това египтянинът просто я помоли да проследи с поглед водния канал чак до хоризонта, където в момента се зазоряваше. И тогава тя се озова лице в лице със съзвездието Водолей.
— Открих светилището на Първото Слънце! — извика триумфално той. — А това означава, че съм намерил и Конрад Йейтс!
Четвърта част
АПОКАЛИПСИС
