сервира, а Джеб и Чарли да разчистят заведението.
Но все пак тя го бе видяла и от другата му страна.
— Предполагам, че се чудиш, защо исках да разговаряме насаме — започна тя, докато се настаняваха край една от масите.
Той се усмихна.
— Реших, че се дължи на нежеланието ти да обсъждаш проблемите си пред целия град.
Роуз се поотпусна. Сега той не изглеждаше толкова страшен.
— Исках само да ти задам няколко въпроса относно работата.
— Няма какво толкова да ти обяснявам.
— За тебе може и да е така, но за една жена е малко по-различно.
Джордж не отговори.
— Искаш икономка, която да готви, да чисти и да пере дрехите.
— Да, но откъде да знам, че ще се справиш с работата? Сервирането в ресторант не е същото като поддържането на една къща.
Роуз въздъхна отегчено.
— Цял живот съм вършила тези неща. След като майка ми почина, живях при едно семейство на име Робинсън. Мисис Робинсън непрекъснато раждаше деца и затова цялата къщна работа падаше на моите плещи. Не беше необходимо да я върша, защото баща ми й плащаше, за да ме изхранват, но тя беше много любезна. Освен това ме научи да готвя. Беше чудесна готвачка. В цял Остин нямаше равна на нея. Когато постъпих на работа в „Бон Тон“, и аз готвех, но Доти ме направи сервитьорка, като се надяваше, че ще привлече повече клиенти.
Не можеше да му каже за унижението, което бе изтърпяла при мисълта, че служи за примамка на такива като Люк. Не искаше да му каже и че Доти беше единственият човек в Остин, който й предложи работа.
— Струва ми се достатъчно — рече Джордж.
— Имам няколко изисквания — предпазливо добави Роуз. — Нищо, на което би възразил — поясни тя, като видя, че той замръзна на мястото си. — Естествено е да имам своя стая. Искам да ми се плаща всеки месец в злато. Искам да идвам в града поне три пъти в годината. И се надявам, че ще ме върнеш в Остин, щом изтече договорът.
— Не виждам нищо неприемливо в това — каза Джордж и се надигна да става.
— Още не съм свършила.
— Какво друго желаеш?
— Помислих си, че ще поискаш обяснение за подмятането на Том.
— Не е необходимо.
Роуз се изправи на крака.
— Тогава си решил да не ме вземаш на работа.
Джордж отвори уста, за да се противопостави на обвинението, но думите не излизаха от устата му.
— Знам, че си се сражавал във войната — започна Роуз с разтреперана долна устна, — но мисля, че няма да ме осъдиш, без да чуеш какво имам да ти кажа.
Той седна отново.
— Слушам.
Тя също седна.
— Баща ми беше офицер в армията — гордо изрече тя, — завършил бе „Уест Пойнт“. — Роуз забеляза, че лицето на Джордж се скова и сърцето й се сви. Добре де, нямаше никакъв шанс, но поне да му разкаже всичко. Поне ще знае истината, преди да й откаже работата.
— Изпратиха го в Тексас по време на войната с Мексико. Хареса му много повече, отколкото в Ню Хампшър, и той се установи да живее там. Но когато избухна войната, той се сражаваше на страната на Съюзническата армия. Отличи се в битката при Виксбург. Там намери и смъртта си.
— Значи си нямаш никого.
— Да.
— Защо искаш да напуснеш Остин?
В очите й проблесна ирония.
— Откакто почина баща ми, в този град ме имат за робиня. Нито една почтена жена не разговаря с мен, камо ли да ме покани на гости. Всеки мъж се отнася с мен по начина, по който Люк се държа с мен тази сутрин. Никой в този град не би си мръднал пръста, дори и да умирам от глад.
— Но това не бива да те притеснява, докато имаш работа.
Роуз бе решила да не разказва всичко на Джордж — искаше да запази срама само за себе си, но разбираше, че той е решил да й откаже работата. Разбираше още, че тя го привлича. Чувстваше го.
— Доти ме уволни тази сутрин. Заяви, че не искала повече побоища заради мен.
Джордж изруга тихо, но гневно.
— Искаш да кажеш, че те уволни заради мен ли?
Роуз кимна колебливо. Не искаше да го каже по този начин, но крайният резултат бе същият. Никак не й се искаше да използва инстинктите на Джордж срещу самия него, но те бяха единственото й оръжие.
— Каза, че не можела да си позволи хората да рушат заведението й.
Джордж изруга още няколко пъти и се замисли. Изправен беше пред необикновена дилема. Чувството му за дълг и желанието му говореха да направи едно и също — да наеме на работа Роуз.
Но разумът, който му бе помогнал да оцелее през четирите години на кървави сражения, му подсказваше да наеме Пийчис Макклауд, вдовицата Ханкс, дори Бертилда Хубер. Избереше ли Роуз, щеше да бъде захвърлен в емоционален водовъртеж, откъдето нямаше спасение.
— Има ли още нещо, което трябва да знам? — Въпросът беше по-скоро риторичен, за да може да спечели време, докато се опитваше да си припомни всички причини, поради които би трябвало да избере Пийчис.
Роуз изглеждаше малко объркана.
— Искам да напишем онова, за което се договорихме.
Роуз се сви, сякаш се боеше, че той ще стане и ще излезе. Нещо го подтикваше да стори точно това. Защо продължаваше да си губи времето с тази жена?
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти — отвърна Роуз, леко изненадана, защото наистина беше така.
— И все пак искаш писмен договор?
— Да.
Защо настояваше? Ако беше решил да наеме друга, това нямаше да има никакво значение. Ако реши да не спазва договора, тя вероятно няма да може да му се противопостави. И все пак искаше да има нещо написано черно на бяло; нещо, което да види с очите си. Когато му даде писалка и хартия, които намери в кухнята на Доти, той ги прие без колебание.
— Да видим сега. „Аз, Джордж Уошингтън Рандолф“… — така, да, кръстен съм на президента — „съм съгласен да наема на работа Роуз…“
— Торнтън. Роуз Елизабет Торнтън.
— „… Елизабет Торнтън на петнадесети юни…“
— Пиши от утре.
— „… шестнадесети юни хиляда осемстотин шестдесет и шеста година, да домакинства на седмината мъже Рандолф. От нея се иска да готви, да чисти, да пере и да върши цялата къщна работа“ — Джордж спря да пише, но Роуз нямаше никакви забележки. — „В замяна тя ще има своя собствена стая, ще й се плаща всеки месец в злато, ще може да ходи до Остин на всеки три месеца и ще бъде върната в града, ако договорът бъде развален.“ — той обърна листа така, че Роуз да може да види какво е написал.
— Сега запиши моите задължения — рече тя.
— Защо?
— Не мога да искам от теб обещания, след като аз не съм готова да направя същото.
