няма да дели с никого — включително и със синовете си. Ще убие Сайлъс, веднага щом докопа златото.
— Вярваш ли на приказките им — имам предвид дрънканиците за баща ти?
— И аз се канех да те попитам същото.
— Знам ли? Беше достатъчно безразсъден. Може и да е взел златото, ако му е скимнало, но се съмнявам, че би го направил заради семейството си.
Джордж се изсмя дрезгаво.
— Той никога не е правил нищо за семейството си.
Мълчаха известно време.
— Защо не ми каза, че си го познавал? — попита Джордж.
— Помоли ме да мълча, докато не попитате — отговори Соления. — Добави, че може да сте толкова сърдити, че да не искате да знаете нищо за него.
— Наистина му се сърдя, но се надявах, че ще науча нещо, което ще ми помогне да го разбера. Съмнявам се дали самият той е съзнавал защо прави някои неща. Вероятно се е оставял да го носи течението. И все пак мисля, че не е само това.
— Така е — потвърди Соления. — Той знаеше, че ужасно е объркал живота си и се ненавиждаше заради това, но стореното — сторено. И именно това го уби, в края на краищата, или го накара да се остави да го убият.
Джордж изсумтя презрително.
— Татко никога не би се оставил да го убият. Прекалено самолюбив беше.
— Напротив, мразеше се — възрази Соления. — Знаеше, че е провалил всичко, че ви е разочаровал и не можеше да се примири с тази мисъл.
Джордж изруга.
— Мислиш ли, че ще ти повярвам, след като така се отнесе с нас? А с майка ми?
— Боя се, че нямаше много добро мнение за жените — може би защото бяха твърде лесно достижими за него. Знам ли?
— Откъде научи всичко това?
— Бях подчинен на баща ти. Участвах в последния му патрул.
— Значи си един от онези, за които е бил като истински баща?
— Знам, че ти е тежко — отговори Соления.
— Повече от всичко друго, което направи този негодник. Някога бих дал дясната си ръка, само да се държеше като баща с мен.
— Той знаеше това.
— Тогава защо, по дяволите, не е предприел нещо?
— Не е могъл.
— Защото му е било по-приятно да се напива и да ходи по жени, отколкото да изведе детето си на разходка.
— Баща ти почти не говореше — продължи Соления. — Само слушаше. Но през нощта, преди да атакува войниците на Шърман, не можа да заспи. Мисля, че вече беше взел решение какво да направи. Аз седях до него и слушах. Той разказва цяла нощ.
— Обзалагам се, че е имал какво да каже. Не се учудвам, че или си нямал сили да се сражаваш на следващия ден, или ти е писнало от него.
— Той говори само за двама души — за Том Бланд и за теб.
Джордж очакваше всичко, но не и това.
— И какво каза?
— Че по отношение на двама ви е допуснал най-големите грешки в живота си. Нищо друго нямало значение.
— Дори и майка ли?
— Бил я предупредил, но тя не му повярвала.
— Какво й казал?
— Да не се омъжва за него, че е отвратителен и ще я съсипе.
— Това му предсказание се сбъдна. А какво извинение намери за убийството на Том Бланд?
— Никакво. Едновременно го мразел и обичал.
— Но в това няма никаква логика.
— В Том виждал всичко, което той не бил. Особено силно го намразил, когато вие сте се сближили с него. Всеки неуспех го карал да го ненавижда още по-силно.
— Или ти си луд, или баща ни. Не бях чувал подобни измишльотини.
— По-скоро Том полудявал, колкото повече баща ти искал да го съсипе. Съблазнил сестра му само за да го предизвика.
— И го убил, защото бил толкова добър, че не можел да го търпи повече жив?
— Мисля, че не е искал да се стига чак до там. Пиенето му помрачило разсъдъка.
— Нищо не го е объркало. Той си беше проклет до мозъка на костите.
— Не беше толкова лош, че да не изпитва угризения. Смотолеви нещо за Том, но не разбрах какво — предполагам, че само той е знаел за какво говори.
— Не мисля, че е изпитвал угризения за убийството на Том — троснато настоя Джордж, — но се радвам, че нещо го е измъчвало. Дано да е страдал поне наполовина колкото нас.
— Наистина страдаше, при това за теб.
Джордж не искаше да слуша повече. Бе приел факта, че баща му не е притежавал съвест. Не можеше да си позволи отново да се надява на обратното.
— Само не ми казвай, че е мислил за мен, след като толкова години не ми обръщаше внимание. Няма да ти повярвам.
— Не знам колко често се е сещал за теб, но се гордееше с теб. Това е една от причините, поради които момчетата с готовност му се изповядваха. Мислеха, че след като толкова много мисли за теб, ще прояви желание да изслуша и тях.
Джордж искаше да стане и да се махне. Не вярваше на нито една дума. Но онова, което го разстрои най-много, беше, че му се
— Баща ти знаеше, че е лош човек, но ти не си като него.
— Не си измисляй, Солени — сряза го Джордж, но усещаше как потребността да му повярва става все по-голяма. Само да можеше да приеме, че Соления казва истината!
— Каза, че докато още си бил дете, виждал, че ще станеш мъж, какъвто той сам би желал да бъде. Знаел, че го обожаваш и че би направил всичко, за да му се харесаш. Точно в този момент решил да те държи на разстояние, за да не съсипе живота ти.
— Не мога да повярвам, че баща ми е станал най-ненавижданият човек във Вирджиния, само за да ме предпази от себе си?
— Не. Съмнявам се, че е правил неща, които не са му харесвали, но е искал да те предпази. Точно затова те е изолирал от себе си.
— Така че да израсна без никаква закрила.
— Знаел е, че си достатъчно силен, и се е оказал прав.
Джордж вече почти бе повярвал, но всичко това му дойде твърде много. Нито веднъж през живота си не бе чувал баща си да споменава, че има силен характер. Тъкмо обратното — ругаеше го, защото бил слабохарактерен и склонен повече към приказки, отколкото към действие. Беше се подигравал на непохватността му, приятелите му, на желанието му да отиде в Уест Пойнт. Може и да е изпитвал известни угризения за смъртта на Том — явно бе запазил малко човечност в душата си, — но не му се вярваше, че се е възхищавал от сина си по някакъв начин.
— Даде ми нещо да ти предам. Накара ме да обещая, че ще го получиш.
— Откъде научи как да ме намериш?
— Той ми обясни как да стигна при теб. Сигурен беше, че ще си тук. Каза, че си се върнал, защото братята ти имат нужда от теб.
