— Точно това ме плаши. Мисля, че е време да изпратя някъде Монти за по-дълго.
— Изпрати Джеф. Монти ми харесва.
Тази простодушна забележка отрезви Джордж. Стана още по-нещастен, когато видя изражението на Тейлър, който излезе от къщата, веднага щом спряха в двора. Той държеше дълбока купа и бъркаше нещо в нея.
— За какво се връща тази? — попита сърдито той.
— Оженихме се — отговори Джордж.
Тейлър зяпна Роуз, а ръката му застина, както бъркаше. След минута хвърли купата на земята и се затича към другия ъгъл на къщата.
— Тейлър правеше пълнеж — поясни Зак, като гледаше захвърлената купа. — Изобщо не ми прилича на пълнеж.
— Вечно трябва да се извинявам заради братята си — каза Джордж.
Но Роуз явно не приемаше сериозно бягството на Тейлър.
— Ще се върне за вечеря.
Тя вдигна купата, прегледа съдържанието й и го хвърли на пилетата.
— По-добре да се заловя с вечерята. Близнаците сигурно ще си дойдат скоро. Зак, внеси багажа в къщата. Ще ми трябват яйца и дърва за огъня. Сигурна съм, че не си донесъл и на Тейлър. Искам ги веднага.
И двамата братя млъкнаха, Зак с много по-голяма готовност от Джордж. Зак трябваше само да събере яйца, да насече дърва и да налее мляко. Джордж трябваше да измисли какво да каже на братята си.
Оказа се, че не е необходимо. Соления вече беше съобщил новината.
Монти докара коня си досами стълбището на къщата, втурна се в кухнята и силно прегърна Роуз. Тя едва успя да пусне лъжицата, с която разбъркваше фасула защото той я вдигна, завъртя я и я целуна по устните.
— Благодаря на Бога, че Джордж се е вразумил. Сега отново мога да се храня.
— Понякога мислиш ли за нещо друго освен за стомаха си? — засмя се Роуз.
— Да — отговори Монти, като се засмя с онази усмивчица, която според нея един ден щеше да подлуди някоя жена, — но някак имах чувството, че си забранена зона. Освен това, на тебе не ти се наложи да ядеш онова, което Тейлър забъркваше през последните няколко дни. Кълна се, че се опитваше да ни отрови, защото харесваме повече твоите гозби от неговите.
— Остави жена ми — рече леко раздразнен Джордж — Можеш да я целунеш, но тази прегръдка е нещо повече от братска.
Монти още притискаше Роуз към себе си, а краката й се люлееха във въздуха. Познатото дяволито пламъче искреше в очите му и тя се притесни за миг, че може да раздразни брат си. Беше готова да изсипе фасула отгоре му, ако се наложеше, но Монти се усмихна добродушно и я пусна на пода.
— Няма да ви причинявам неприятности, макар че доста се изкушавам, като гледам колко е сериозен Джордж.
Той отиде до брат си и го тикна настрана.
— Радвам се, че се върна. Никога не съм мислил, че Джордж ще направи такъв сполучлив избор — рече той и целуна Роуз по бузата.
— Можеш да я целунеш — каза Монти, като побутна близнака си. — Джордж няма да има нищо против.
Хен се отдръпна от Роуз и го погледна гневно.
— Много ви благодаря за посрещането — каза Роуз, но стомахът й се свиваше. — Високо го оценявам.
— Не толкова високо, колкото ние оценяваме…
— Монти, ако още веднъж споменеш за готвенето ми, кълна се, че няма да приготвя вечерята. На жената може да й е приятно, когато мъжът хвали гозбите й, но би искала да оценяват малко и самата нея.
— Като си помисля за теб и веднага се сещам за ядене.
На лицето на Хен бе изписано отвращение. Той удари брат си по рамото толкова силно, че Монти едва не загуби равновесие.
— Глупав дърдорко такъв, тя иска да каже, че трябва да ти е приятно, дето е тук, дори и да не може да сготви нищо.
Монти отвърна на удара му.
— Не съм глупав дърдорко, макар и да не знам какви хубави неща да кажа на една жена.
— Ще знаеш, когато му дойде времето — намеси се Роуз, когато двете момчета започнаха да си разменят сериозни удари, — но ако се биете в кухнята ми, ще си легнете гладни.
— Предлагам да се измиете и да се успокоите — каза Джордж. — И си облечете чисти дрехи. Тази вечер е празнична.
— Няма да бъде такава, ако Тейлър и Джеф не дойдат — рече Зак.
Хен грабна малкия си брат, задържа го над главата си и го заплаши, че ще го свари в казана за миене преди вечеря.
Детето писукаше от удоволствие.
— Оставете Зак да разкрие същината на въпроса — предложи Джордж.
— Трима от братята ти ме харесват — каза Роуз. — Много жени започват с по-малко.
— Може би…
— Тейлър ще дойде. Той ми се сърди само защото го изместих от кухнята. А що се отнася до Джеф, сигурна съм, че всъщност не ме мрази. Но ти не можеш да направиш нищо, затова престани да се притесняваш.
— Нямаше да се притеснявам, ако ставаше дума само за мен.
— Ами не се притеснявай и за мен — рече Роуз и се изправи на пръсти, за да го целуне бързо. — Преживях дамите от Остин. След тях почти не забелязвам Джеф.
Но не беше така. Всички го забелязваха.
Всички дойдоха на вечеря, включително Соления и новите работници. Джеф не разговаряше с никого. Не поглеждаше Джордж. Рядко вдигаше очи от чинията си. Нито веднъж не отправи поглед към Роуз.
Отначало говориха малко. Всички бяха сериозно заети с яденето. След като бяха утолявали глада си с храната на Тейлър, а после и сами, когато вече не можеха да храносмилат гозбите му, те припряно бързаха да си наваксат. Всички, с изключение на Роуз и Джордж, ядоха много. Когато се отпуснаха, за да се слегне храната, разговорът се завъртя около предстоящия оглед на добитъка.
— Останалите момчета ще бъдат тук след един-два дни — рече Соления. — Колко време ще ни отнеме, за да се подготвим за пътуването, ще зависи от добитъка, който искаш да вземеш.
— Сайлъс вече ни показа как да направим заграждението и улея за дамгосването — каза Монти на Джордж. — Това ще намали времето наполовина.
— И ще ни улесни — добави Хен. — Не е шега да вкараш вътре петгодишен вол, по-голям от коня ти.
— Докато имаме помощници, искам да прегледам стадото и да набележим всички бикове, които няма да задържим — рече Джордж. — Можем да дамгосаме всички, които сме пропуснали, и да подберем онези, които ще продадем.
— Това вероятно ще ни отнеме още месец — реши Соления.
— Освен това искам да преброя добитъка — продължи Джордж. — Ако бандити нападнат ранчото довечера, няма да знаем колко са откраднали.
— Макклендънови откраднаха едно по едно повече от бандите — отбеляза Монти. — Ще изгоня всичките до един от щата.
Джеф изправи глава.
— Не казвай нищо — рече му Джордж. — Няма да се караме. Разбра ли?
Всички разбраха, че това не е молба. Дори Джеф.
Обсъждането на огледа на добитъка продължи, но напрежението се бе възвърнало. То се увеличаваше с всяка изминала минута.
